Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на О. Д срещу решение № 367/09.10.2019 г., постановено по адм. дело № 372/2019 г. по описа на Административен съд - Добрич. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване на процесния отказ, ведно със законните последици.

Ответникът М.М, в писмено възражение, подадено от процесуалният представител адв.. И, заявява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение е отменен по жалба на М.М отказ на кмета на О. Д, обективиран в писмо изх. № 94 М – 00 – 302/ 09.04.2019 г. и преписката е върната за ново произнасяне с дадени изрични указания. Прието е от фактическа страна, че оспорения отказ е постановен в административно производство, образувано по заявление на Митев, подадено чрез адв.. И с вх. № 94М – 00 - 302/ 28.03.2019 г., за изготвяне на нова оценка на отчуждения от наследодателя на Митев имот и искане да бъде променен начинът на обезщетяване от имотно в парично, като след изготвянето на новата оценка бъде заплатено дължимото парично обезщетение. С обжалвания отказ рег. № 94М – 00 – 302/ 09.04.2019 г., кмета на О. Д отказва да изпълни искането, като се мотивира подробно в хронологичен ред с причините за непредоставяне на определеното имотно обезщетение - извършеното отчуждаване е през периода 1981 – 1986 г. по реда на ЗТСУ отм. , със задължение за имотно обезщетение с конкретно жилище, което по реда на §9 ПР на ЗУТ е променено на името на наследника на отчуждения собственик и в обемно отношение и попада в строящия се жилищен блок „Добрич“, който въпреки активното планиране и предприети действия за продължаване изграждането му към момента не е довършен. Описани са предприетите действия в тази насока за довършване на строежа през 2019 г. с оглед възлагането на обществената поръчка, след което общината ще може да изпълни задължението си към отчуждените собственици. По отношение на искането за промяна вида на обезщетението по чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ отм. , кметът приема, че нормата не е императивна, а дава възможност и изключителната преценка на органа по чл. 95 от ЗТСУ отм. , за изменение или отмяна на влезлите в сила заповеди, С оглед на това и предвид предприетите действия по довършване изграждането на жилищния блок, предстоящето предоставяне на имотното обезщетение на Митев и липса на средства в общинския бюджет за парично обезщетение, кметът е постановил процесния отказ. След подробен анализ на доказателствата по делото, административният съд е приел, че е налице хипотезата на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като са налице трите кумулативно изискуеми предпоставки – отчуждителното производство е започнало при действието на отменените разпоредби на глава пета, раздел първи от ЗТСУ /заповед № 474 от 26.04.1983 г./, недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г. / Акт за завземане на отчужден в полза на държавата недвижим имот от 06.02.1987 г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет гр. Т./, и определеното със заповедта по чл. 100 ЗТСУ отм. заповед № 1347/ 03.11.2009 г. на кмета на О. Д/ имотно обезщетение не е предоставено на правоимащото лице по независещи от органа обективни причини. Прието е, че с оглед препращането на §9 към отм. режим по гл. пета, раздел първи от ЗТСУ, кмета на общината може да измени стабилитета на заповедта по чл. 100 от ЗТСУ отм. , като неговата преценка се свежда единствено до това, коя хипотеза да приложи - да прецени дали да обезщети с друго жилище, респективно да обезщети парично правоимащия, като предвиди средства за това в бюджета на общината, но той е длъжен да довърши отчуждителното производство. Изложени са мотиви и за обвързаност на искането за изготвяне на нова оценка с това по чл. 103, ал. 5 ЗТСУ отм. , като е прието, че новата оценка следва да е по цени към момента на отчуждаването на имота /26.04.1983г./, съгласно нормата на чл. 102, ал. 1 от ЗС, според която отчужденият имот и този, който се отстъпва в обезщетение, се оценяват по пазарни цени към датата на отчуждаването. Прието е също, че новата оценка се прилага след уведомяване на искателя, и съответно, ако той все още настоява за промяна на вида на обезщетението в парично, следва да се предвидят средства за това в бюджета, за да се довърши отчуждителното производство. Направен е и извод, че искането за промяна на имотното обезщетение в парично е нередовно, без нотариална заверка на подписа на заявителя, което условие е императивно по смисъла на чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ отм. , но този порок е отстраним по реда на чл. 30, ал. 2 от АПК.

Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно, предвид обстоятелството, че в първата част от заявление с вх. № 94М – 00 - 302/ 28.03.2019 г., се иска изготвяне на нова оценка на отчуждения от наследодателя на Митев имот. В останалата част, с която е отменен отказа по чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ отм. , решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Безспорно в случая е налице хипотезата на § 9, ал. 1 ПР на ЗУТ, която препраща за довършване на започналите и незавършени производства към момента на влизане в сила на ЗУТ, към отменените норми по ЗТСУ и чл. 102 ЗС. В конкретния случай следва да се приложат разпоредбите на ЗТСУ, тъй като отчуждаването е извършено по същия закон, в редакцията му към момента на издаване заповедта за отчуждаване. Приложим е също така за завършването на започналото отчуждително производство, относно правилата за обезщетяване, реда по ЗТСУ отм. във вр. с чл. 102 ЗС досежно поисканата оценка, като меродавния момент за новата оценка е правилно определен от административния съд. Отменените норми на ЗТСУ и ППЗТСУ са уредили начина на обезщетяване и оценяване на имотите, но не са посочили новата оценка дали да е по базисни цели по наредбата, или по пазарни цени и към кой момент, поради което само относно момента на новата оценка е приложим чл. 102, ал. 1 ЗС, Съгласно чл. 270, ал. 1 ППЗТСУ отм. жалбоподателят има право да поиска нова оценка на отчуждения имот, тъй като в тригодишен срок от влизането на заповедта за отчуждаването на имота не е последвало обезщетение, в случая имотно такова. Новата оценка следва да се извърши по цени към момента на отчуждаването на имота, с оглед чл. 102, ал. 1 ЗС, т. е. към 26.04.1983г.

Следва да се има предвид от кмета на общината, обаче, при новото произнасяне, че тази оценка замества само оценката на отчуждения имот по заповедта за отчуждаване, но не променя начина на определеното с нея имотно обезщетяване. След влизане в сила на акта за новата оценка, кмета следва да завърши отчуждителното производство с произнасяне по искането за промяна на имотното обезщетение в парично по реда на чл. 103, ал. 5 ЗТСУ отм. , В тази връзка се явява основателно възражението на кмета на О. Д, че неговата преценка е в условията на оперативна самостоятелност и не е длъжен да уважи искането за промяна на имотното обезщетение в парично.

Това възражение е в унисон със съдебната практика по чл. 103, ал. 5 ЗТСУ отм. и мотивите на Тълкувателно решение № 39 от 12.VIII.1987 г. по гр. д. № 11/87 г., ОСГК на ВС на НРБ – „Отчуждителното действие на заповедта по чл. 98 ЗТСУ настъпва без оглед на това дали собственикът е съгласен с отчуждаването на имота му. Обезщетяването на собственика също се извършва в предвидените от закона рамки, а не по съгласие между него и отчуждителния орган. Доколкото в някои случаи е предвидено обезщетяването да става по искане или със съгласие на собственика, касае се само до възможности за отклонение от общите правила за обезщетяването, като например: собственикът да получи жилище в друга сграда, а не в сградата, която ще се построи върху отчуждения имот (по чл. 82, ал. 1 ЗТСУ); да получи жилище не в близост до имота му, а другаде в населеното място (по чл. 83, ал. 1 ЗТСУ); да получи парично вместо имотно обезщетение или жилище с по-малък брой жилищни помещения (по чл. 103, ал. 5 ЗТСУ ) и др. Но това са само допустими от закона разновидности в начина на обезщетяването, които - при искане или съгласие на собственика - органът по чл. 95 ЗТСУ може да възприеме, но без да е длъжен да стори това. Провеждането и довеждането до край на отчуждителното производство не стои в зависимост от съгласието или от исканията на засегнатите собственици относно начина на обезщетяването им.“.

От изложеното следва, че правният извод на административния съд за незаконосъобразност на процесния отказ, в частта, с която се отказва промяна на обезщетението по реда на чл. 103, ал. 5 ЗТСУ отм. е неправилен. В тази част оспорването се явява неоснователно, поради което подлежи на отхвърляне, след отмяна на обжалваното решение в тази му част по по реда на чл. 222, ал. 1 АПК. В тази връзка се явява основателно и възражението на касатора, че искането за промяна на обезщетението по чл. 103, ал. 5 ЗТСУ отм. следва да е в императивно изискуемата форма с нотариална заверка на подписа на заявителя. Този изначален порок не може да бъде преодолян по реда на чл. 30 от АПК, обратно на приетото от административния съд.

Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, в частта, с която е отменен отказа на кмета на О. Д по заявление на Митев с вх. № 94М – 00 - 302/ 28.03.2019 г.,в частта за промяна вида на обезщетението от имотно в парично, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК – постановено друго, с което се отхвърли жалбата на Митев срещу отказа в тази му част като неоснователна. В останалата част, с която е отменен отказа на кмета на О. Д по заявление на Митев с вх. № 94М – 00 - 302/ 28.03.2019 г.,досежно изготвяне на това оценка, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото и по компенсация, разноски не се дължат.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 367/09.10.2019 г. по адм. дело № 372/2019 г. по описа на Административен съд - Добрич, в частта, с която е отменен отказ на кмета на О. Д, обективиран в писмо изх. № 94 М – 00 – 302/ 09.04.2019 г. и преписката е върната за ново произнасяне с дадени изрични указания, в частта за промяна по реда на чл. 103, ал. 5 ЗТСУ отм. на имотното обезщетение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М, срещу отказ на кмета на О. Д, обективиран в писмо изх. № 94 М – 00 – 302/ 09.04.2019 г., в частта за промяна по реда на чл. 103, ал. 5 ЗТСУ отм. на имотното обезщетение в парично, като неоснователна.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 367/09.10.2019 г. по адм. дело № 372/2019 г. по описа на Административен съд - Добрич, в частта, с която е отменен отказ на кмета на О. Д, обективиран в писмо изх. № 94 М – 00 – 302/ 09.04.2019 г. и преписката е върната за ново произнасяне с дадени изрични указания, в частта за изготвяне на нова оценка на отчуждения от наследодателя на Митев имот, описан в заявление вх. № 94М – 00 - 302/ 28.03.2019 г. Решението е окончателно.