Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.Н от [населено място], [община], срещу решение № 974/30.12.2019 година на Административен съд гр. П. по адм. дело № 847/2019 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-14-1872/09.07.2019 година на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пазарджик, с която на касатора е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (в редакцията му, приета с Дв-к, бр. 105 от 2018 година).

Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в решението никъде не е индивидуализиран автомобилът, спрямо който е приложена мярката. Счита, че е налице противоречие в свидетелските показания, което не е съобразено от съда. В съдебното производство е доказано, че не е извършвал нерегламентиран обществен превоз на пътници, тъй като не е налице заплащане по смисъла на чл. 6, ал. 1, изр. първо, предл. трето от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ).

Ответникът по касационната жалба, началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пазарджик, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав намира, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. П. е образувано по жалба на В.Н срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1872/09.07.2019 година на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пазарджик. Със заповедта, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 106а, ал. 6 и 7 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ), е спрян от движение за срок...