Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.П чрез адв. М.С, срещу решение №5493 от 11.09.2019 г., постановено по адм. дело №2716/2018 г. по описа на Административен съд София – град. С жалбата са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. При подробно изложени в същата съображения, моли ВАС да отмени решението. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В режим на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. В съдебно заседание поддържа касационната жалба.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- София град, не изразява становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима - подадена в срок и от надлежна страна, но по същество счита същата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Административният съд София град е сезиран по жалба на Д.П срещу решение №14/112/08141/3/01/04/01 от 01.12.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на ОД София град на Държавен фонд „Земеделие“.

Съдът е отхвърлил жалбата като неосноваателна. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма. На слеващо място административния съд мотивирано е приел, че ЗУСЕСИФ не намира приложение, а в случая процедурата по връщане на вече платени суми следва да се проведе по реда на Наредба №9 от 3.04.2008 г., но въпреки установеното е прието, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй...