Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО“ със седалище и адрес на управление в гр. П., ул."К. Х" № 2, с искане за обявяване на нищожност на решение № 2-1/2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив на пясък и чакъл от находище „Гредо“ в землищата на с. О. и с. П., община Б., област М..

Поддържат се съображения за нищожност и загуба на правно действие на оспорения административен акт поради издаването му в противоречие със ЗОЗЗ (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ), специални административнопроизводствени правила и изтичането на повече от 6 години за реализацията му

О. М на околната среда и водите е оспорил жалбата в писмено становище и писмени бележки с доводи за валидност на оспорения акт като издаден от компетентен орган в задължителна процедура по ЗООС и при спазване на административнопроцесуалните изисквания.

Заинтересованата страна „Екоагростой“ АД, гр. М., е оспорила жалбата като неоснователна в писмени бележки и е представила писмени доказателства за предприети действия по осъществяване на инвестиционното намерение.

Заинтересованата страна „Сдружение за опазване на природата, земите и хората на село Палилула и село Охрид“, с адрес в с. О., общ. Бойчиновци, обл. Монтана, поддържа становището на жалбоподателя за нищожност поради несъответствие с целта на закона, противоречия с административнопроцесуални правила, материалния закон и загуба на правно действие.

За да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: По допустимостта:

Оспореното решение № 2-1/2013 г. от 06.02.2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив на пясък и чакъл от находище „Гредо“ в землищата на с. О. и с. П., община Б., област М., е издадено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 99, ал. 2 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС). Обжалваемостта на решението е изрично предвидена с чл. 99, ал. 8 от ЗООС. Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК жалбата с искане за обявяване на нищожност е без ограничение във времето.

Жалбоподателят е сдружение – екологична неправителствена организация, която отговаря на всички изисквания за регистрация по националното законодателство като юридическо лице с нестопанска цел. При извършената служебна справка на фирменото досие се установи, че целите на сдружението са да работи за опазване на околната среда - водите, въздуха, земите, горите, подземните богатства, местните растителни и животински видове и ландшафта в Р. Б, да защитава гражданските права на гражданите на Р. Б и и правото им на чиста и здравословна околна среда и др. подобни. Сдружението има качество "общественост" по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗООС и като представител на "засегнатата общественост" по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС е „заинтересувано лице“ в хипотезата на чл. 99, ал. 8 от ЗООС с гарантиран правен интерес от оспорване на решението по ОВОС. Подадената жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. По основателността:

Решение № 2-1/2013 г. от 06.02.2013 г. по ОВОС, което е предмет на жалбата за нищожност, е издадено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 99, ал. 2 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС), чл. 19, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредба за ОВОС) и във вр. с чл. 31 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) (ЗБР) и чл. 39, ал. 4 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС), както и § 89, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗООС (обн. - ДВ бр. 32 от 2012 г.), във вр. с § 105, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) (ЗПБ - обн. ДВ бр. 100/2010 г.). Одобрено е осъществяването на инвестиционно предложение "Добив на пясък и чакъл от находище „Гредо“ в землищата на с. О. и с. П., община Б., област М. по предложения Алтернативен вариант за добив, до нивото на подземните води, без да се навлиза в подземното водно тяло, като добивните работи започнат първоначално само в участък „Палилула", с възложител: „Екоагрострой“ АД, гр. М..

От фактическа страна се установява, че възложителят е титуляр на разрешение № 412/24.02.2005 г. за проучване на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от ЗПБ. На основание чл. 29, т. 3 от ЗПБ е определен за концесионер за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ (строителни материали) – пясъци от находище „Гредо“ с участъци „Охрид“ и „Палилула“, разположени в землищата на с. О. и с. П., община Б.. Концесията е предоставена с Решение на Министерския съвет № 730/31.08.2012 г.

Процедурата по ОВОС е започнала на основание чл. 95, ал. 1 от ЗООС във вр. с чл. 4 от Наредба за ОВОС с внасяне на уведомление от възложителя „Екоагрострой“ АД с вх. № ОВОСУ-6844/04.03.2009 г. за инвестиционно предложение "Добив на пясък и чакъл от находище „Гредо“ в землищата на с. О. и с. П., община Б., област М.“.

При анализа на приложените в административната преписка документи се установява, че в хода на административното производство са изпълнени в тяхната последователност всички етапи, регламентирани в Наредба за ОВОС: 1. уведомяване на компетентните органи и засегнатото население; 2. преценяване на необходимостта от ОВОС; 3. извършване на консултации; определяне на обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС; 4. оценяване качеството на доклада за ОВОС; 5. организиране на обществено обсъждане на доклада за ОВОС; 6. вземане на решение по ОВОС; 7. осъществяване на контрол по изпълнението на условията и мерките от решението по ОВОС или решението за преценяване на необходимостта от ОВОС. На проведено на 29.01.2013 г. заседание на Висшия експертен екологичен съвет осъществяването на инвестиционното предложение е одобрено (т. 2 от Протокол № 1). Инвестиционното предложение не попада в границите на защитени територии или защитени зони. В оспореното решение са изложени мотивите, въз основа на които е преценено, че няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, предмет на опазване в защитени зони.

При преценката за валидност на оспорения акт съдът съобрази следното:

За да се обяви административният акт за нищожен, е необходимо да е засегнат от особено тежък, съществен и радикален порок, който да бъде пречка да породи целените правни последици. Нищожен е актът, издаден от некомпетентен орган, при липса на форма или при допуснато особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до липса на валидно волеизявление. Противоречието с материалноправни разпоредби поражда невалидност на акта само в случаите, когато при издаването му е приложен несъществуващ, недействащ или изобщо неотносим към спорното право нормативен акт.

Оспореното решение № 2-1/2013 г. е издадено от министъра на околната среда и водите, който е компетентният административен орган по материя, време, степен и място. Инвестиционното предложение попада в т. 36 от Приложение № 1 към чл. 92, ал. 1 от ЗООС (ДВ, бр. 52 от 2008 г.). и на основание чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗООС (ДВ, бр. 77 от 2005 г.) във вр. с § 105, ал. 3 от ПЗР на ЗИД ЗПБ решението се издава от министъра.

Административният акт съдържа всички реквизити по чл. 99, ал. 3, т. 1- 9 от ЗООС (ДВ, бр. 32 от 2012 г.), отговаря на изискванията за форма и обективира мотивирано волеизявление на компетентния орган за одобряване осъществяването на инвестиционното предложение. Проведеното административно производство е следвало нормативно установените етапи. Не се установява такова съществено опорочаване на административнопроизводствените правила, което би породило нищожност. Оценката на въздействието върху околната среда е извършена при спазване на процедурата за обществено обсъждане, регламентирана в глава пета от Наредба за ОВОС. Приложените в административната преписка документи удостоверяват проведени консултации със засегнатата общественост, вкл. и допълнителни срещи с жителите на с. П. лула и с. О. и представители на О.Б.И са административнопроцесуалните изисквания на глава шеста от Наредба за ОВОС и решението е оповестено по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗООС. Доводите на жалбоподателя във връзка с правилното определяне на кръга на засегнатата общественост при провеждане на обществените обсъждания засягат материалната законосъобразност на крайния акт и могат евентуално да обосноват унищожаемост, но не и нищожност.

Не се установява нищожност поради противоречие с материалния закон. Административният акт е издаден при наличие на предпоставките, визирани в диспозициите на приложимите материалноправни норми, посочени в него. С издаването на акта не са преследвани цели, различни от законоустановените по чл. 1 от ЗООС.Рираните доводи от жалбоподателя предполагат преценка за съответствие на акта с материалния закон при проверка за унищожаемост, но не обосновават нищожност. Направените възражения за неблагоприятни последици върху защитени зони и земеделски земи, негативни имуществени последици за техните собственици, неспазени отстояния от населено място и липса на „нулева алтернатива“ са относими към преценката за законосъобразност. Срокът за обжалване на решението е пропуснат, а в настоящето производство съдебният контрол се свежда до валидността на акта без да се извършва инцидентен контрол за материалноправната му законосъобразност.

Като неоснователно се преценява и искането на жалбоподателя за „прогласяване загуба на правно действие“ на решението по оценка на въздействието върху околната среда. Разпоредбата на чл. 99, ал. 12 (преди ал. 8) от ЗООС предвижда, че решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение. Посоченото обстоятелство не подлежи на изрично обявяване с решение на съда, а се установява от компетентния контролен орган по околната среда. Данните по делото сочат, че от страна на възложителя са предприети действия, показващи активност за реализация на инвестиционното му намерение. Представен е цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства–строителни материали-пясъци и чакъл, който е бил разгледан от технико-икономическия съвет към МИЕ. За периода 2014 г. – 2018 г. са представени писма от министъра и зам. министъра на енергетиката, с които са одобрени годишни работни проекти (л. 113 - л. 127). Представени са и констативни протоколи за извършени от РИОСВ – Монтана проверки от 28.06.2017 г., 16.10.2018 г. и 19.04.2019 г. (л. 134 - л. 146). Твърденият от жалбоподателя факт - незапочнало осъществяване на инвестиционното предложение, не е доказан.

Предвид гореизложените съображения оспорването с искане за обявяване на нищожност и загуба на правно действие следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 150 лв.

На основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважено и искането за разноски на заинтересованата страна „Екоагрострой“ АД, гр. М.. При направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4200 лв. (3500 лв. и 700 лв. ДДС) следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за намаляването им поради прекомерност. Предвид сложността на спора и обема на оказаната правна защита следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер 2160 лв. (1800 лв. и 360 лв. ДДС).

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО“ със седалище и адрес на управление гр. П., ул."К. Х" № 2, с искане за обявяване на нищожност и загуба на правно действие на Решение № 2-1/2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от Министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив на пясък и чакъл от находище „Гредо“ в землищата на с. О. и с. П., община Б., област М., с възложител: „Екоагрострой“АД, гр. М..

ОСЪЖДА „Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО“, гр. П., ул. "К. Х" № 2, да заплати на министерство на околната среда и водите юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.

ОСЪЖДА „Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО“, гр. П., ул. "К. Х" № 2, да заплати на „Екоагрострой“ АД, гр. М., разноски за водене на делото в размер на 2160.00 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.