ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56

[населено място], 08.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, Трето гражданско отделение, IV състав, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: А. Ц.

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3347 по описа за 2025 година, и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) срещу Определение № 483/11.07-2025 г., постановено по в. гр. д. № 25/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело Решение № 93/16.05.2025 г., като бъде намален размерът на присъдените в полза на ответниците разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за въззивната инстанция.

В частната жалба се твърди, че възнаграждението за разглеждане на делото пред въззивната инстанция е определено в прекомерен размер и не е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г., а присъденият размер не отговаря на обективните критерии, тъй като всички ответници били защитавани от едни адвокат, който подал само отговор на въззивната жалба, а доказателства във въззивното производство не били събирани. Сочи се, че съдът следвало да приеме за ориентир минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно редакцията на Наредба № 1/2004 г. към 2017 г., когато било извършено упълномощаването от ответниците на процесуалния им представител. Искането е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на акт по същество по молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 248 ГПК, с който да се намалят размерите на възнагражденията на процесуалния представител на ответниците.

Насрещните по частната жалба страни Р. М., М. М., Д. Д. М. и „Донмаре“ ООД я оспорват.

Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Въззивното производство пред Апелативен съд – Варна е приключило с Решение № 93/16.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 25/2025 г. по описа на същия съд, недопуснато до касационно обжалване, с което след потвърждаване на Решение 260024/04.11.2024 г. по гр. д. № 97/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, са отхвърлени предявените от КОНПИ против Р. М., М. М., Д. Д. М. и „Донмаре“ ООД искове с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.), вр. §5 от ДР на ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 423 381.50 лева. С решението КОНПИ е осъдена да заплати на всеки от ответниците разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, както следва: на Р. М. сумата от 1 479 лв., на Д. Д. М. - 350 лв., на М. М. 350 лв., на „Донмаре“ ООД 10 070 лева.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на КОНПИ за изменение на решението в частта за разноските, като бъде намален размерът на присъдените в полза на ответниците разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за въззивната инстанция.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че фактическата и правна сложност на спора, както и извършените от общия на ответниците процесуален представител действия, не предполагат уважаване на възражението на ищеца за прекомерност на адвокатските възнаграждения, платени от ответниците в полза на адв. Б.. Изложеният в молбата по чл. 248 ГПК аргумент, че относима била редакцията на Наредба № 1/2004 г. към 2017 г., когато било извършено упълномощаването, е оборен, като е посочено, че договорите за правна защита и съдействие за производството пред въззивния съд са сключени на 03.12.2024 г., поради което приложима била редакцията на Наредба № 1/2004 г. към този момент.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че определението е правилно.

Предмет на въззивното производство е подадена от КОНПИ въззивна жалба срещу решение, постановено от Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявени от КОНПИ против Р. М., М. М., Д. Д. М. и „Донмаре“ ООД искове с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.), вр. §5 от ДР на ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 423 381.50 лева.

Предметът на делото обуславя както фактическа, така и правна сложност на спора. Тя е предопределена от вида и броя на предявените искове, наведените възражения, цената на исковете и обема на извършената работа от процесуалния представител на въззиваемите. В отговора на въззивната жалба са обсъдени всички наведени в нея оплаквания и възражения, като адв. Б. се е явила в проведеното открито съдебно заседание.

При преценка основателността на наведеното възражение за прекомерност съдът съобрази задължителното за съдилищата Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и като ориентир прие посочените в Наредба № 1/2004 г. в редакцията й към сключване на договорите за правна защита и съдействие от 2024 г. минимални размери от 2 961, 49 лв. по иска срещу Р. М., 1 100 лв. по исковете срещу Д. М. и М. М., и 20 126, 80 лв. по исковете срещу „Донмаре“ ООД.

С оглед изложеното изводът в обжалвания съдебен акт за липса на прекомерност на възнаграждението на адв. Б. от 350 лв., 1479 лв. и 10 070 лв. за осъществено процесуално представителство на ответниците пред въззивната инстанция е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото и с реално положената работа.

При тези мотиви обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 483/11.07-2025 г., постановено по в. гр. д. № 25/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.