Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Общински съвет С. З, чрез процесуалния си представител Д.В, против решение №11 от 23.01.2020 г. по адм. дело №663 по описа за 2019 г. на Административен съд – С. З, с което е изменено по жалба на „ФИГ-Д.“ЕООД, Решение 2447 по протокол №46 от заседание на общински съвет С. З, проведено на 25.07.2019 г., в частта относно определената пазарна цена за закупуване от страна на „ФИГ-Д.“ЕООД на общински имот УПИ III – 5555, кв. 55 по плана на гр. С. З от 311 кв. м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 18545/17.05.2019 година.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При изложени съображения се прави искане на първо място обжалваното решение да бъде обезсилено, както и при условия на евентуалност се прави искане за отмяна на съдебния акт.
Ответната страна по касационната жалба – „ФИГ-Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С. З, бул. „Ц. С. В“ №162 представляван от И.И в качеството му на управител чрез адв. С.Р, в представен по делото отговор, е прието, че подадената касационна жалба е неоснователна и необоснована. При подробно изложени съображения прави искане да се постанови решение, с което касационната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд – С. З е изменил по жалба на „ФИГ-Д.“ЕООД, със седалище и адрес на управление бул. „Ц. С. В“ №162, представлявано от управителя И. И. Р №2447 по протокол №46 от заседание на Общински съвет отм. а Загора, проведено на 25.07.2019 г., в частта относно определената пазарна цена за закупуване от страна на „ФИГ-Д.“ЕООД на общински имот УПИ III – 5555, в кв. 35 по плана на гр. С. З от 311 кв. м. актуван с Акт за частна общинска собственост №18545/17.05.2019 г. като намалява същата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева без ДДС на 58 700лв. /петдесет и осем хиляди и седемстотин/ лева. С втори диспозитив е осъдил О. С. З да заплати на „ФИГ - Д.“ЕООД сумата от 3780 /три хиляди седемстотин и осемдесет лева/лв., представляващи направените от дружеството разноски.
За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение на общинския съвет е постановено от компетентен орган, при спазване на процедурата предвидена в ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) /ЗМСМА/, както и в Правилник за организация и дейността на общинския съвет.
На следващо място административния съд е установил от представените по делото доказателства е видно, че в хода на производството започнало по инициатива на дружеството е била изготвена пазарна оценка от лицензиран оценител, същата възлизала на стойност от 38 500 лева. Приетата оценка с обжалвания административен акт е в размер на 150 000 лева без ДДС. Съдът е приел, че в решението не са посочени мотиви наложили отклонението от определената пазарна стойност, установено е, че съображения не са изложени и в предложението на кмета на общината за вземане на решение, нито в протокола на Постоянната комисия по общинска собственост и стопанска дейност. въз основа на което е обоснован извода, че посочената в административния акт цена е произволно определена. Съдът е приел, че при разпореждане с имоти общинска собственост, общинския съвет не може да се отклонява от посочения в законен критерии – пазарна цена, поради което ако предложената от лицензирания оценител цена не го удовлетворява, общинския съвет има възможност да не я одобри, като надлежно мотивира това си решение и съответно възложи на кмета на общината изготвянето на нова оценка от оценител. На следващо място по отношение на това, че посочена в обжалваното решение продажна цена е необоснована и определена при неправилно приложение на материалния закон се подкрепя и от приетата по делото експертиза, която установява приблизително близки действителни пазарни цени за имота в размер на 58 700лева, същата се кредитира от съда. Въз основа на което съдът е преценил, че несъответствието между цената на имота, подлежащ на продажба по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС определена от Общински съвет – С. З и действителната пазарна стойност на имота в размер на 58 700 лева съгласно приетата по делото експертиза, е направил извода, че обжалвания част от административен акт е незаконосъобразен, въз основа на което е изменил същия. Съдебното решение е правилно.
Неоснователно е твърдението на касатора, че решението на съда е неправилно и необосновано, в частност, че страните по договора за продажба на недвижим имот имат свободата да определят свободно обекта и най – вече цената, като се позовава на ЗЗД. Настоящият съдебен състав приема, че от така изложените от касатора доводи е налице смесване на разпоредбите на ЗЗД и ЗОС. В настоящия случай приложение следва да намери ЗОС, тъй като същия е специален закон, спрямо ЗЗД и се прилага с приоритет. На следващо място следва да се посочи, че предмет на съдебна проверка е било решение №2447 от 25.07.2019 г. на Общински съвет – С. З, в частта му относно определената пазарна цена в размер на 150 000лв. без ДДС за закупуване от „ФИГ-Д.“ЕООД общински имот. Начина за определянето на размера на пазарната стойност въз основа, на която да се осъществи разпоредителната сделка е този по реда на Глава четвърта "Придобиване и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост" и по конкретно чл. 41, ал. 2 ЗОС, според който разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти – общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки. От доказателствата по делото се установява, че въз основа на подадено заявление от дружеството с вх. №10-01-3114/14.06.2019 г. е изразено желание за закупуване на недвижим имот. Въз основа на същото О. С. З е възложила изготвяне на експертна оценка, от която е видно, че лицензирания оценител е използвал методите за определяне на оценката - „Пазарно сравнение“ и „Обезщетение“ и е достигнал да крайния извод, че пазарната стойност на правото на собственост за поземления имот е в размер на 38 500 лв. без ДДС. С предложение №10-61-417/10.07.2019 г. на Кмета на община С. З адресирано до Общински съвет С. З е предложил да се вземане на решение за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост. По така отправеното предложение Постоянната комисия по общинска собственост и стопанска политика е приела предложението за решение на общинска администрация, като е предложила цена в размер на 150 000 лв. без ДДС. Въз основа на така направеното предложение Общински съвет – С. З на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 35, ал. 3 от ЗОС и чл. 41, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на О. С. З е дал съгласие за продажба на недвижими имот на цена от 150 000 лева. В развилото се пред административния съд производство е била допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от която е видно, че експерта е определил пазарна стойност на правото на собственост на земята в размер на 58 700 лева. При изготвяне на експертиза, вещото лице е разгледало икономически фактори на съществуващия пазар и е приложило метода на пазарните сравнения/аналози и метода на обезщетението.
Въз основа на гореизложеното може да се обоснове извод, че правилно и мотивирано административният съд е заключил, че актът на общинския съвет в обжалваната част е постановен от компетентен орган, при спазване на процесуалните изисквания, но в нарушение на материалните разпоредби. Правилно съдът е приел, че приетата от Общински съвет С. З пазарна стойност е необоснована, немотивирана и определена при неправилно приложение на материалния закон. Определянето на пазарна оценка на имота е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания за одобряване на продажната цена. Направеният от съда извод е правилен, че така определената пазарна цена е произволно определена. Следва да се има предвид, че в случай на изготвена експертна оценка за разпореждане с имоти общинска собственост, не удовлетворява общинския съвет, то същия има право да не я одобри като за това си действие следва да изложи надлежни мотиви, въз основа на което да възложи на кмета на общината да възложи изготвянето на нова оценка от експерт, определен по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗОС.
На следващо място правилно административния съд е приел, че жалбата е подадена срещу акт, за който е предвидена възможността за съдебен контрол и от лице, чиито права и законни интереси са пряко и непосредствено засегнати от оспореното решение на общинския съвет.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател отнасящо се до това, че съдът е възприел експертизата. На първа място следва да се посочи, че така приетата съдебно - техническа експертиза не е била оспорена от страната в развилото се пред административния съд производство, същата е приета по делото като компетентно и обективно изпълнена, отговаряща на поставените задачи. Тук е мястото да се отбележи, че касационният жалбоподател в случая ако не е бил съгласен с приетото заключение, е следвало освен да го оспори, да поиска възлагане на повторна, допълнителна или дори тричленна експертиза. Недопустимо е оспорване на констатациите на вещите лица едва в касационното производство, в какъвто смисъл са възраженията в касационната жалба. Първоинстанционният съд е преценил и обсъдил всички относими и допустими доказателства в тяхната съвкупност. Съдебният акт препраща към съдържанието на заключението, което е изслушано и прието в открито съдебно заседание.
За прецизност следва да се посочи, че твърдението, че административния съд е следвало да приеме като стойност на поземления имот площта от 311 кв. м. и да я умножи по 675 лв./кв. м. и да се получи 209 800 лева. При внимателен преглед на приетата по делото експертиза е видно, че касатора е извадил отделни цифрови стойности от контекста на цялата експертиза. Така цитираната стойност представлява част от определяне на крайната стойност. Следва да се приеме, че позоваването на част/елемент послужил за формиране на крайна стойност е некоректно.
По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна по делото, като бъде осъден Общински съвет – С. З да заплати направените от същия разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 17.02.2020 г., представен списък по чл. 80 ГПК и извлечение за извършено плащане за сумата от 3530 лева, представляващи изплатено възнаграждение за адвокат. Касационният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност на така претендирания адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/23.01.2020 г., постановено по адм. дело № 663/2019 г. по описа на Административен съд – С. З.
ОСЪЖДА Общински съвет – С. З да заплати на „ФИГ-Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С. З, бул. „Ц. С. В“ №162 представляван от И.И, сумата от 3530 (три хиляди петстотин и тридесет) лева. Решението е окончателно.