Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й.Д, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 2369/30.04.2020 г. по адм. дело №5172/2019 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед №РД 20 - 616/06.03.2019 г. на ректора на Софийски университет (СУ) "С. К. О". Касаторката поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмено становище чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му, иска отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Ответникът по касационна жалба - ректорът на СУ "С. К. О", чрез процесуален представител, в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмено становище, иска отхвърляне на искането за преюдициално запитване и оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за преюдициално запитване и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е установил, че с оспорената пред него заповед на ректора на СУ, издадена на основание чл. 24, ал. 2 и ал. 6 от Правилник за прилагане на Закон за развитието на академичния състав (ППЗРАС), чл. 60, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 2 от Правилник за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ "С. К. О", чл. 29, ал. 2, т. 6 от Правилник за устройството и дейността на СУ "С. К. О", решение на Факултетния съвет на Философски факултет от 05.02.2019 г. (протокол №6) и доклад от декана с вх. №70 -01-138/11.02.2019 г., е отчислена Й.Д - докторант в редовна форма на обучение към катедра "Логика, етика и естетика", считано от 20.01.2019 г., без право на защита. АССГ е изложил мотиви, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно - процесуалните норми по издаването й, в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Искането на касаторката за преюдициално запитване на СЕС с въпрос : "При принудителното отстраняване от учебния процес на докторанта Й.Д и отчисляването и от редовна докторантура "без право на защита" със заповед №РД 20 - 616/06.03.2019 г., административният орган нарушил ли е правото на образование, равно третиране и защита на човешкото достойнство?" не може да бъде уважено, тъй като не се иска тълкуване на неясна разпоредба на правото на ЕС с цел да бъде преценено дали конкретна, приложима към казуса национална разпоредба не и противоречи.

Предвид изложеното искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно.

Както правилно е посочил АССГ, в чл. 8, ал. 2 от Закон за развитието на академичния състав на Р. Б (ЗРАСБ) е посочено, че редовната форма на докторантура е до 3 години, като срокът може да бъде продължен съгласно чл. 8, ал. 3 ЗРАСБ по изключение, регламентирано в правилниците на висшето училище. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗРАСБ в срок от един месец от изтичане на срока на докторантурата, първичното звено предлага на факултетния или научния съвет отчисляване със или без право на защита и факултетният съответно научният съвет се произнася с решение по предложението. Както правилно е установил АССГ, тригодишният срок е изтекъл, същият не е бил удължен, факултетният съвет е приел решение за отчисляване без право на защита на основание чл. 60, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Правилник за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ "С. К. О"(ПУРПНСЗАДСУ) поради неполагане на изпитите без уважителни причини и неизпълняване на задачите на докторантката в сроковете по индивидуалния план. Предвид обстоятелството, че отрицателните факти не подлежат на доказване, в тежест на жалбоподателката е било да докаже, че е положила изпитите си или не ги е положила поради уважителни причини и е изпълнила задачите си, което и е било указано от АССГ и същата не е доказала такива обстоятелства. Настоящият съдебен състав споделя останалите изложени от АССГ доводи относно законосъобразността и действителността на оспорената пред него заповед и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК тези мотиви не следва да се повтарят. Доводите относно предходните отстранявания на докторатнката на основание чл. 74, ал. 2 от ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) със заповеди са неотносими, доколкото тези заповеди подлежат на самостоятелен съдебен контрол по реда на АПК и са неотносими към оспорената пред АССГ заповед за отчисляване и не на последно място поради разликата между отстраняването по чл. 74, ал. 2 ЗВО и отчисляването по чл. 8 ЗРАСБ като правни институти с различни материалноправни предпоставки, процедури и последици.

С оглед на горното решението като правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

О. Б. У. искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, формулирано от Й.Д.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2369/30.04.2020 г. по адм. дело №5172/2019 г. на Административен съд - София - град .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.