Производството е по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР.

Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - град Пазарджик против решение № 753/11.11.2019г., постановено по административно дело № 710/2019г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което са отменени действията на СГКК-Пазарджик по нанасяне на изменения в КККР на град Батак по отношение на имот с идентификатор 02837.503.1281, изразяващи се в записването на Държавата, чрез МЗГХ като собственик на имота наред с „Торгус“ ООД.

В касационната жалба се сочи, че решението на Административен съд - Пазарджик е неправилно и незаконосъобразно. Поради това жалбоподателят моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и за отхвърляне на предявеното против изменението на КККР оспорване.

Ответникът „Торгус“ ООД депозира писмен отговор по касационната жалба, в който я оспорва. Счита, че решението на административния съд не страда от пороци и поради това моли то да бъде оставено в сила.

Ответниците - Държавата, чрез Министерството на земеделието, храните и горите и ЮЗДП ТП ДГС „Ракитово“, не заявяват становище по касационната жалба.

Прокурорът счита жалбата за основателна и предлага атакуваното решение да бъде отменено, а предявеното оспорване против действията по изменение на КККР да бъде отхвърлено.

Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Депозираната касационна жалба е процесуално допустима. Тя е насочена срещу акт, който подлежи на касационна проверка и е подадена в законоустановения срок от лице, за което този акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявление вх. № 01-167330 от 15.04.2019 г. ЮЦДП ДГС Ракитово заявява промяна в КРНИ на гр. Б. по отношение на редица имоти, между които е и имот с идентификатор 02837.503.1281, позовавайки се на влязлото в сила съдебно решение № 427/31.07.2013г., постановено по гр. д. № 38/2011 г. по описа на Районен съд Пещера. С посоченото съдебно решение е признато за установено по отношение на О. Б, че държавата чрез МЗХ е собственик на множество недвижими имоти, между които е и имот в отдел 194, част от подотдел И, идентичен с имот 02837.503.391. Към заявлението е приложен проект, изготвен от правоспособно лице по ЗКИР.

От представените по делото доказателства се установява, че имот с идентификатор 02837.503.391 е разделен на три имота, единият от които е с идентификатор 02837.503.907. Впоследствие този имот отново е разделен на три, а единият от имотите е с идентификатор 02837.503.1261. Последният имот също е разделен на три и единият от имотите е имот с идентификатор 02837.503.1281. В КРНИ е записано, че „Торгус“ ООД е собственик на 36/803 ид. части и на 767/803 ид. части от процесния имот.

Въз основа на подаденото заявление е извършено и поисканото изменение, с което Държавата, чрез МЗХГ е записана като собственик на процесния имот с идентификатор 02837.503.1281 наред с „Торгус“ ООД.

Изменението е извършено при условията на чл. 53а, ал. 1, т. 1 без издаването на нарочна заповед.

Съдът е приел, че действията на началника на СГКК са незаконосъобразни, поради което ги е отменил. Приел е, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, тъй като не са налице документи, удостоверяващи дублирането на правото на собственост за един и същ имот в КРНИ. Посочил е, че съдебното решение няма сила на пресъдено нещо спрямо „Торгус“ ООД.

Съдът намира, че така постановеното решение е правилно.

Правилно и обосновано съдът приема, че в случая не е налице хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, тъй като с нея се регламентира единствено възможността за вписване в кадастралния регистър на лица, удостоверяващи право на собственост или други вещни права, противопоставими на правата на собственост на вече вписаните в регистъра лица.

За да се приложи тази хипотеза, противопоставимите права следва да са за същия имот в границите и обема му, отразени в кадастралната карта. В конкретната хипотеза това не е така. Представеното съдебно решение, послужило като основание на искането за изменение в КРНИ, касае имот в отдел 194, част от подотдел И, идентичен с имот 02837.503.391. Към момента в кадастралната карта имот с такъв идентификатор няма. От данните по делото се установява, че същият е бил разделен и от него са образувани нови имоти, част от които също са били разделени. Новообразуваните имоти са получили и нови идентификатори. Ето защо следва да се приеме, че имотът, описан в решението на Районен съд - Пещера, цитирано по-горе, не е идентичен с имот с идентификатор 02837.503.1281, чийто собственик е „Торгус“ ООД.

Поради това касационната инстанция приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. В тази връзка неоснователна се явява и претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски.

Претенцията на „Торгус“ ООД за присъждане на разноски е недоказана, тъй като липсват доказателства за извършването на каквито и да било разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 753/11.11.2019г., постановено по административно дело № 710/2019г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Решението е окончателно.