Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Пазарджик, чрез юрк.. М като процесуален представител, против решение № 959 от 23.12.2019 г., постановено по адм. дело № 828/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената от касатора заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - община В., чрез адв.. С като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на направените за тази инстанция разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение по жалба на община В. е отменена заповед № ДК-02-ПЗ-1/02.07.2019 г. на началника на РДНСК - Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "част от водопровод за минерална вода с дължина L=50м. л., разположен в „Съоръжение за отводняване 1“ в ПИ №8793, участващ в УПИ XIX-8793 (дере „Власа“), общински, кв. 229 по плана на гр. В., изпълнен в нарушение на подробния устройствен план (ПУП).

За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на процедурата, но при неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта, довели и до несъответствието...