О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4323
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4643 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2746/14.08.2023 г., подадена от М. П. К., П. Т. К. и А. Т. К., чрез адвокат М. М., срещу решение № 209 от 13.07.2023 г. по гр. д. № 20235400500203/2023 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решение № 47 от 27.01.2023 г. по гр. д. № 20225440100113/2022 г. на Районен съд – Смолян за признаване за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Ш. Е. К. (починала в хода на въззивното производство, с конституирани законни наследници: М. П. К. – дъщеря, П. Т. К. – внук, и А. Т. К. – внук), че Д. П. Д. е собственик по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2015 г. по изп. д. № 428/2003 г. по описа на СИС при СмРС, влязло в сила на 18.06.2015 г., вписано в СВ с вх. peг. № 2670/09.12.2015 г., акт № 193, том VII, дело № 888/2015 г., на следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-53/27.08.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от 23.06.2017 г., с административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 609 кв. м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), със съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***; 2. Поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-53/27.08.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от 23.06.2017 г., с площ от 2035 кв. м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база, номер по предходен план: *, кв. 63, парцел *, със съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***; 3. Сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-53/27.08.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо сградата, от 23.06.2017 г., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 507 кв. м, брой етажи: 1 и предназначение: Складова база, склад.
Въззивният съд е съобразил, че Смолянският районен съд е сезиран с предявен от Д. П. Д. положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено по отношение на Ш. Е. К., че той е собственик на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с идентификатор ****; ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с построената в имота сграда „Краварник-Складова база” с идентификатор ****, които имоти закупил на публична продан и му били възложени с постановление за възлагане от 27.05.2015 г., издадено по изп. д. № 428/2003 г. на СИС при РС - Смолян. Същите имоти ищецът твърди, че владее и ползва над пет години, като след нанасянето им в кадастъра и при снабдяването със скици и схеми за тях установил, че като собственик на същите е вписана и Ш. Е. К., по нот. акт № 9, том II, peг. № 5346, дело № 384/2009 г. от 28.08.2009 г., вписан вх. peг. № 1994 от 28.08.2009 г., Акт № 187, том 7, дело № 1433/2009 г. на СВ - Смолян, относно ПИ с идентификатор *** и сграда с идентификатор ****, и по два нотариални акта - № 149, том IV, рег. № 1062, дело № 772/12.05.2009 г. и № 148, том IV, рег. № 1061, дело № 771/12.05.2009 г., относно ПИ с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***. Ищецът твърди още, че сделките с посочените по-горе нотариални актове били извършени след вписани възбрани по изп. д. № 428/2003 г. на СИС при РС - Смолян, поради което спрямо взискателя и новия собственик Д. продажбите са недействителни. Ищецът сочи още, че посочените сделки са привидни, с цел да се шиканира изпълнителното дело, за което сочи и „цената“ по сделките - всяка под 10 000 лв., и обстоятелството, че „купувачът“ никога не е придобил владение и не е държал имотите под никаква форма. Като се има предвид и възрастта на купувача (род. 1927 г.), е съмнително и дали ответницата Ш. К. изобщо знае за тези имоти. За посочените имоти Д. Д. твърди, че единствено той плаща данъци. Излага и че с нотариална покана, връчена на 08.05.2018 г., поканил Ш. К. да се яви в Кадастъра и да окаже съдействие, с оглед избягване на съдебно дело, но същата не се явила. Затова подал заявление с молба за заличаването й в КККР като собственик на процесните имоти, но с писмо изх. № 20-68527-07.10.2021 г. на началника на СГКК - Смолян му било съобщено, че това е невъзможно, и че те като регистриращ орган вписват всички актове на лицата по отношение на имота, с цел оповестително действие за третите лица в гражданския оборот и гарантиране сигурността и защитата на обществените отношения, свързани със собствеността. От своя страна, Ш. Е. К. с отговора на исковата молба е оспорила предявения срещу нея иск като недопустим, поради липса на правен интерес, като твърди, че никога не е оспорвала правото на собственост върху закупените от ищеца имоти, нито е владяла имотите, както и не е препятствала владението и ползването им от ищеца. Признава, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, както и на четири обекта в сграда с идентификатор **** - изба със застроена площ от 43 кв. м, с предназначение - за хлебопекарна, избен етаж със застроена площ от 96 кв. м, жилище на първи и жилище на втори жилищни етажи, всеки от тях със застроена площ от 108 кв. м, за които обекти твърди, че няма изготвен проект за нанасяне в кадастралната карта на [населено място], няма подадено искане за това, поради което е и невъзможно издаването на схеми на самостоятелни обекти за тях на името на ищеца. Сочи, че от огледа на място и от справка в кадастралната карта се установява, че сграда с идентификатор ****, освен посочените обекти, собственост на ищеца, включва и трети жилищен етаж и тавански етаж, собственост на трети лица - наследници на К. Ж. К.. Тези обекти са съществували към датата на възлагането, но не са оценени и не фигурират в Постановлението за възлагане, поради което и ищецът не би могъл да ги придобие въз основа на него. Двата обекта, по подадено от нея искане, са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с идентификатори ***** - трети жилищен етаж, и ***** - тавански етаж, съгласно КККР на [населено място], поради което ищецът не е единствен собственик на сграда с идентификатор ****. Затова претенцията му да бъде вписан в кадастралния регистър като единствен собственик е неоснователна. Ответницата твърди още, че е придобила 1665/2031 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 2035 кв. м, ведно с построената в имота стопанска сграда, но след възлагането на този имот на ищеца тя не е ходила в имота и по никакъв начин не е препятствала владението и ползването му, нито е оспорвала собствеността. Твърди, че при извършване на публичната продан и издаване на постановлението за възлагане от 27.05.2015 г. по изп. д. № 428/2003 г. ДСИ не е извършил проверка на собствеността и като бивши собственици на възложените имоти са записани длъжниците по изпълнителното дело М. П. К. и Ж. К. К., а не ответницата Ш. К., която грешка следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. Сочи, че не дължи съдействие на ищеца за претендираните от него изменения на КККР и отказът й за съдействие не е равносилен на оспорване на правото на собственост. Поради частично оттегляне на иска относно жилищната сграда с идентификатор ****, по подадена от ищеца молба, в съдебно заседание от 29.11.2022 г. производството по делото е прекратено по отношение на жилищната сграда с идентификатор *** и е продължило по отношение на поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и сграда „Краварник-Складова база” с идентификатор **** по КККР на [населено място]. В съдебно заседание, проведено на 07.07.2022 г., Ш. К. е признала факта, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и сграда „Краварник-Складова база” с идентификатор **** по КККР на [населено място] въз основа на постановлението за възлагане, но не признава иска и твърди, че е недопустим, а по същество го оспорва като неоснователен.
Окръжен съд – Смолян е приел за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно удостоверение за наследници № 3937/15.10.2021 г. М. П. К., Ж. К. К. и С. К. К.-С. са законни наследници - съответно съпруга и деца - на К. Ж. К., починал на 17.01.2005 г. С влязло в сила на 18.06.2015 г. постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2015 г. по изп. д. № 428/2003 г. по описа на СИС при Районен съд – Смолян на Д. П. Д. е възложен поземлен имот с идентификатор *** с площ от 609 кв. м по КККР на [населено място], ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с идентификатор **** със застроена площ от 108 кв. м, РЗП 355 кв. м, състояща се от изба с площ от 43 кв. м, преустроена в хлебопекарна, избен етаж с площ от 96 кв. м, първи жилищен етаж с площ от 108 кв. м и втори жилищен етаж с площ от 108 кв. м, както и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2035 кв. м, ведно с построената в него сграда краварник-складова база с идентификатор **** със застроена площ 555 кв. м, а в действителност на терен от 50 кв. м и навес с площ от 45 кв. м. Като длъжници в постановлението за възлагане са посочени М. П. К. и Ж. К. К.. Постановлението е вписано в СВ с вх. peг. № 2670/09.12.2015 г., акт № 193, том VII, дело № 888/2015 г. С протокол за въвод във владение от 26.01.2016 г. ДСИ е въвел Д. Д. във владение на закупените от него на публичната продан имоти - поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда, и поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда краварник-складова база. Върху възложените на Д. Д. с постановлението за възлагане имоти с Акт № 16, том I, вх. peг. 135/20.02.2004 г. на СВ – Смолян, по искане на ДСИ по изп. д. № 428/2003 г., е вписана възбрана като обезпечение на вземането на взискателя по изпълнителното дело С. С. Д. и присъединения взискател Д. И. Х. върху УПИ *, целият с площ от 620 кв. м, кв. 29 по действащия ЗРП, ведно с построената в него жилищна сграда с разгъната застроена площ от 355 кв. м, състояща се от изба, преустроена в хлебопекарна, с площ от 43 кв. м, избен етаж от 96 кв. м и два жилищни етажа, всеки от 108 кв. м, идентичен с ПИ с идентификатор *** и построената в него жилищна сграда с идентификатор ****. Възбраната е заличена на 10.08.2018 г. с вх. рег. № 1868/10.08.2018 г. на СВ - Смолян. С Акт № 61, том I, вх. peг. № 743/17.05.2004 г. на СВ – Смолян, по искане на ДСИ по изп. д. № 428/2003 г., е вписана възбрана като обезпечение на вземането на взискателя С. С. Д. върху УПИ *, с площ от 1665 кв. м, кв. 60 по действащия ЗРП, ведно с построената в него сграда - краварник-складова база с разгъната застроена площ от 555.50 кв. м, идентичен с поземлен имот с идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор ****. Възбраната е заличена на 10.08.2018 г. с вх. рег. № 1867/10.08.2018 г. на СВ - Смолян. След вписване на посочените по-горе възбрани, с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 9, том III, peг. № 5346, дело № 384/28.08.2009 г. М. П. К., Ж. К. К. и С. К. К. са продали на Ш. Е. К. поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с идентификатор **** със застроена площ от 108 кв. м, РЗП 355 кв. м, състояща се от изба с площ от 43 кв. м, преустроена в хлебопекарна; избен етаж с площ от 96 кв. м; първи жилищен етаж с площ от 108 кв. м и втори жилищен етаж с площ от 108 кв. м. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 17, том II, peг. № 1834, дело № 191/12.05.2009 г. М. П. К., Ж. К. К. и С. К. К.-С. са дарили на Ш. Е. К. 1/10 ид. ч. от 1665/2031 ид. ч. от УПИ *, целият с площ от 2031 кв. м, находящ се в кв. 63 по действащия устройствен план на [населено място], а с нотариален акт за продажба на право на собственост върху недвижими имоти № 18, том II, peг. № 1836, дело № 192/12.05.2009 г. М. П. К., Ж. К. К. и С. К. К.-С. са продали на Ш. Е. К. 9/10 ид. ч. от 1665/2031 ид. ч. от УПИ *, целият с площ от 2031 кв. м, находящ се в кв. 63 по действащия устройствен план на [населено място], ведно с построената в имота сграда с предназначение за стопанска и складова дейност, представляваща краварник с площ от 555.50 кв. м. С нотариална покана, връчена на Ш. К. на 08.05.2018 г., ищецът е поканил същата в двуседмичен срок да се свърже с него и с неговия адвокат, за да се извършат необходимите фактически и правни действия пред СГКК за заличаването й като собственик на процесните имоти, тъй като същите са й прехвърлени след вписването на възбраните върху тях по изп. д. № 428/2003 г. на СИС при СмРС, на която покана ответницата не се е отзовала. В представените по делото скици №№ 15-297124-23.06.2017 г. и 15-1215533-19.10.2022 г., издадени от СГКК - Смолян за поземлен имот с идентификатор ***, като собственици на целия имот са посочени както Д. П. Д., на основание постановление за възлагане, така и Ш. Е. К., на основание нот. акт № 149, т. ІV, рег. № 1062, дело № 772/12.05.2009 г. Същото се отнася и за представените скици №№ 15-297117-23.06.2017 г. и 15-1215526-19.10.2022 г. за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], в които също като собственици на целия имот са посочени както Д. П. Д., на основание постановление за възлагане, така и Ш. Е. К., на основание нот. актове № 148, т. ІV, рег. № 1061, дело № 771/12.05.2009 г. и № 149, т. ІV, рег. № 1062, дело № 772/12.05.2009 г. Като собственици на целия имот отново са посочени и двете страни по делото и в скица № 15-297143-23.06.2017 г. и скица на сграда № 15-1215575-19.10.2022 г., издадени от СГКК, относно сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място]. Със заявление peг. № 01-484183/30.08.2021 г. Д. Д. е поискал от началника на СГКК - Смолян да бъде заличена като собственик на двата поземлени имота и на двете сгради Ш. К.. С писмо изх. № 20-38527/07.10.2021 г. му е отговорено, че вписването на двамата собственици е извършено на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР поради наличието на документи, дублиращи носителите на правото на собственост. Посочено е още, че службата няма право да преценява подлежащите на вписване обстоятелства и да проверява валидността на нотариалните актове, както и че вписването има само декларативно-оповестително спрямо третите лица действие, но не и конститутивно. По подадено заявление от Ш. К. до гл. архитект на О. С. е издадено удостоверение по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ с изх. № 522/08.07.2021 г., с което е признато, че трети и тавански етаж на жилищна сграда с идентификатор *** са построени без строителни книжа, но са допустими по действащите правила и нормативи по време на извършването им, поради което са търпим строеж и не подлежат на премахване. С констативен протокол изх. № 898/14.10.2021 г., на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ, длъжностно лице от О. С. е констатирало, че строеж „Жилищна сграда - трети и тавански етажи“ в УПИ *, кв. 29 по плана на [населено място] е на етап груб строеж с изпълнена външна мазилка и монтирана външна дограма, с частично изпълнени довършителни работи - вътрешна мазилка, вътрешна дограма, без настилки, частично изпълнени ел. и ВиК инсталации. С нотариален акт № 122, том II, рег. № 2981, дело № 311/15.10.2021 г., въз основа на издаденото удостоверение за търпимост, М. К., Ж. К. и С. К.-С. са признати за собственици на основание наследство и давностно владение, при права 4/6 за първата и по 1/6 за последните двама, на следните недвижими имоти: самостоятелен обект с идентификатор ***** с площ от 115.63 кв. м, представляващ трети жилищен етаж, и самостоятелен обект с идентификатор ***** с площ от 115.63 кв. м, представляващ тавански етаж от жилищна сграда с идентификатор ****. Не е спорно по делото и се установява от приложените удостоверения за данъчни оценки, че след закупуването на имотите ищецът ги е декларирал като собственик и на негово име има открити партиди за двата поземлени имота и за сградата – краварник, и за тях плаща данъци.
Въззивният съд е намерил за правилни изводите на първоинстанционния съд за допустимост и основателност на предявения иск. Изложил е, че съгласно ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. собственикът има правен интерес да предяви иск за собственост срещу лицето, което се е разпоредило със собствения му имот преди завеждане на исковата молба. По принцип правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице винаги, когато ответникът оспорва или смущава правото на собственост на ищеца с фактически или правни действия. Такива правни действия са както искането за издаване на констативен нотариален акт за собственост, така и извършването на прехвърлителна сделка с имота. Действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост както срещу приобретателя, така и срещу праводателя по сделката, който чрез правните си действия (изявена воля за прехвърляне на несобствения имот) фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. За ищеца е налице правен интерес да предяви положителен установителен иск за собственост както срещу прехвърлителите по разпоредителните сделки в хода на изпълнителното производство, след вписване на възбраните върху спорните имоти, така и срещу приобретателя по тези сделки, в случая срещу Ш. К.. Съгласно чл. 41, ал. 6 ЗКИР, когато от събраните с цел изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри данни се установи наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи, което означава, че Службата по геодезия, картография и кадастър няма правомощия да проверява валидността на документите или да извърши преценка кого да запише в кадастралните регистри, а следва да нанесе данните за всички лица и документи. Административният орган не разполага с правомощия да разрешава материалноправен спор по принадлежността на правото на собственост при наличие на противопоставими права. Вярно е, че с оглед информационно-оповестителния характер на кадастралния регистър, записванията в него не рефлектират върху действителните собственици и размера на правата им върху имотите. Когато обаче правото на собственост на едно лице, придобило един недвижим имот, стане спорно поради легитимацията на друго лице като собственик на идеална част от имота, наличието на записвания с такова съдържание безспорно поражда правен интерес от разрешаване на обусловения от него спор по принадлежността на правото на собственост. Такава хипотеза е налице и при закупуване на публична продан на недвижим имот, след като при вписана от съдебния изпълнител възбрана длъжникът по изпълнително дело продаде на трето лице възбранения имот. При приложение правилото на чл. 41, ал. 6 ЗКИР, че в кадастралния регистър на недвижимите имоти следва да се запишат данните за всички лица, които притежават документи, удостоверяващи право на собственост, вписаната в Службата по вписванията продажба от длъжника в изпълнителното производство смущава правото на собственост на купувача от публичната продан, поради факта, че трето лице се посочва като собственик при справки в службата, при издаване на скици от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, визи за проектиране и др., и поражда за купувача на публичната продан правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост за продадените имоти. Наред с това, правният интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост се извежда не само от това кое лице е записано в кадастралния регистър на недвижимите имоти като носител на правото на собственост. Той се свързва и с възникналата конкуренция между лица, придобили права от един и същ праводател: чрез покупко-продажба, извършена от длъжника след вписана възбрана, и чрез публична продан, поради което следва да се прецени правното действие на вписаната възбрана и на последващото разпореждане. В това отношение Окръжен съд – Смолян се е позовал на практика на ВКС, съгласно която правният интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост се извежда не само от това кое лице е записано в кадастралния регистър на недвижимите имоти като носител на правото на собственост, но той се свързва и с възникналата конкуренция между лица, придобили права от един и същ праводател: чрез покупко-продажба, извършена от длъжника по изпълнението след вписана възбрана, и чрез публична продан, поради което вписването в кадастралния регистър на третото лице-приобретател по извършената от длъжника продажба след вписана възбрана и посочването на това лице като собственик пред третите лица, с оглед оповестителното действие на регистъра, прави спорно правото на собственост на действителния собственик и с оглед конкуренцията на права се извежда правният интерес на ищеца от предявяването на положителен установителен иск.
Въззивният съд е посочил, че в случая извършените от длъжниците (М. К., Ж. К. и С. К.-С., като наследници на К. К.) в изпълнителното производство разпореждания след вписването на възбрана върху имотите, предмет на принудителното изпълнение, са недействителни спрямо взискателя и присъединените взискатели, съгласно разпоредбата на чл. 452, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК. Д. Д. изрично се е позовал на тази недействителност и следователно по отношение на него извършените разпоредителни сделки в полза на Ш. К. са относително недействителни и не са породили транслативен ефект за правото на собственост върху прехвърлените й поземлени имоти с идентификатори ***, *** и сградата краварник-складова база с идентификатор ****. Ищецът установява правото си на собственост върху процесните имоти с представеното по делото постановление за възлагане от 27.05.2015 г., влязло в сила на 18.06.2015 г. От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота (чл. 496, ал. 2, изр. първо ГПК). Ето защо съдът е заключил, че ищецът е доказал правото си на собственост върху процесните имоти и затова искът му е уважен, като е признато за установено по отношение на ответната страна, че Д. Д. е изключителен собственик на спорните имоти, придобити на публична продан по изп. д. № 428/2003 г.
Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за недопустимо, поради липса на правен интерес от предявяване на установителните искове за собственост, доколкото на ищеца не са оспорвани правата на собственост, нито са създаване пречки за ползването на имотите.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в имотния регистър на недвижимите имоти към АГКК, когато е налице нотариален акт за придобиване на възбранен имот и издадено след него постановление за възлагане на същия имот, с което се легитимира новият собственик;
2. Не следва ли старият собственик да бъде заличен в имотния регистър на недвижимите имоти към АГКК въз основа на нововъзникналото основание - постановлението за възлагане, без да се налага да се водят дела;
3. Налице ли е правен интерес за предявяване на иск по чл. 124 ГПК, при условие че ответникът по никакъв начин не оспорва собствеността;
4. Има ли друг начин за заличаване на лице от имотния регистър към АГКК. Трябва ли и защо е нужно да се водят скъпи съдебни процеси за установяване на факти, които никой не оспорва.
От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на визираното по-горе тълкувателно решение е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
По отношение на формулираните в изложението към касационната жалба въпроси жалбоподателите не са изложили аргументи защо считат, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Освен това въпроси №№ 1, 2 и 4 нямат значение за крайните изводи на въззивния съд, тъй като са свързани само с част от изложените от него съображения за наличие на правен интерес от предявените искове. Третият въпрос е формулиран изцяло според защитната теза на подалите касационната жалба и не кореспондира на установеното от Окръжен съд – Смолян въз основа фактите по делото, като по тази причина не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивното решение е валидно и допустимо. В частност, същото е постановено по допустими искове от гледна точка наличието на правен интерес от предявяването им. Съгласно утвърдената съдебна практика наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба, като в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. В случая извършените от Ш. Е. К. действия, визирани в исковата молба, по придобиване на имотите преди извършване на публичната продан, при наложена от съдебния изпълнител възбрана върху тях, както и фигурирането й като техен собственик в КККР, обуславят наличието на такъв правен интерес. Както е прието и във визираните от Окръжен съд – Смолян решение № 139/02.10.2019 г. по гр. д. № 1087/2019 г. на ВКС, І г. о. и решение № 82/10.12.2020 г. по гр. д. № 4141/2019 г. на ВКС, І г. о., действителният собственик на имота има правен интерес да предяви установителен иск за собственост срещу лице, което се посочва като собственик или съсобственик на имота при справка в Службата по вписванията или в АГКК, тъй като самото вписване и посочване на това лице като собственик в Службата по вписванията и в АГКК легитимира лицето като собственик пред трети лица и прави спорно правото на собственост на действителния собственик на имота. Правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост е налице и при възникнала конкуренция между правата на лица, придобити от един и същ праводател: чрез покупко-продажба, извършена от длъжник по изпълнително дело след вписана възбрана върху имота, и чрез публична продан по същото изпълнително дело.
Атакуваното пред ВКС решение не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Д. Д. има право на направените пред ВКС разноски за адвокат в размер на 1800 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209 от 13.07.2023 г. по гр. д. № 20235400500203/2023 г. на Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА М. П. К., П. Т. К. и А. Т. К. да заплатят на Д. П. Д. разноски пред ВКС в размер на 1800 лв. (хиляда и осемстотин лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: