Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на община Х., чрез адв.. С като процесуален представител, против решение № 1508 от 10.07.2019 г., постановено по адм. дело № 2446/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова заповед № РД-05-323 /12.06.2018 г. за одобряване проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ III-196, кв. 18 по плана на с. С. Ж, община Х., изразяваващо се в заличаване на УПИ III-196 и образуване на нов УПИ III-196 за жилищно застрояване, като вътрешната дворищно-регулационна граница между УПИ III-196 и УПИ IV-197 минава по имотната граница между ПИ 196 и ПИ 197 по означените със зелен цвят надписи и зачертавания, линии и щрихи за регулацията, запазва съществуващото застрояване на 2МЖ, построено по одобрени проекти и разрешение за строеж № 4/26.08.1992 г. и предвижда ново нискоетажно застрояване, зона Жм, етажност до 3, Н до 10 м., плътност 60 %, Кинт до 1, 2 по плътни черни линии и пунктирани червени линии, котировки в черен цвят и надписи в син цвят на матрицата за застрояването, неразделна част от заповедта. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта, ведно с всички последици от това.
Ответникът – И.Б, чрез пълномощника си адв.. А, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за касационното производство.
Ответникът – В.Д изразява счита касационната жалба за основателна, а обжалваното решение за неправилно и моли да бъде отменено. Ответникът - А.Д не взема становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна.
За да постанови обжалваното решение, Административен съд – Пловдив приема, че жалбата на И.Б срещу заповедта на кмета на община Х. е допустима на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗУТ. Сочи, че оспорващият е собственик на съседния УПИ II-195, кв. 18 по плана на с. С. Ж, като дворищната регулация между него и УПИ III-196, предмет на заповедта, не е приложена. Според съда в случая е извършена промяна на регулацията между двата УПИ, тъй като се заличава УПИ III-196, създава се нов такъв със същия номер и за първи път се определя неговото предназначение за „жилищно застрояване“. Излага подробни съображения относно приложението на § 8, ал. 1 във вр. с § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ, според която след изтичане на сроковете отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, относима и по отношение на дворищнорегулационните планове, изработени преди действието на ЗТСУ отм. , Крайният правен извод на съда за допустимост на оспорването в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ е основан на неприлагане на дворищно-регулационния план от 1943 г. по отношение на имот 195 и имот 196, отпадане на отчуждителното му действие, в резултат на което частите от имот 195, включени по силата на тази регулация в УПИ III-196 са се върнали в патримониума на оспорващия. По отношение на одобреното изменение на застроителния план приема, че с оглед предвиденото ново нискоетажно застрояване при запазване на съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда, е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като се касае за нов начин и характер на застрояването. По същество е изведен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на посочените в нея правни основания по чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ. Приема, че поради несъобщаване на заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ на всички заинтересувани лица, то процедурата по допускане на исканото изменение не е приключила. Излага доводи, че заявлението до органа не е подадено от собственика на IV-197, както и липсват доказателства относно влизането в сила на заповедта от 12.04.2017 г. на кмета на община Х. за изменение на кадастралния план на с. С. Ж. По отношение на одобрения проект в застроителната му част приема, че се установява изцяло нов начин на застрояване по отношение на процесния имот без да е изготвено необходимото задание по чл. 125 ЗУТ, липсва извадка от действащия план за застрояване, който се твърди да се изменя, респ. обяснителната записка към проекта не отговаря на изискванията на чл. 48, ал. 5 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, тъй като само е отразено съществуващото и реализирано застрояване съгласно непредставено по делото РС № 6 от 26.08.1992 г., което препятства проверката по чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ.
Решението е недопустимо в частта, в която оспорената заповед е отменена относно одобреното изменение на ПУП – план за регулация за УПИ III-196, кв. 18 по плана на с. С. Ж, община Х., като вътрешната дворищно-регулационна граница между него и УПИ IV-197 минава по имотната граница между ПИ 196 и ПИ 197.
По делото е установено, че оспорващият в първата инстанция И.Б е собственик на УПИ II-195, кв. 18 по плана на с. С. Ж, съседен на УПИ III-196, предмет на одобреното изменение.
Разпоредбата на чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ очертава кръга на заинтересуваните лица, за които законодателят признава право на жалба срещу ПУП. Първият спорен по делото въпрос е относно допустимостта на оспорването. Съдът приема, че Балтов има правен интерес да оспори заповедта за изменение на регулацинния план в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, доколкото сметките по регулация съгласно действащия дворищно-регулационен план на с. С. Ж от 1943 г. не са уредени и регулацията между УПИ III-196 и съседния УПИ II-195 не е приложена.
Настоящият състав не споделя заключението за допустимост на жалбата по отношение на одобреното изменение на регулационния план. Предмет на същото е промяна на регулационната граница между УПИ III-196 и УПИ IV-197, която минава по имотната, с посочени в заповедта правни основания по чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ. Регулационната граница между УПИ II-195, собственост на Балтов и УПИ III-196 не се променя. В този смисъл е и заключението на съдебно-техническата експертиза, което неправилно не е възприето от съда. Като собственик на съседен имот оспорващият е активно легитимиран да обжалва административния акт в тази част единствено в случаите на чл. 131, ал. 2, т. 2 - 4 ЗУТ, но не се явява заинтересувано лице в хипотезата на т. 1 от същата разпоредба. В случая изменението на регулационния план не е одобрено съгласно § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, въпреки че в акта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ тази разпоредба е посочена като основание наред с чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изрично в текстовата част на оспорената заповед е описано, че изменението на вътрешната дворищно-регулацинна граница между УПИ III-196 и УПИ IV-197 е по имотна граница между двата имота, одобрена със заповед от 12.04.2017 г. Тази заповед е с предмет поправка и допълване на действащия кадастрален план на с. С. Ж по отношение на ПИ 196 и ПИ 197. Мотивите на оспорения акт напълно съответстват на графичната му част, както и на основанието за изменение на действащия регулационен план по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. При тези данни съдът неправилно изследва визираните в § 8, ал. 1 във вр. с § 6, ал. 2 ПР ЗУТ предпоставки, за да обоснове допустимост на оспорването с доводи, че частта от имот пл. № 195, включена по силата на регулационния план от 1943 г. в парцел III-196 се е върнала в патримониума на оспорващия и той се явява негов съсобственик. Основата, върху която се процедира изменението е действащият към този момент план и спрямо установените с него регулационни граници на УПИ.
Не е налице и възприетата в обжалваното решение норма на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, съгласно която непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. Неправилно съдът се позовава само на посочването в заповедта, че се образува нов УПИ III-196 за жилищно застрояване. От текстовата и графичната част на административния акт, както и от обяснителната записка е видно, че в случая не се извършва ново урегулиране на имота, а единствено изменение на вътрешната регулационна линия между него и УПИ IV-197. Затова само собственикът на УПИ IV-197 има правен интерес да оспори заповедта относно извършеното изменение на регулационната граница между двата имота в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като само те са предмет на плана. Оспорващият пред първата инстанция не може да предявява чужди права.
Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробен устройствен план съгласно чл. 8 ЗУТ, който по аргумент от чл. 112, ал. 1 във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ следва да включва регулационна и застроителна част. Ако за съответната територия няма устройствен план, предназначението на имотите се определя от фактическото им ползване - чл. 9, ал. 1 ЗУТ. В случая има действащ КРП за с. С. Ж от 1943 г. Няма одобрен застроителен план. Липсват данни с регулационния план да е определено конкретно предназначение на имотите. По делото е установено, че в УПИ III-196 има изградена масивна жилищна сграда, предвидена за запазване, което сочи на фактическо ползване на имота за жилищни нужди. Такова е и отреждането за него с одобрения проект, т. е. съответства на съществуващото до този момент положение. Следователно, не е налице промяна в предназначението на имота, както приема съдът. Това, че административният орган в оспорената заповед записва, че се образува нов УПИ за жилищно застрояване представлява само конкретизиране на предназначението с оглед изготвения нов план и фактическото му ползване, но не обосновава наличието на действителна промяна в него. След като с оспорения план предназначението на УПИ III-196 не е променено, то собственикът на съседния имот, какъвто е жалбоподателят в първоинстанционното производство, не е непосредствено засегнат от предвижданията му и съответно не е легитимиран да го оспори в тази част. Във връзка с това липсват предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ за допустимост на жалбата на И.Б срещу оспорената заповед в частта, в която е одобрено изменение на ПУП – план за регулация. Правен интерес не може да се изведе и от материализираната на място ограда, която не е поставена нито по имотната, нито по регулационната линия между двата имота. От значение за преценката относно допустимостта на жалбата срещу одобреното изменение на регулационния план е липсата на засягане на регулационната граница между съседния УПИ II-195 и УПИ III-196, както и обстоятелството, че предназначението на последния не се променя.
Предвид изложеното оспорването пред първата инстанция е недопустимо в частта, в която се обжалва административния акт относно одобреното изменение на регулационния план по отношение на УПИ III-196 и УПИ IV-197. Подадената жалба на И.Б срещу заповедта в тази част е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Като достига до обратен извод, разглежда жалбата и се произнася със съдебен акт по същество, Административен съд – Пловдив постановява недопустимо решение в тази част, което съгласно чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
Решението в останалата част е валидно, допустимо и правилно.
Законосъобразен е направеният извод, че И.Б се явява заинтересувано лице от оспорване на заповедта в частта, в която е одобрено изменение на застроителния план съгласно чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Според посочената разпоредба собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседни имоти, могат да оспорват ПУП, когато е предвидено свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването. В случая не е налице първата хипотеза на нормата – не е предвидено свързано застрояване. Под промяна в застрояването се има предвид промяна в някои от показателите за застрояване - чл. 18 ЗУТ. В настоящия случай с оспорения план за застрояване освен запазване на съществуващата жилищна сграда се предвижда и ново свободно нискоетажно застрояване по ограничителни линии с определени параметри, т. е. налице е втората хипотеза на нормата, което обуславя правен интерес за Балтов да оспори заповедта в частта за одобряване на застроителен план за УПИ III-196.
Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на решението в тази част поради противоречието му със закона. Правилно е заключението на съда, че оспорената заповед в частта, с която е одобрено изменение на плана за застрояване е издадена при липса на правно основание за това, поради което е постановена при допуснато нарушение на изискванията за форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посоченото правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е относимо само и единствено за изменение на план за регулация, тъй като касае нанасянето на регулационните граници в съответствие с кадастралните такива при изменение на кадастрален план, изменение или одобряване на кадастрална карта. Тази разпоредба обаче не съставлява основание за изменение на застроителен план, още повече, че в конкретния случай от събраните доказателства не се установява за УПИ III-196 да има преди това одобрен такъв, който да се изменя. Това обстоятелство не се оспорва от издателя на акта – кмета на община Х.. Т. е. не е налице основание за изменение на застроителен план при изначална липса на такъв. Представеният по делото предварителен договор, сключен между собствениците на двата УПИ, предмет на оспорената заповед, касае само прехвърлянето на собственост върху реална част от 42 кв. м във връзка с промяната на границата между ПИ 196 и 197, но не е относим към застроителната част на плана. Установените нарушения също са основание за отмяна на заповедта в тази й част и съответно решението на АС - Пловдив е законосъобразно по отношение отмяната на одобрения застроителен план. Настоящият състав споделя направения извод за допуснати съществени нарушения на процедурата, доколкото проектът в тази част е изработен при липса на задание по чл. 125 ЗУТ, не съдържа план-схеми съобразно изискването на чл. 47, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/2001 г., както и не е извършено съгласуването му със съответните експлоатационни дружества – нарушение по чл. 128, ал. 6 ЗУТ. Това съгласуване е необходимо с оглед предвиденото ново застрояване в имота.
Предвид изложеното решението в частта, в която по жалба на И.Б е отменена оспорената заповед относно одобреното изменение на ПУП – план за застрояване е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му, поради което същото в тази част следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото - частична основателност на касационната жалба и липса на определен материален интерес по спора, разноските за настоящото производство следва да се понесат от страните, както са направени.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1508 от 10.07.2019 г., постановено по адм. дело № 2446/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта, в която е отменена заповед № РД-05-323 /12.06.2018 г. на кмета на община Х. за одобряване проект за изменение на ПУП – план за регулация за УПИ III-196, кв. 18 по плана на с. С. Ж, община Х., изразяващо се в заличаване на УПИ III-196 и образуване на нов УПИ III-196 за жилищно застрояване, като вътрешната дворищно-регулационна граница между УПИ III-196 и УПИ IV-197 минава по имотната граница между ПИ 196 и ПИ 197 и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.