Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 3589 / 09.03.2020 г. по адм. дело № 851 / 2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 194, ал. 2, т. 1, т. 2 и чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – М.П, от [населено място], чрез адв.. А изразява становище за неоснователност на същата. Претендира за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, прилага писмени бележки и претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.
С решение № 3589 / 09.03.2020 г. по адм. дело № 851 / 2019 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменил заповед рег. № 8121К-10818 / 26.11.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2. т. 1, пр. 1 и т. 3 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1. т. 8, пр. 2, във вр. с чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗМВР, във вр. чл. 52. ал. 1, т. 2 и 3 от НПК, във вр. с чл. 197, ал. 1. т. 6, във вр. с чл. 204, т. 1 ЗМВР и чл. 226. ал. 1, т. 8 ЗМВР на М.П е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение е било прекратено. Приел е, че същата е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – основания за отмяната и по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно.
Страните не спорят по фактите. Налице е бездействие по седем досъдебни производства от М.П, който към датата на издаване на оспорваната заповед е заемал длъжността полицейски инспектор V в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ районно управление – Благоевград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград.
Установеният фактически състав на нарушението обосновава извод за неизпълнение на служебни задължения, което е нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 201, ал. 1, т. 6, предл. второ от ЗМВР и за което се предвижда дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Такова е било и предложението на дисциплинарноразследващия орган. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че поведението на служителя осъществява състава на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР, поради което и на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 от същия закон, е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“.
Дисциплинарнонаказващият орган разполага с правомощието да квалифицира състава на нарушението съобразно установените факти и поведението на служителя, т. е. да преценява дали същото е съставомерно и по кой текст от приложимия закон, съответно да определя вида и тежестта на наказанието, но в случая преценката, която е извършил е неправилна. Първостепенният съд законосъобразно е приел, че забавеното разследване по седем досъдебни производства не следва да се квалифицира като „злоупотреба с доверие“ по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Изложил е задълбочени и пространни мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Извършеното нарушение не е доказано от субективна страна, защото не е било установено преднамерено поведение, съзнателно насочено към постигане на определена неправомерна цел.
За да е осъществен фактическият състав на „злоупотреба с доверие“ се изисква служителят, на който е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва преднамерено и неправомерно от служебното си положение. Деянието, за което е санкциониран дисциплинарно следва да е насочено към извличане на определена облага – материална или нематериална за служителя или трето лице, към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение или оказаното доверие. От субективна страна, реализацията на фактическия състав изисква наличието на умисъл, т. е. съзнателно предприети действия, респ. бездействия при осъществяване на служебните функции и задачи, които са извън очертаните правомощия на служителя, с цел постигане на желания резултат. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 5883 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2018 г., Решение № 497 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2017 г., 5-членен с-в, Решение № 13924 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9753/2018 г., 5-членен с-в, Решение № 15625 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2019 г. и др.
Така установено, това основание е достатъчно да се приеме, че процесната заповед е материално незаконосъобразна, поради което правилно е била отменена от първоинстанционния съд.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно договор за правна помощ серия АВ №0000189419 / 24.09.2020 г. възлизат на сумата от 1000, 00 лева. Размерът не следва да бъде редуциран, тъй като е в съответствие с фактическата и правна сложност на спора.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3589 / 09.03.2020 г. по адм. дело № 851 / 2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на М.П, от [населено място] сумата 1000, 00 (хиляда) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.