Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ "Д. - Д.С", притежаващ ЕИК 020129127, със седалище и адрес на управление гр. Г. О, ул. "П. Ц", №29, ет. 3, депозирана чрез адв. М.И, против Решение №61/20.02.2020 г. на Административен съд В. Т - пети състав, постановено по адм. д. № 773 по описа за 2019 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу РА № Р - 04000417003347 - 091 - 001/28.12.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В.То, потвърден с Решение №66/20.03.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В.То при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди по ЗДДС от 01.12.2014 г. до 31.10.2016 г. са установени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 89361, 09 лв. и лихви в размер на 16783, 44 лева. В полза на Д "ОДОП" - В.То при ЦУ на НАП са присъдени разноски в размер на 11356, 02 лева. касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано. Според пълномощника на търговеца не са събрани достатъчно доказателства за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК, т. к. само действително осъществена доставка може да породи изискуемост на данъка. Свидетелят М.Т не е орган по приходите, а приложените протоколи са без доказателствена стойност по отношение съдържанието на копираната от и на технически носител информация, съдържаща се в програмните продукти, използвани от ЕТ "Д. - Д.С". Касаторът счита, че прилагайки електронни копия на данни, събрани в резултат на извършените проверки на обектите на ЕТ, без снабдяване със заверени от РЛ или от тях разпечатки, приходните органи са основали констатациите си на базата на недопустими и негодни доказателства,...