Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.А, от [населено място], чрез неговия пълномощник адв.. К, срещу решение № 222/24.01.2020 г. по адм. д. № 2647/2019 г. на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му, постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски за двете производства.

Ответникът по касационната жалба – кметът на община Р., чрез своя процесуален представител адв.. Н в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна. В молба-становище претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 723/29.07.2019 г. на кмета на община Р., с която в качеството му на извършител му е наредено да премахне незаконен строеж "подпорна стена", находящ се в с. И., местност „Червенака“, поземлен имот 32408.39.77 за селскостопански, горски, ведомствен път. Според съставеният констативен акт и обстоятелствената част на заповедта строежът е незаконен като извършен в чужд имот - общинска собственост, без учредено право на строеж, без издаденото разрешение за строеж и одобрен проект, поради което на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено неговото премахване.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Строежът представлява подпорна стена с височина в най-високата й част от 2, 12м, което е над допустимото с разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ, регламентираща, че...