Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение №85/16.06.2020 г. по адм. дело №451/2019 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2017 г. с изх. №02 -280 -6500/2792 от 24.10.2019 г. по жалба на Г.Я.К поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по касационна жалба – Г.Я жив. в [населено място], чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалвания пред него акт е уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 по ПРСР 2007 - 2013 по отношение на подадено от него заявление за подпомагане за кампания 2017 г., като оторизираната сума е 0 лв. АС е посочил, че уведомителното писмо не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за посочване на фактически и правни основания за отказа за изплащане на финансово подпомагане, изложил е доводи и за нарушения на чл. 7 и чл. 9, ал. 2 АПК. Решението е правилно.

Обоснован е изводът на АС, че от оспореното писмо не са видни фактическите основания досежно санкционираната площ за неспазени базови изисквания. От друга страна, позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика (т. V “Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013“ от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на осн. чл. 16 от Наредба №11 от 06.04.2009г. със Заповед №РД-235 от 12.03.2018г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите) само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика.

Правилно АС счита, че е налице пълна липса на мотиви на оспорения административен акт в тази му част, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност.

В частта на уведомителното писмо досежно отказа за подпомагане на площите, за които се сочат неспазени изисквания за управление, на първо място фактическите констатации са взаимно противоречиви. Данните в колона 10 „Площ, допустима за подпомагане след налагане на редукции за неспазени изисквания за управление“ посочват като такава площ от 4.3 ха. Данните в колона 11 „Площ, недопустима за подпомагане, поради неспазени изисквания за управление“ посочват като такава площ 0 ха.Същевременно в противоречие с констатациите в колони 10 и 11 - за площи с неспазени изисквания за управление(каквито данни няма) е изчислена санкция в лева в размер на 5155.29лв. поради неспазени изисквания за управление(колона 14).

Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че според текстовата част на колона 14 неспазените изисквания за управление са били установени чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на предоставената информация на ДФЗ-РА от външни институции, както и чрез проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателната агенция, а в административната преписка не се съдържат подобни доказателства. От съдебното производство е изяснено, че всъщност данните за неспазени изисквания за управление са подадени единствено от контролиращото лице, но подадената от него информация не съответства на действителните обстоятелства.С писмо изх.№139708/27.10.2017г. до Г.Я контролиращото лице е уведомило същата за несъответствие с код 4.10 и за налагане на мярка 5.1 предписание за предприемане на корективни действия като се подаде попълнен и подписан формуляр MD 182 и се подаде актуално заявление за сертификация с пълно описание на производствената единица съгласно чл. 63 от Регламент(ЕО) 889/2008. В отговор на запитване на Г.Я същата е получила от контролиращото лице писмо изх.№141919/02.07.2018г., че несъответствието е закрито, но според Системата за въвеждане на данни от външни институции това несъответствие не е закрито.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е законосъобразно земеделският стопанин да понесе санкция за невъвеждането на данни в системата за въвеждане на данни от външни институции. Преди да пристъпи към издаване на административния акт при констатирано несъответствие, административният орган е следвало да предостави на земеделския производител възможност за възражения и представяне на доказателства, което в случая не е сторено. Допуснато е нарушение на задължението по чл. 7 от АПК да се издаде административен акт, като се преценят всички действителни факти от значение за случая и се обсъдят доводите относно него, както и по чл. 9, ал. 2 от АПК.Аистративния орган е издал административен акт при неизяснени факти, което е съществено процесуално нарушение.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски в размер на 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение, които не се явяват прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №85/16.06.2020 г. по адм. дело №451/2019 г. на Административен съд -Ямбол.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати 500 (петстотин) лева разноски по делото на Г.Я жив. в [населено място], [адрес]

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.