Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на С.Д от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.. А, срещу решение № 1822 от 31.10.2019г. по адм. дело № 870/2019г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 671 от 20.03.2019г. на заместник – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ (СИРР) на община Б., с която е наредено премахването на извършения от него незаконен строеж „гараж“, с идентификатор № 07079.656.68.4 по кадастралната карта (КК) на [населено място], разположен в ПИ идентификатор № 07079.656.68, УПИ VII – 1125, кв. 43, [адрес] на [населено място], с административен адрес [адрес]. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди неправилност на извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно производствените правила, като твърди такива, а именно липса на мотиви на заповедта, както и липса на фактически и правини основания както в съставения констативен акт, така и в заповедта и неяснота защо спорният строеж е приет за незаконен, дали поради това, че е извършен без строителни книжа, или поради това, че е в противоречие с ПУП, т. е. не е ясно на кое от звете основания е издадена заповедта – чл. 225 ал. 2 т. 1 или т. 2 от ЗУТ. Твърди и необоснованост на извода за липса на търпимост на строежа. Посочва, че 2005г. е издаден акт за узаконяването му но само на името на жалбоподателя С.Д, а е следвало да се издаде на името на всички собственици на УПИ, поради което акта за узаконяване...