Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.В, от [населено място], срещу Решение № 1187 от 09.10.2019 г., постановено по адм. дело № 600/2018 г. по описа на Административен съд София-област. Излагат се доводи за неправилността му, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което се уважат предявените искове срещу Областна дирекция „Земеделие“ – София област, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции.

Ответната страна – Областна дирекция „Земеделие“ – София област в писмен отговор, взема подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд София-област се е развило по исковата молба на С.В против Областна дирекция „Земеделие“ – София област, с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди. Исковете се основават на твърдени незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в некоректно издадени преписи от решения на Поземлена комисия Ботевград, като същите са с невярно съдържание, тъй като в тях не е посочен правилен ЕГН на неговият наследодател. Поради тази причина, наследниците не са могли да извършат делба на наследството. В тази връзка претендира имуществени вреди изразяващи се заплащане на консумативи за протезиране на бъбрек, разходи за последвало лечение в гр. В., транспорт до гр. В., разходи за преписи от решенията съобразно представени квитанции. Претендира обезщетяване и на неимуществени вреди, за причиненото му притеснение, безсъние, повишено кръвно налягане, аритмия и др.

С решението си по делото административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове, приемайки, че не е установено по делото да са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) - не са осъществени незаконосъобразни фактически действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ответника, на които като пряка и непосредствена последица се основават претендираните вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е мотивирано.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Правилен е крайния извод на административния съд, че в случая не е установено наличието на първата законова предпоставка, което обуславя неоснователността на предявените искове.

Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди се основават на твърдяното, че по искане на ищеца са издадени преписи от решения за възстановяване на право на собственост с невярно съдържание, при посочване в тях на неточно ЕГН на неговия наследодател или без посочването му.

Съгласно чл. 51, ал. 6 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост справки в досието на партидата, включително и издаване на копия от съдържащите се в него документи, се извършват след подаване на писмено заявление, а съгласно чл. 53 справките по КВС и регистрите към нея се заплащат по реда на тарифата по чл. 5, ал. 1. Издаване на препис от решение на поземлената комисия или на общинската служба по земеделие е административна услуга, за която се събират такси, съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифа за таксите, събирани от органите по поземлена собственост. Срокът за изпълнение на услуга, е до 3 работни дни, съгласно чл. 21, ал. 3 от Наредба № 49.

Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган, тъй като видно от доказателствата по делото, заявленията за издаване на преписи от влезли в сила решения за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, подадени до Общинска служба "Земеделие и гори" Ботевград са удовлетворени. На основание от чл. 21, ал. 3 от АПК индивидуален административен акт е волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. В настоящия случай не е налице отказ за издаване на исканите преписи, а се оспорва съдържанието им. Проверката на съдържанието им обаче, е извън компетентността на административния съд.. Тяхното съдържание не подлежи на контрол по съдебен ред предвид разпоредбата на чл. 81, ал. 2 АПК, съгласно която съдържанието на документ може да се оспорва само по административен, а не чрез обжалване по съдебен ред. По силата на чл. 173, ал. 3 АПК административният съд може да отмени незаконния отказ да се издаде документ и да задължи административния орган да го издаде, но без да дава указания по съдържанието му. Несъстоятелни са при това положение доводите в касационната жалба, че съдът не се произнесъл по законосъобразността, съответно нищожността на издадените преписи от решения.

По посочените съображения настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че не е установена първата предпоставка за ангажиране отговорността на Областна дирекция "Земеделие", а именно незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица на ответника Общинска служба "Земеделие и гори" – Ботевград поради което предявените искове за обезщетение се явяват неоснователни.

С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1187 от 09.10.2019 г., постановено по адм. дело № 600/2018 г. по описа на Административен съд София-област. Решението не подлежи на обжалване.