Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на А.Г от [населено място], чрез адв.. В, срещу решение № 558/19.03.2019 г., постановено по адм. д. № 812/2018 г. на Административен съд - Варна. С доводи за недопустимост на решението като постановено в производство по отношение на страна, за която липсва правен интерес от оспорване се иска неговото обезсилване. В условията на евентуалност се претендира отмяна на решението като постановено при съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон и се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за всички инстанции, съгласно приложен списък.
Ответникът – заместник-кмет на О. В, чрез юрк.. С, в писмено становище излага съображения за основателност на касационната жалба и моли за отмяна на решението. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на направените от жалбоподателя разноски.
Ответникът - Н.Т, редовно призован се явява лично и поддържа касационната жалба.
Ответниците - И.П, Л.Г, Н.С, З.К, В.К, П.Т, Н.П, Д.Д, Е.Н, В.Д, Е.А, С.Т, С.С, Г.Т, Л.С, С.Д, Г.Х, Е.Х, С.С и Д.Ц, И.В, Е.М, Т.П, Н.Н, А.К, М. Грийн, И.П, А.Б, И.П, Й.Р, Р.Б, Р.Р, О. В и Г.Г, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, е отменил по жалбата на И.П заповед № Г-187/04.07.2017 г. на зам-кмета на О. В, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, във вр. с чл. 128, ал. 10 ЗУТ, заповед № 623/28.11.2014 г. на главен архитект на О. В за допускане изработването на ПУП-ПРЗ, на основание чл. 124а, ал. 5 ЗУТ, чл. 16, ал. 1 ЗУТ, при условията на чл. 103, ал. 6 ЗУТ и задание по чл. 125 ЗУТ във вр. с чл. 124а, ал. 7 ЗУТ е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ I-4646, УПИ II-4648, УПИ III-4184, УПИ IV-1074, УПИ V-4185, УПИ VI-1075, УПИ VII-2248, УПИ VIII-2247, УПИ IХ-1072 „за жилищно строителство“, кв. 1 и улична регулация от осова точка /о. т/ 1 до о. т. 10, по плана на с. о „Боровец-юг“ /м.Патрабана/, землище Галата, гр. В., както е показано с черен, червен, зелен и син цвят в графичната част, представляваща неразделна част от заповедта и връща преписката на зам.-кмета на О. В за ново произнасяне по заявлението на настоящия касатор, съобразно тълкуването на закона, дадено в мотивите на решението.
Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Неоснователен е доводът на касатора, че обжалваното решение е постановено в недопустимо съдебно производство и подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на И.П, който обосновава активната си легитимация като собственик на имот с идентификатор 10135.5065.24 по КККР на гр. В. /065024 по плана за земеразделяне в землището на кв.Галата, м. Патрабана, община В./, който имот въпреки, че не е сред имотите, които се урегулират с процесния план е засегнат от предвижданията му по отношение на уличната регулация. Правилно първоинстанционният съд е приел, че със оспорената заповед освен ПУП-ПРЗ за посочените девет имота се приема и улична регулация от о. т.1 до о. т.10 по плана на с. о „Боровец-юг“ /м. Патрабана/, гр. В., което е видно от съдържанието на самата заповед. От графичната част към заповедта по отношение на плана за регулация се установява, че част от уличната регулационна линия в частта от о. т.3 до о. т. 10 излиза извън контура на пунктираната черна линия, определяща границата на разработваната територия, като изчертаната в червено улична регулация в обхвата на о. т.6 до о. т.7 засяга имота на Петков, поради което същият се явява заинтересована страна по смисъла на т. 1 и т. 4, ал. 2, чл. 131 ЗУТ. От обяснителната записка към плана по част „Регулация“ /л. 43-44; л. 168-172 от Приложение към адм. д. № 812/2018 г./ се установява, че с разработения ПР се осигурява транспортен достъп до поземлените имоти в новообразувания кв. 1, чрез обслужващи улици с ширина 9 м. и улична регулация от о. т.1 до о. т.10. Също така видно от представената административна преписка е, че Петков е бил участник и в административното производство и е посочен като заинтересована страна в списъка на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП /л. 49-50 от Приложение към адм. д. № 812/2018 г./, определен от административния орган като същият е подавал и възражения. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал част от заключението на вещото лице, като го е приел за несъответстващо на графичната част на плана, както и на обяснителната записка към същия и приложените към плана схеми като е изложил подробни мотиви за това, които настоящият съд възприема изцяло. Следователно жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, тъй като се явява собственик на имот, непосредствено засегнат от предвижданията на плана. По изложените съображения се явяват неоснователни доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното решение е постановено в недопустимо съдебно производство.
Правилно съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ и в предписаната от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, но при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият не съответства на материалния закон.
Правилно съдът е установил, съгласно кредитираната част от заключението на вещото лице, че оспорената заповед за ПУП-ПРЗ е процедирана без да е налице валидна заповед за разрешаване изработването на проект за ПУП, който се явява първоначален по чл. 16, ал. 1 ЗУТ и предвид, че процесната територия на м.“Патрабана“ не е урбанизирана, разрешението за изработване на проект на ПУП за въпросните девет имота, на основание чл. 124а, ал. 1 ЗУТ е следвало да бъде с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, тъй като се предвижда и нова улична регулация. По делото не е спорно, че имотът на Петков въобще не е включен в разрешенията, за които следва да се изработи проект за ПУП-ПРЗ, но одобреният с оспорената заповед ПУП-ПРЗ предвижда отнемане на площи от този имот във връзка с предвидена улица, което е недопустимо. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна. С оглед на това правилно заповед № Г-187/04.07.2017 г. на зам.-кмета на О. В е отменена, както и правилно преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, съгласно мотивите на решението.
Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 558/19.03.2019 г., постановено по адм. д. № 812/2018 г. на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.