Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 50, ал. 1 от ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО, отм. ).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство (ПВ) на Р. Б (РБ), представляван от упълномощен юрисконсулт, против решение № 6877/14.11.2019 г. по адм. дело № 1383/2019 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменено частично негово Решение № 217 от 01.12.2016 г.
По поддържаните оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество, с присъждане на разноските в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
Обратно на формирания от съда извод, касаторът застъпва позиция за осъществяване на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 26, ал. 8, вр. чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗМГО отм. , послужила като правно основание за упражненото властническо правомощие. Счита тълкуването на първата инстанция за ограничително, т. к. за приложение на посоченото правило е достатъчно да се установи висока степен на сходство между противопоставените знаци, дори и да липсва пълен идентитет между тях и между стоките, за които те се ползват със закрила. Излага подробни аргументи, обосноваващи наличие на доверителни отношения между страните в административното правоотношение. Твърди, че като не е извършил адекватен анализ на ангажираните по делото доказателства, съдът е достигнал до незаконосъобразния извод за неустановено агентство/представителство между адресата на акта – "И. Б" ООД (понастоящем с правна форма ЕАД) и заинтересованата страна - Melissa Kikizas Со.
Ответникът – "И. Б" ЕАД, чрез пълномощниците си, отрича основателността на касационното оспорване в депозиран писмен отговор.
Ответникът – MELISSA KIKIZAS ANONIMH VIOMICHANIKH KAI EMPORIKI ETAIRIA TROFIMON (Melissa Kikizas Со), Гърция, чрез процесуалния му представител, в писмен отговор и в с. з. не оспорва жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след извършен в обхвата на служебното начало по смисъла на чл. 218, ал. 2 АПК касационен контрол върху проверяваното съдебно решение, за да се произнесе, съобрази следното:
С атакувания съдебен акт, постановен при ново разглеждане на делото съобразно отменително решение № 1317/31.01.2019 г. по адм. дело № 1266/2018, на Върховния администативен съд, седмо отделение, по жалба на "И. Б" ЕАД е отменено Решение № 217/1.12.2016 г. на председателя на ПВ на РБ в частта, с която на основание чл. 26, ал. 8, вр. чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗМГО отм. по искане на MELISSA KIKIZAS ANONIMH VIOMICHANIKH KAI EMPORIKI ETAIRIA TROFIMON на гръцкото дружество-молител се прехвърля регистрацията на марка с рег. № 62311 "Melissa Primo Gusto" за конкретно изброени стоки от клас 30.
В касационната фаза на спора с молба, входирана във Върховния административен съд на 23.10.2020 г., процесуалният представител на ответника Melissa Kikizas Anonimн Viomichanikн Kai Emporiki Etairia Trofimon представя нови писмени доказателства – искане с вх. № 70154012/06.10.2020 г. за вписване на прехвърляне на правото на търговската марка с рег. № 62311 - Melissa Primo Gusto – комбинирана, цветна, от "И. Б" ЕАД на гръцкото дружество Melissa Kikizas Anonymн Viomichanikн Kai Emporiki Etairia Trofimon и съответно договор за прехвърляне на права върху интелектуална собственост от 18.09.2020 г., по силата на който изключителното право върху марката с рег. № 62311 – Melissa Primo Gusto – комбинирана, цветна, се прехвърля на горепосочената гръцка фирма.
С постъпила на електронната поща на съда молба от 27.10.2020 г., представляващият "И. Б" ЕАД пълномощник депозира Справка за търговска марка на Патентно ведомство от 26.10.2020 г., Марка заявка № 2006084204 N към 26.10.2020 г. и договор за прехвърляне на права върху интелектуална собственост от 18.09.2020 г.
В нарочна молба от същата дата за приемане на доказателствата се твърди, че ответниците по касационната жалба са постигнали извънсъдебно споразумение по предмета на спора. Сочи се, че спорното право върху процесната марка е прехвърлено, като прехвърлянето е вписано в ПВ, поради което предвид липсата на правен интерес от водене на делото и на основание чл. 159, т. 4 АПК се заявява искане за прекратяване на съдебното производство.
При тези данни, съобразявайки дължимата съгласно чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка на допустимостта на обжалвания съдебен акт, касационната инстанция намира, че са налице нововъзникнали факти от значение за правото на жалба, чието обективиране в правната действителност се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 8 ЗМГО отм. , на чието основание се е разпоредил административеният орган, в хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 3 с. з. (марката е регистрирана на името на агент или представител на притежателя без неговото съгласие) регистрацията не се заличава, а марката се прехвърля на лицето с правен интерес по негово искане. Предметът на спора очертава насрещните в производството пред ПВ страни с противопоставен интерес: "И. Б" ЕАД и Melissa Kikizas Со. Волеизявлението на административния орган в отменената му от съда част засяга неблагоприятно иницииралото първоинстанционното производство дружество - "И. Б" ЕАД, поради което към момента на сезиране на АССГ с жалба срещу административното решение същото е притежавало правен интерес от търсената съдебна защита.
В рамките на висящността на спора пред касационната инстанция обаче правният интерес на първоинстанционния жалбоподател от отмяна на акта на председателя на ПВ е отпаднал, обуславяйки недопустимост на съдебния контрол. По процесуалноправни последици отпадналият в хода на съдебното производство правен интерес от оспорване се отъждествява с началната му липса.
Правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимост на съдебното обжалване на административните актове, за която съдът следи служебно във всички фази на производството. Наличието й е изискуемо в хода на целия съдебен процес до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. Интересът от оспорването трябва да е личен, пряк и непосредствен. За да е пряк, следва с отмяната на оспорения административен акт да бъдат отстранени възникнали вече неблагоприятни последици или да се предотврати настъпването на такива в правната сфера на жалбоподателя. Материалноправното основание, легитимиращо процесуалноправния интерес от съдебна защита, е обективното нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес (ТР на КС № 21 от 26.10.1995 г. по к. д. № 18/95 г.). Последица от изначалното му отсъствие или от отпадането му в хода на процеса, в случая - в касационното производство, е недопустимостта на крайния съдебен акт.
Ангажираните след подаване на касационната жалба доказателства за сключено преди влизане в сила на съдебното решение извънсъдебно споразумение между първоинстанционния жалбоподател и заинтересованата страна, респ. - за прехвърляне на процесната търговска марка, обуславят заключение за отпаднал интерес от атакуване на административния акт, поради липса на защитимо право или законен интерес в правната сфера на жалбоподателя. Фактът на последващо образуването на делото волеизявление за вписване прехвърлянето на спорната марка отрича надлежната процесуална легитимация на "И. Б" ЕАД в настоящото производство по обжалване на предходно решение на председателя на ПВ на РБ относно прехвърляне на регистрацията й на MELISSA KIKIZAS ANONIMH VIOMICHANIKH KAI EMPORIKI ETAIRIA TROFIMON. След като с извънсъдебно споразумение между конкуриращите се за регистрацията на марката страни е постигнат разпореденият с атакувания административен акт резултат, делото по оспорването му е лишено от предмет с произтичащия от тази квалификация извод за отпадането и на правния интерес от защита на сезиралата съда страна.
Последващото отпадане на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на съдебно производство изключва задължението на съда да се произнесе с акт по съществото на спора – чл. 159, т. 4 АПК. В съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК е дължимо обезсилване на постановеното по недопустима жалба съдебно решение и прекратяване на производството по делото.
При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на деловодните разноски. В случая не са налице изрично предвидените в разпоредбата на чл. 143, вр. с чл. 228 АПК хипотези, обуславящи дължимост на разноските в полза на административния орган. Със завеждането на делото пред първата инстанция дружеството-жалбоподател не е предизвикало неоснователно съдебния спор. Възникването на основанието за прекратяване на производството не се дължи изключително и единствено на неговото поведение, доколкото отпадането на правния му интерес е обусловено от осъществяването на извънпроцесуален факт - споразумение, в което участва и трето лице. Следователно не е налице необходимата причинна връзка между действията на оспорващия и пораждането на отрицателната предпоставка за допустимостта на производството, за да му бъде възложена отговорността за разноски в процеса според разума на чл. 78, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Поради това разноските не подлежат на присъждане, а трябва да се понесат от всяка от страните така, както са направени.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 6877/14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 1383/2019 г. по описа на Административен съд - София - град и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на Патентно ведомство за присъждане на разноските по делото. Решението е окончателно.