Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроицесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет (СОС), чрез процесуалния му представител юрк.. П, против решение № 5727 от 04.10.2019г., постановено по адм. д. № 13364/2018г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отменено решение № 544 от 26.07.2018г. на СОС, с което е одобрен план за регулация и застрояване на м. ж. к „Дружба II част“, район Искър при граници: бул. „Копенхаген“, ул. „Обиколна, бул. „Крайречен“ и бул. „Проф. Ц. Л“ в частта относно ПИ идентификатор № 68134.1505.1486, попадащ в УПИ – І – за озеленяване и режим на Тго, кв. 8ж и до ПИ идентификатор № 68134.1505.1484, попадащ в УПИ ІІ – „за озеленяване с режим на Тго“, кв. 8в по плана на гр. С.. С решението СОС е осъден да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при одобряване на оспорения план в оспорените му части са съобразени нормите на чл. 21 ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 17 ал. 1 т. 4 от Наредба № 7 от 2003г., както и чл. 21 ал. 1 от същата наредба, допускащ при преструктуриране на жилищни комплекси (ж. к.) да се образуват УПИ за обществени озеленени площи. Посочил е и че оспореният план в оспорените му части не противоречи на изискването за осигуряване на най – малко 15% озеленени площи, тъй като това изискване важи за целия комплекс, а не за отделния квартал. Твърди, че неправилно съдът е кредитирал приетата по делото СТЕ в частта, в която е установено, че при отреждане на двата ПИ за застрояване, то озеленената площ ще се намали с 0, 29%, като по този начин няма същата да е под нормативно установения минимум от 15%, като е посочил, че съдът безкритично е възприел това установяване. Посочва, че планът за преструктуриране на ж. к. Дружба - II част е одобрен при баланс на територията, предвиждащ озеленяване от 17, 23%, от които 16, 27% за градини и паркове и 0, 96% за улично и защитено озеленяване, като в тази връзка посочва, че всяко застрояване извън вече предвиденото по действащия план такова ще наруши изискванията за необходимо озеленяване. Твърди, че не е изследван въпроса дали в случай, че имотите, предмет на спора се определят за застрояване, това ще се отрази на озеленяването на целия ж. к. и цялостния баланс на територията. Твърди и че СТЕ не е изяснил въпроса дали имотите могат да бъдат застроени без нарушение на изискванията на чл. 22 ал. 5 и 6 от ЗУТ. Посочва и че съдът не е съобразил, че към одобряване на плана по чл. 22 от ЗУТ имотите на жалбоподателите не са били, а и по предишен план не са били урегулирани и не са имали конкретно предназначение. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника в случай, че надвишава минималните размери по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответника Ц.П, чрез процесуалния си представител адв.. Б, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в размер на 300 лв. по представен списък и договор за правна помощ за заплатено в брой възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София - град отменя решение № 544 от 26.07.2018г. на СОС, с което е одобрен план за регулация и застрояване на м. ж. к „Дружба II част“, район Искър при граници: бул. „Копенхаген“, ул. „Обиколна, бул. „Крайречен“ и бул. „Проф. Ц. Л“ в частта относно ПИ идентификатор № 68134.1505.1486, попадащ в УПИ – І – за озеленяване и режим на Тго, кв. 8ж и до ПИ идентификатор № 68134.1505.1484, попадащ в УПИ ІІ – „за озеленяване с режим на Тго“, кв. 8в по плана на гр. С.. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспореното решение на СОС е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила. Приел е наличие на фактически и правни основания за издаване на решението на СОС, съдържащи се в административната преписка по издаването му, както и наличие на правно основание за изменение на действащия ПУП при условията на чл. 134 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, тъй като предходния план е приет 1986г. и не съответства на ОУП на София от 2009г. Приел е обаче, че решението на СОС в оспорената му част е в противоречие с материалния закон, тъй като е в противоречие с разпоредбата на чл. 22 ал. 6 от ЗУТ досежно възможността за застрояване на имотите и минималните изискуеми размери на оцеленени площи за ж. к., както и поради това, че оспореният план в оспорената му част не е съобразен с означената по ОУП от 2009г. значителна зелена площ в близост за широк обществен достъп (Зп), намираша се в съседство. Позовал се е и на приетото по делото заключение на СТЕ, според което с отреждането на процесните имоти за застрояване не биха се нарушили минималните изисквания за озеленена площ на ж. к., както и че тъй като ПИ, собственост на жалбоподателите пред първата инстанция не попадат в междублоково пространство, поради което за тях не е налице условието за създаване на УПИ с режим на Тго за частите от междублоковите пространства с реализирани озеленени площи. Поради това е приел, че и за двата ПИ няма нормативна пречка параметрите на одобрените с процесното решение планове да съответстват на предвиденото в ОУП. По изложените съображения е отменил решение № 544 от 26.07.2018г. на СОС в оспорената му част. Решението е правилно.

Законосъобразен е изводът на съда, че оспореното решение на СОС е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Правилно обаче в оспореното съдебно решение е пирето, че обжалвания административен акт е издаден в ротиворечие с материалния закон. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключенията на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че по действащия план от 1986г. процесните имоти, попадат в УПИ за комплексно жилищно строителство и озеленяване. По действащия ОУП от 2009 г. ПИ с крайни цифри № 1484 на жалбоподателя пред първата инстанция попада в зона ЖК – жилищна зона за комплексно застрояване със следните градоустройствени параметри: плътност -40%, кинт – 3, минимална озеленена площ – 40%, височина на застрояването 26 м. до к. к. и за ПИ № 1486 - в смесена фукционална зона зона (Смф) с показатели плътност на застрояване до 60%; Кинт до 3.5; минимална озеленена площ 40%; максимална кота корниз в м - неуказана. Установено е, че в процесния ПУП – ПРЗ при преструктурирането на ж. к. зелената площ за широко обществено ползване в режим на Тго е 17.03% или 30.08 ха, което е над минималните законово установени 15%, съгласно чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, при заложени на плана от 1986г., по който е създаден жилищния комплекс, озеленени площи за широко обществено ползване от 7, 70 – 8, 69 ха., като посочената отредена за озеленяване площ в размер на 17.03 % включва само обособените терени като самостоятелни УПИ за озеленяване в режим на Тго, без да включва голяма част от реалните площи за озеленяване за широко обществено ползване, които попадат в УПИ за комплексно жилищно строителство, за обществено обслужване и инженерна инфраструктура, като с тях площите за широко обществено ползване възлизат на 35.01% (обяснителна записка към ПРЗ за преструктуриране на жилищния комплекс). Спорните по делото имоти са предвидени за озеленяване в режим на Тго без застрояване, което не отговаря, както на предвижданията на действащия от 1986г. ПУП, така и на ОУП – по която територията е отредена за зона жк - жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване и на градоустройствените параметри на тази зона, както правилно е приел и първоинстанционния съд. По делото е установено, че предвид площта на притежаваните от жалбоподателката пред първата инстанция два имота е възможно същите да се предвидят за застрояване съобразно параметрите на ОУП като процентът на зелената система в режим Тго ще намалее от определения за цялата територия от 17.03% за територията на ж. к. „Дружба 2 – ІІ част“ и от определения за зона Жк 16, 27% с общо 0, 29% в случая на отреждане за застрояване и на двата поземлени имота с крайни цифри № 1484 и № 1486 при нормативно определен минимум 15%, като с евентуалното им отреждане за застрояване няма да се сгитне до намаляване на предвидената за озеленяване площ под законоустановения минимум. Следователно в случая не би бил нарушен чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, недопускащ озеленените площи да заемат по-малко 15 на сто от общата територия на жилищния комплекс. О. и неоснователността на възражението на касатора, че ще се наруши баланса на цялата територия, тъй като процента на озеленяване е определн за цялата територия.

Правилен е извода на първоинстанционния съд за това, че предвижданията на процесния план не отговарят на предназначението на зоната по ОУП и на градоустройствените параметри за тази зона съобразно приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, като е възможно да се предвиди застрояване, което да отговаря на определената в ОУП зона ж. к. и да се запази площта на озеленяване в рамките на нормативните. Оспореното решение на СОС в оспорената му част е постановено и в нарушение на чл. 22, ал. 7 ЗУТ, съгласно който при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публичния регистър по чл. 63, ал. 1. Следователно условието за да се урегулират като озеленена площ за широко обществено ползване поземлени имоти, е за тях да не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона, а именно плътност, интензивност на застрояването и минимални изисквания за озеленяване. В случая в оспорения административен акт не е изследвано и не е установено, че не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на зоната, без да се допуска уплътняване на застрояването, за да се обоснове предвиждането имотите да бъдат определени за озеленяване. Следоветлно имотите са определени за терени за озеленени площи за широко обществено ползване, без да се спазвят изискванията на закона и без да са налице законовите предпоставки за това. Ето защо оспореният административен акт е постановен в нарушение на чл. 22, ал. 7 вр. ал. 6 ЗУТ, чл. 104, ал. ЗУТ, както правилно е приел и АССГ в оспореното съдебно решение.

Доводите на касатора, че процесните имоти не са били самостоятелно регулирани по предходния план с възможност за самостоятелно застрояване, както и че същите са нанесени в последствие в кадастралната карта не обосновават извод за законосъобразност на решението на СОС в оспорената му част. По несъмнен начин по делото е установено, че по плана от 1986 г. имотите попадат в УПИ с предназначение „за обществено жилищно строителство и озеленяване“, а съобразно ОУП попадат в ж. к. – жилищна зона за комплексно застрояване, а фактът, че същите са нанесени в последствие в кадастралната карта, не е основание те да бъдат отредени за озеленяване, тъй като напротив разпоредбата на чл. 22 от ЗУТ дава възможност за урегулиране именно на такива имоти с преструктуриране на жилищните комплекси, като при приемането на тази разпоредба законодателят е съобразил променените обществено икономически условия в странята и появата на такива имота в жилищните комплекси в резултат от действието на реституционните закони.

По изложеното съображение оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация като основателно и доказано следва да бъде уважено в претендирания размер от 300 лв., който размер не е прекомерен, тъй като е под минималния размер на адвокатско възнаграждение за представителство по дела по ЗУТ съгласно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Вонед от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5727 от 04.10.2019г., постановено по адм. д. № 13364/2018г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Ц.П сума в размер на 300 (триста) лева, разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.