Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт П.Г, против решение от 29.10.2019 г. постановено по адм. дело № 582/2018 г. на Административен съд-Кюстендил, с което е отменено негово решение № 10/121/07102/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/4709/16.11.2018 г. за налагане на финансова корекция, с което е определена финансова корекция в размер на 5 468, 32 лв. на Б.Й.Р са доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на атакувания съдебен акт, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – Б.Й не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - частично основателна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд-Кюстендил е образувано по жалбата на Б.Й, срещу решение № 10/121/07102/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/4709/16.11.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на финансова корекция в размер на 5 468, 32 лв., представляваща 10% от размера на изплатената на бенефициера финансова помощ, по сключен договор № 10/121/07102/20.10.2015 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. В разработения бизнес план Йорданова е заявила закупуване на трактор за производството на биологични сливи и биологично сено, като в таблица 12 „Производствена програма“ е посочила по години, приходите от продажба на продукцията – био сливи и био сено. Със заповед № 352318/13.04.2018 г. на началника на отдел РТИ при ОД на ДФЗ-Благоевград е разпоредена проверка на място след плащане, извършена в периода 12-17.04.2018 г., в присъствието на представител на бенефициера. При проверката е констатирано, че кандидатът не е изпълнил производствената програма, залегнала в одобрения бизнес план. За констатираните несъответствия е изпратено писмо, ведно с копие от контролен лист. С писмо изх.№ 01-6500/4709/23.05.2018 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил Б.Й, че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция и има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, ведно с доказателства. В писмено възражение Йорданова е посочила, че има депозирано искане за промяна на бизнес плана със заложени по-малко приходи /по делото не е представен сключен анекс за изменение на бизнес плана/, както и че има допълнителни приходи от субсидии и граждански и трудови договори. На база констатираните несъответствия и след обсъждане на възражението, органът е издал решение № 10/121/07102/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с което на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 51, ал. 1, чл. 54, ал. 2, чл. 55, ал 2 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР 2007-2013 г., във вр. чл. 30, § 1 и 2 от Регламент № 966/2012 г. и чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10, във вр. чл. 72, ал. 1 и ал. 2 и чл. 73, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕСИФ, определил финансова корекция на Б.Й в размер на 5 468, 32 лв., представляваща 10% от размера на финансовата помощ, съгласно т. 30 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. и установеното изпълнение на бизнес плана за две пълни финансови години, в общ размер на 28.6% от заложените приходи за 2016 г. и 2017 г.

Въз основа събраните доказателства и назначената, изслушана и неоспорена от страните по делото съдебно -счетоводна експертиза, Административен съд-Кюстендил е счел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в законоустановената форма, но в противоречие с материалния закон относно определяне размера на финансовата корекция. Установил е, че инвестицията, предмет на договора, не е изпълнена в цялост и не е постигната частта от бизнес плана, с която ползвателят е заложил приходи от продажба на био сливи и био сено, поради което е приел, че правилно на бенефициера е наложена финансова корекция. За да отмени, обаче, решението за налагане на финансова корекция и да върне преписката на административния орган за определяне размера на финансовата корекция при спазване на данените указания във връзка с приложението на закона, решаващият съд е посочил, че органът неправилно е определил размера на корекцията, тъй като се е позовал на т. 30 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., която е обявена за нищожна с влязло в сила решение на Върховния административен съд. При условията на чл. 173, ал. 2 от АПК в разглеждания случай се дължи връщане на преписката на административния орган, който следва да определи размера на финансовата корекция, съобразявайки общите изисквания на чл. 72 ЗУСЕСИФ, както и специалните критерии от посочената Наредба.

Постановеното решение е неправилно в частта му, в която съдът е отменил решението за налагане на финансова корекция, въпреки че е установил извършено от земеделския стопанин нарушение.

На първо място, неправилно съдът е приел, че производството е по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ е неправилно, но не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Следва да се има предвид, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 8/2008 г., издадени на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 3 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по налагане на финансова корекция по договор, по който е отпусната финансова помощ, е проведена по Наредба № 8/2008 г., издадени на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не съгласно ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 51, ал. 1, чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал 2 от Наредба № 8/2008 г. При постановяване на решението си съдът правилно е приел, че допуснатите от бенефициера действия или бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 8/2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри, което от своя страна влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. Установено е, че на 20.10.2015 г. между ДФЗ и Б.Й е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ за закупуване на трактор за производство на биологични сливи и биологично сено, според чл. 1.2 от който, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 60% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 10/121/07102 от 07.09.2015 г. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8/2008 г. „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като бизнес планът е един от задължителните реквизити на заявлението, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството /чл. 16, ал. 5/. Съдът правилно е посочил, че бизнес планът е относим към преценка постигане целите на мярката, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период /§ 1, т. 17 от ДР на Наредба № 8/2008 г./. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка от 5-те години на изпълнение на бизнес плана, като за всяка една от двете финансови години – 2016 г. и 2017 г. са заложени приходи от продажба на сливи и сено в размер на 42 000 лв. В тази връзка административният орган и съдът са приели, че получените други приходи от растениевъдство – продажба на моркови, кромид лук, както и от директни плащания и от субсидии, не попадат в предмета на проекта, поради което правилно не са приети като постигнати резултати при изчисляване процента на изпълнение. Така, анализът на цитираните разпоредби, данните по делото и заключението по съдебно-счетоводната експертиза установяват по безспорен начин наличието на бездействие от страна на бенефициера, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за 2016 г. и 2017 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата. Настоящият състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно установените нарушения, поради което същите не следва да се приповтарят.

При определяне размера на финансовата корекция - 10%, ДФЗ се е позовал на т. 30 от Методика за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Същата обаче е обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в Държавен вестник, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В конкретния случай Методиката е обявена за нищожна, поради което и административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок /чл. 195, ал. 2 АПК/. Нищожността е най-тежкият порок на административните актове, независимо дали по своя правен характер те са индивидуални, общи или подзаконови нормативни актове. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че обявената за нищожна Методика не се отразява на решението за налагане на финансова корекция, тъй като органа се е позовал на разпоредби на ЗУСЕСИФ, както и че чл. 51 от Наредбата дава самостоятелно основание за налагане на корекция. Както бе посочено по-горе, административният орган неправилно е смесил двете процедури – по ЗУСЕСИФ и по Наредбата, но това не съставлява съществено нарушение, доколкото са посочени и разпоредби на Наредбата. В чл. 51, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че ако ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва, като критериите за това са дефинирани в ал. 2 – вида, степента и продължителността на неизпълнението. В случая органът не е изложил мотиви за тях, а се е позовал на т. 30 от Методиката, поради което следва да се приеме, че определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание процесното решение № 10/121/07102/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/4709/16.11.2018 г. за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размера на последната.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че доколкото в случая е установено извършено нарушение от страна на Б.Й, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството й, то и законосъобразно на същата с процесния административен акт й е наложена финансова корекция. Актът е мотивиран, тъй като обективира, както фактически, така и правни основания за издаването му. Поради това атакуваното решение на Административен съд-Кюстендил, в тази му част следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба - отхвърлена като неоснователна. В останалата му част, решението следва да бъде оставено в сила, съобразно мотивите, изложени по -горе.

Предвид изхода от спора, решението на Административен съд-Кюстендил, с което ДФЗ е осъден да заплати на Б.Й разноски по делото в размер на 654, 68 лв., също следва да бъде отменено, тъй като разноски на страните в административното производство не се дължат при частично уважаване на жалбата. С оглед на последното и предвид изхода от настоящия спор, съдът не присъжда разноски и за настоящото, касационно производство.

Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 29.10.2019 г. постановено по адм. дело № 582/2018 г. на Административен съд-Кюстендил, В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 10/121/07102/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/4709/16.11.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта по която е установено нарушение по Наредба № 8/2008 г. и договор № 10/121/07102/20.10.2015 г. за отпускане на финансова помощ, а също и в частта на присъдените на Б.Й разноски в размер на 654.68 лв. И В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Б.Й, от [населено място], срещу посоченото решение на изпълнителния директор на ДФЗ в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.10.2019 г. постановено по адм. дело № 582/2018 г. на Административен съд-Кюстендил в останалата му част. Решението е окончателно.