Производството е по реда на чл. 208 исл. отАдминистративнопроцесуалния кодекс (АПК),във връзка с чл. 160, ал. 6 отДанъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „ТИ-ВИ-67“ ООД - гр. Б., ЕИК 122026408, представлявано от Т.М, подадена чрез адв.. М и адв.. А срещу Решение № 1205 от 14.10.2019 г., поправено с Решение № 56 от 10.01.2020 г., постановени по адм. дело №785/2019 г. по описа на Административен съд – София област. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-22002318002245 - 091-002/14.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, с която е потвърден и изменен с Решение № 383 от 05.03.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централното управление(ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП).

В касационната жалба се поддържа твърдение, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът поддържа, че по отношение на установените задължения по ЗКПО, съдът неправилно е кредитирал назначената експертиза по време на ревизионното производство, а не назначената пред съда. Експертът на чието заключение се позовава съдът не е работил според установените правила на Наредба №Н-9/2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

По отношение на установените задължения за ДДС, счита, че съдът неправилно е приел, че се дължи данък по развалената по съдебен ред сделка за прехвърляне на двата апартамента. Твърди, че са налице предпоставките на чл. 115 ЗДДС, тъй като не е имало окончателно плащане по сделката. Иска решението да бъде отменено и претендира разноски по делото.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП” - София, в проведеното открито съдебно заседание, чрез юрк.. Й оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1182 лв.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като съобрази твърденията на страните, обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на постановеното решение и след осъществена служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 ДОПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционнен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.

Решение № 1205 от 14.10.2019 г.,по адм. дело № 785/2019 г. по описа на Административен съд – София област е поправено с Решение № 56 от 10.01.2020 г., постановено по адм. дело № 785/2019 г. по описа на Административен съд – София област. С второто решение е отстранена допусната очевидна неточност в основното решение, като са посочени изрично размерите на главниците и лихвите в диспозитива основното решение.

Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е бил ревизионен акт № Р-22002318002245-091-002 от 14.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София в частта, с която е изменен с Решение № 383 от 05.03.2019 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП по отношение на установените задължения за корпоративен данък за финансовата 2014 г., като установения данък е определен на 2 198.04 лв. и в частта, в която е потвърден с Решение № 383 от 05.03.2019 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП по отношение на установените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2015 г. - главница в размер на 14 383.33 лв., ведно с установените лихви за забава в размер на 4 256.13 лв.; в частта на установения резултат по ЗКПО за данъчната 2017 г., като е намален размерът на декларираните данъчни загуби от 66 317.93 лв. на 2 277 лв.; в частта на установените лихви за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 55.43 лв.

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е приел, че РА е законосъобразен по отношение на установените задължения по ЗКПО. За да направи този извод, решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства, в едно с възраженията на дружеството и заключенията на вещите лица по назначената по време на ревизията експертиза и тази изслушана в хода на съдебното производство. Съдът изцяло е споделил мотивите на административния орган по отношение на установените с РА задължения за лихви за 2013 г. в размер на 55.43 лв. и по отношение на намаления размерът на декларираните данъчни загуби от 66 317.93 лв. на 2 277 лв. за 2017 г. За да потвърди установените с РА задължения за корпоративен данък за финансовата 2014 г. в размер на 2 198.04 лв., съдът изцяло е кредитирал назначената по време на ревизията експертиза.

В мотивите на решението е посочено, че дружеството не е отчело приходи от лихви през периодите на предоставяне на паричните средства за временно ползване от съдружниците. На основание чл. 16, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 78 ЗКПО с РД е направено предложение за увеличение на счетоводните финансови резултати на „ТИ-ВИ-67“ ООД с приходите от лихви, които е преценено, че е следвало да отчете във връзка с предоставените заемни средства на съдружниците, като са приложени обявени лихвени проценти от БНБ за отпуснати кредити на нефинансови предприятия за период от 1 година до 5 години. Въз основа на кредитираната от съда експертиза, е направен извод, че с РА законосъобразно е извършено увеличение на счетоводните финансови резултати на дружеството с размера на долната граница на пазарната лихва за предоставените заемни средства, определена от експертизата на вещото лице М.П.

Съдът е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на установените задължения по ЗДДС. В тази връзка съдът е обсъдил представените нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти, ведно със събраните по делото доказателства и въз основа на тях е посочил, че за извършените продажби, ревизираното лице, в качеството му на продавач е трябвало да издаде фактури, в които да начисли ДДС. Поради това съдът е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на установените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2015 г. - главница в размер на 14 383.33 лв., ведно с установените лихви за забава в размер на 4 256.13 лв. Решението е правилно. По ЗКПО:

В касационната жалба не са наведени никакви оплаквания срещу решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу РА, в частта, с която са установените лихви за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 55.43 лв. Доколкото се обжалва цялото решение следва да бъде посочено, че настоящият състав намира за правилен извода на административния съд, че с РА правилно са определени лихви при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски за 2013 г., тъй като за данъчната 2013 г. задълженото лице не е определило и внасяло в приход на бюджета авансови вноски за корпоративен данък. По делото не е било спорно, че за 2013 г. с PA е определен корпоративен данък в размер на 1 021.15 лв., без да e извършена корекция на декларирания такъв. Върху сумата от превишението в размер на 76.86 лв., правилно са изчислени лихви за периода от 16.04.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 55.43 лв.

Установените задължения за корпоративен данък за финансовата 2014 г. в размер на 2 198.04 лв. са във връзка с извършеното увеличение на финансовия резултат на ревизираното лице, по повод установените при ревизията размери на лихвите по Договора за временна финансова помощ от 01.07.2014 г., сключен между съдружниците на задълженото лице. По делото не е било спорно, че лихвите не са отразени като приход в счетоводната отчетност на дружеството. Не е било спорно и обстоятелството, че заемодателят и заемателите са свързани лица, а въз основа на събраните по делото доказателства, съдът правилно е приел, че договорената лихва се отличава от пазарната лихва към момента на сключване на договора.

Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по назначената експертиза в ревизионното производство. Заключението, изготвено в хода на административното производство е определило размерът на пазарните лихви, като са отчетени информацията от БНБ и друга публично оповестена информация относно лихвените проценти, при които банките отпускат кредити на нефинансови предприятия, отчитайки намаляването на БЛП с разходите, присъщ за банките и включвайки надбавка риск, поради липсата на обезпечение с оглед дефиницията на Закон за пазарна лихва в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО.

Съдът правилно не е кредитирал заключението на вещото лице по приетата в хода на съдебното производство съдебно - счетоводна експертиза, защото вещото лице не е направило сравнение на определената в Договора за временна финансова помощ от 01.07.2014 г. дължима лихва в размер на 0, 5% с пазарни лихви, по отпуснати кредити от банки и други финансови институции на български фирми и не е изследвало лихви по отпуснати парични заеми, а е посочило лихви от доходност от държавни ценни книжа.

С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта, с която за данъчната 2017 г., е намален размерът на декларираните данъчни загуби от 66 317.93 лв. на 2 277 лв. В касационната жалба не са изложени никакви конкретни пороци срещу решението в тази част. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в тази част от страна на ревизираното лице не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят констатациите по РА, в частта на установения резултат по ЗКПО за данъчната 2017 г.Такива доказателства не са представени и пред настоящата инстанция, поради което решението е правилно и в тази част. По ЗДДС:

Решението е правилно и по отношение на установените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2015 г. - главница в размер на 14 383.33 лв., ведно с установените лихви за забава в размер на 4 256.13 лв. Дължимият ДДС в размер на 14 383.33 лв. е определен за извършени две продажби от оспорващото дружество на недвижими имоти, за които последното, в качеството му на продавач не е издало фактури и не е начислило дължимия ДДС, както следва: първата продажба с предмет - кафене, извършена с нот. акт № 156/11.12.2015 г. на „Д. Д груп“ ЕООД при цена 19 300 лв. с включен ДДС. По отношение на тази сделка е начислено ДДС в размер на 3 216.67 лв.; втората продажба - с нот. акт с № 155/11.12.2015 г. / № 177/ с предмет - два броя апартаменти с цена в общ размер на 67 000 лв. с включен ДДС и купувача Д.Д. За тази сделка е определен ДДС от органите по приходите в размер на 11 166.66 лв.

По отношение на извършената първа продажба и начисленото по нея ДДС в размер на 3 216.67 лв. в касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания. Мотивите на административния съд се споделят от настоящият състав, поради което не следва да се повтарят.

Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е приел, че се дължи ДДС по развалената сделка по съдебен ред за прехвърляне на двата апартамента. Действително по делото е представено заверено копие от Решение № 180/17.05.2019 г. по гр. дело № 540/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 09.07.2019 г., с което е развален договора за покупко - продажба, обективиран в н. а № 177, т. ІV, рег. № 667/2015 г. на нотариус Д.Г, по силата на който „ТИ-ВИ-67“ ООД е продало на Д.Д описаните по - горе апартаменти срещу заплащане на обща цена от 67 000 лв. Съдът правилно е приел, че от нотариалният акт за покупко - продажба на недвижим имот от 11.12.2015 г., вписан с № 155 по СВ - Ботевград/ № 177/ сумата от 67 000 лв. е изплатена напълно на продавача по банков път. Правилно е посочено от съда, че дружеството е декларирало получаването на цената по банков път и не е издало фактури за извършената продажба на процесните два апартамента, като не е начислило ДДС. Съдът правилно е посочил, че ревизираното лице дължи определения в РА ДДС за данъчен период м. 12.2015 г., като обаче може да иска корекция по реда на чл. 115 ЗДДС, поради развалянето по съдебен ред на сделката само ако е издало фактура преди това.

По изложениет по - горе съображения, решението на Административен съд – София област, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора на ответника по касацията следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 182 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1205 от 14.10.2019 г., поправено с Решение № 56 от 10.01.2020 г., постановени по адм. дело № 785/2019 г. по описа на Административен съд – София област.

ОСЪЖДА „ТИ-ВИ-67“ ООД, ЕИК 122026408, със седалище и адрес на управление: гр. Б., представлявано от управителя Т.М, да заплати на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1182 лв. /хиляда сто осемдесет и два/лева.

Решениетоне подлежи на обжалване.