Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Омега 33“ ЕАД, гр. С., чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 1246 от 24.02.2020г., постановено по адм. дело № 7830/2019г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му за обявяване на нищожността на Акт за дерегистрация по ЗДДС - № 220991600004814/19.5.2016 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че оспореният акт за дерегистрация е нищожен, тъй като издаден от некомпетентен орган. Сочи, че актът е издаден при съществено противоречие с материалните разпоредби и целта на закона, които водят до невъзможното му съществуване в правния мир. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и отмяна на оспорения акт за дерегистрация, ведно с присъждане на осъществените разноски.,
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП” - София, чрез процесуален пълномощник, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като взе предвид наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е действителността на Акт за дерегистрация № 220991600004814/19.5.2016г., издаден от С.М - инспектор по приходите, офис София при ТД на НАП - София, с който е разпоредено да се прекрати регистрацията по ЗДДС на „Омега 33“ ЕАД.
За да достигне до извод за неоснователност на предявената жалба, първоинстанционният съд е приел, че процесният акт е издаден от С.М - орган по приходите към Териториална Д. С, назначен със Заповед № 726/18.5.2009г., по силата на която е възникнало служебно правоотношение с Националната агенция по приходите, с място на работа ТД на НАП - София, Дирекция „Обслужване“, отдел „Регистрация“. Решаващият състав е подчертал, че в оспорения акт са посочени НАП и Териториална дирекция – София и тъй като офис София е в това структурно звено е достигнал до извода, че актът е издаден от компетентен орган.
На следващо място съдът е приел, че оспореният акт е издаден в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до липса на волеизявление.
Решаващият състав не е възприел тезата на оспорващия, че актът за дерегистрация е в противоречие с приложимите материално правни норми и надхвърля рамките на предоставените с чл. 176а, ал. 3 ЗДДС правомощия на органа по приходите. Преценил е, че в случая не са налице съществени противоречия с материално правните норми, които да се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. По тези съображения е достигнал до крайния извод, че оспореният акт за дерегистрация не страда от толкова тежки пороци, които да рефлектират върху неговата действителност, поради което жалбата за обявяване на нищожността му следва да се отхвърли.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Законосъобразни и съответни на теорията и съдебната практика са мотивите на първостепенният съд, че за да е нищожен един административен акт, той следва да е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, да не поражда правните последици, към които е насочен. Първото изискване за законосъобразност на един административен акт е за компетентност на автора му, а по дефиниция всяка некомпетентност на издателя на акта води до нищожност.
Компетентността е нормативно признатата способност на даден орган да издаде определен акт и най - често произтича от изрична нормативна разпоредба. В конкретния случай актът за дерегистрация по ЗДДС е оспорен само с искане за нищожност. Същият е издаден на основание чл. 176а, ал. 3 ЗДДС, в редакцията му към 19.05.2016г. Тази норма предвижда, че компетентният орган по приходите може да прекрати регистрация на лице, регистрирано по реда на чл. 132, което не е предоставило в указания срок обезпечението за срок една година, когато преобразуването, отчуждаването или апортът се извършва от лице с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000лв. Цитираната разпоредба е част от Глава двадесет и пета на ДДС, озаглавена „Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами“, като предоставя на органите по приходите в условията на оперативна самостоятелност правомощието за прекратяване на регистрацията по ЗДДС.
По аргумент от чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП органи по приходите са и служителите, заемащи длъжността „инспектор по приходите“. В унисон с мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС по т. д. № 10/2016 г., ОСС, I и II колегия следва да се приеме, че след като нормата на чл. 176, ал. 3 ЗДДС не поставя изискване каква длъжност следва да заема териториално компетентния орган по приходите, то за установяването на функционалната компетентност на издателя на обжалвания акт за деригистрация е достатъчно да се установи, че към момента на издаването му неговият автор има качеството на някой от посочените в чл. 7, ал. 1 ЗНАП служители на НАП.
В тази връзка първостепенният съд не е съобразил последиците от разпределението на доказателствената тежест в процеса, както и релевираното още с жалбата пред АССГ възражение за функционална и териториална некомпетентност на издателя на акта за дерегистрация. По аргумент от чл. 170, ал. 1 АПК вр. с §2 ДР на ДОПК, приходната администрация следва да установи, че издателят на акта за дерегистрация има правомощията на орган по приходите, респективно, че към момента на издаването му е изпълнявал някоя от длъжностите по чл. 7, ал. 1 ЗНАП.
С определение от 19.07.2019г. съдът е указъл на ответника, че носи тежестта на доказване съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед на което от процесуалния представител на Директора на Дирекция „ОДОП“ е представена Заповед № 726/18.05.2009г., издадена от Изпълнителния директор на НАП. Със същата С.М е назначен в ТД на НАП - София на длъжността инспектор по приходите, считано от 01.06.2009г. до завръщането на титуляра на длъжността Р.В.Н, че относимостта на посочената заповед към 2016г. отново е оспорената от касатора в касационната жалба, други доказателства за последващо преназначаване на Маринов не са ангажирани и в касационното производство.
В тази връзка първостепенният съд не е съобразил, че визираната заповед е издадена на основание чл. 15, ал. 1 ЗДСл и чл. 12, ал. 1 ЗДСл във вр. с §36, ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ДОПК/ обн. ДВ, бр. 12/2009г. Нормата на чл. 15, ал. 1 ЗДСл регламентира служебното правоотношение по заместване за определен срок на държавен служител, който отсъства от работа повече от три месеца, а по аргумент от чл. 103, т. 7 ЗДСл това правоотношение се прекратява на общо основание поради завръщане на замествания държавен служител. В тази хипотеза не би могло да се приеме, че със завръщането на Р.В служебното правоотношение по заместване на С.М се е конвертирало автоматично в редовно служебно правоотношение по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗДСл. Действително, разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗДСл предвижда възможност държавен служител, назначен по заместване, да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация при условията на чл. 82, ако по отношение на него е изтекъл срокът за изпитване, но доказателства за такова преназначаване в периода 2010г – 2016г. не са представени от ответника. В резултат недоказано е останал фактът, че към датата на издаване на оспорения акт за дерегистрация- - 19.05.2016г. издателят му С.М е заемал длъжност в НАП, предоставяща му функциите на орган по приходите. Тъй като неустановеният факт е неосъществен, то следва, че към 2016г. С.М не е притежавал функционална и териториална компетентност на орган по приходите за издаването на обжалвания акт за дерегистрация. Всяка некомпетентност е основание за нищожност на акта, като този най – тежък негов порок следва се обяви от съда. Като не е сторил това, решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него, постановено друго, по съществото на правния спор, с което се обяви нищожността на обжалвания акт за дерегистрация.
Останалите възражения на касатора не касаят толкова сериозни пороци на акта за дерегистрация, които сами по себе си са годни да мотивират извод за неговата нищожност. Тъй като унищожаемостта на акта не е в обхвата на спора, то е безпредметно доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и материалната му незаконосъобразност да бъдат коментирани.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на сумата от 1200лв. В този размер не се включва начисленият за адвокатската услуга ДДС, тъй като данъкът не е разноска за делото.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1246 от 24.02.2020г., постановено по адм. дело № 7830/2019г. по описа на Административен съд – София град И В. Н. П.:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991600004814/19.5.2016г., издаден от С.М - инспектор по приходите в офис София при ТД на НАП - София, по жалба на „Омега 33“ ЕАД, гр. С..
ОСЪЖДА НАП да заплати на „Омега 33“ ЕАД, гр. С. разноски в размер на 1200 лв. / хиляда и двеста лв./. Решението не подлежи на обжалване.