Образуване е по касационна жалба на „Де кафе 2012“ ЕООД против решение № 82/03.02.2020г., постановено по административно дело № 906/2019г. по описа на Административен съд-Плевен.
Касационният жалбоподател счита, че решението е необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Счита, че в Наредба № 15, приета от Общински съвет - Плевен, се съдържа имплицитно съгласие на принципала, а именно - Общински съвет - Плевен, върху имоти частна общинска собственост да се поставят преместваеми съоръжения. Поради това жалбоподателят моли за отмяната на атакуваното решение ведно със законните последици.
Ответникът - главен архитект на община П., счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът счита, че не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК поради което предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.
След преценка на направените в жалбата оплаквания и проверка на съдебното решение в пределите на чл. 218 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:
Административен съд - Плевен е сезиран с жалба против отказ № ТСУ-26-4226-1/17.07.2019г. на главния архитект на община П. да издаде разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение по реда на чл. 56 от ЗУТ и одобряване на схема за разполагане. Производството е започнало по заявление с вх.№ ТСУ-26-4226-1/09.05.2019г., подадено от „Де кафе 2012“ ЕООД, с което се иска разрешение за поставяне на автомат за топли напитки в поземлен имот с административен адрес град Плевен, ул.“У. Г“ №16 за срок от 15.05.2019г. до 14.05.2020г. Към искането е приложена само техническа характеристика на кафе - автомата. Представеният по делото акт № 41007/01.04.2015г. установява, че посоченият имот е частна общинска собственост.
Искането е разгледано на заседание на експертния съвет по устройство на територията при община П. и не е прието, след което е постановен и отказът на главния архитект, мотивиран с обстоятелството, че към заявлението не е приложено съгласие от собственика на поземления имот.
Административният съд е приел, че отказът на главния архитект е законосъобразен. Посочил е, че същият е постановен от компетентен орган, в писмена форма и е мотивиран с посочването на фактически и правни основания за постановяването му. Приел е, че отказът е материално законосъобразен, тъй като към заявлението не е било приложено съгласие от Общински съвет - Плевен.
Касационната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, поради което същите не следва да се преповтарят.
Посоченият в заявлението автомат за топли напитки безспорно представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ. Съобразно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ за тези обекти се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. Такава наредба е приетата с решение № 647/30.07.2009г. на ОбС - П. Н № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на община П., действаща към момента на подаване на искането.
Чл. 56, ал. 5 от ЗУТ изрично се предвижда, че в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на преместваеми обекти се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ, Съобразно чл. 8, ал. 1 от ЗОбС в случаите, когато имотът е общинска собственост, разрешението следва да се даде от общинския съвет, който е натоварен с управлението на общинската собственост.
Становището на касационния жалбоподател, че след като е приел Наредба № 15, общинският съвет се е съгласил „имплицитно“ с поставянето на преместваеми обекти от посочения вид, не се споделя от съда. В изричното писмено съгласие на собственика или писмения договор за наем както преместваемия обект, така и имотът, в който той ще бъде поставен, следва да бъдат индивидуализирани конкретно.
След като такова разрешение не е било налице, правилно главният архитект е отказал издаването на разрешение за поставяне. Като е достигнал до идентични на изложените правни изводи, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Решението е валидно и допустимо, а в рамките на съдебното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Поради това атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора претенцията на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП съдът прие, че в полза на ответника и чл. 24 от НЗПП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така, съдът РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82/03.02.2020г., постановено по административно дело № 906/2019г. по описа на Административен съд-Плевен.
ОСЪЖДА „Де кафе 2012“ ЕООД, ЕИК 202299311 със седалище и адрес на управление град Плевен, ул.“Драгаш войвода“ № 8, вх.Б, ап. 9 да заплати на О. П 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.