О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 08.01.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д. ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ДОРА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3106 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), срещу Решение № 95 от 16.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 171/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което след потвърждаване на Решение № 1052/18.10.2024 г., поправено с Решение № 199/26.02.2025г., постановени по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, са отхвърлени исковете за отнемане на незаконно придобито имущество, както следва: 1. от С. Д. С. - на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 141 от ЗОНПИ: 1. 1. недвижим имот, представляващ 11.33 кв. м., идеални части от поземлен имот, находящ се в [населено място], район „М.“, с. о. „П.“, [улица], с идентификатор ... по КККР на [населено място], които идеални части по одобрен инвестиционен проект са индивидуализирани и ще се ползват като паркомясто № ..., разположено във вътрешния двор на жилищната сграда, при граници съгласно архитектурен проект ситуация: паркомясто № .., вътрешен двор, паркомясто № ..., вътрешен двор; 1. 2. мотопед „Сузуки АИ 50“, рег. [рег. номер на МПС] ; 1.3. сумата от 300 лв., представляваща стойността на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег. номер на МПС] , към датата на бракуването му; 1.4. сумата от 9 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „БМВ“, модел „7 ЕР R.“, рег. [рег. номер на МПС] ; 2. от С. Д. С. и В. Я. Г. - на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 ЗОНПИ: 2. 1. недвижим имот, находящ се в [населено място], район „М.“, с. о. „П.“, [улица], представляващ паркомясто № .., разпределено за ползване към апартамент № ..., находящо се във вътрешния двор по проекта на построената в този имот жилищна сграда, с площ от 11.30 кв. м. от поземления имот, при граници: паркомясто № ... и от три страни вътрешен двор, както и 51.31 кв. м., идеални части от посочения поземлен имот с идентификатор ..., целият с площ от 1 873 кв. м.; 2. 2. недвижим имот, находящ се в [населено място], местност „П.“ № ..., ет. ..., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на [населено място], представляващ апартамент № ..., със застроена площ от 91.85 кв. м., ведно с 14. 22 кв. м., ид. ч. от общите части на сграда № ... и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот с идентификатор ...; 3. от В. Я. Г. от [населено място] - на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 ЗОНПИ лек автомобил „БМВ“, модел Х5, рег. [рег. номер на МПС] .
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че неправилно въззивният съд изчислил стойността на несъответствието, тъй като към нетния доход, който бил отрицателна величина, следвало да се прибави стойността на наличното в патримониума на ответниците имущество. В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:
1. „Допустимо ли е отъждествяване на придобитото и налично в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?“;
2. „Длъжен ли е въззивният съд при извеждане на решаващите фактически и правни изводи да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка и да изготви пълен анализ, като определи приходна, разходна част, нетен доход и имущество, и така да формира извод за наличието/липсата на несъответствие?“;
3. „Представлява ли противоречие на ЗОНПИ ограничаване на величината на нетния доход само като положителна по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ?“;
4. „Съставна част от определянето на несъответствието ли е установеният недостиг на парични средства (отрицателен нетен доход), получен при съпоставяне размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи и източници на финансиране?.
Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 95/19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. по описа на ВКС, III ГО, а вторият – в противоречие с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 117/27.02.2025 г. по гр. д. № 1408/2024 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 50129/09.01.2024 г. по гр. д. № 3737/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 83/23.06.2015 г. по т. д. № 1940/2014 г. по описа на ВКС, II ТО, Решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2024 г. по описа на ВКС, IV ГО, и Решение № 169/02.10.2017 г. по т. д. № 1672/2016 г. по описа на ВКС, I ТО.
По останалите въпроси се твърди, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационна жалба С. Д. С. и В. Я. Г. изразяват становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете на КОНПИ са отхвърлени, въззивният съд е приел за доказана фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд. Цитирал е нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, според кояго „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Посочил е, че по приложението на ЗОНПИ е постановено ТР № 4/18.05.23г., по т. д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Апелативният съд е възпроизвел дословно мотивите към тълкувателния акт.
Приел е, че евентуален нетен доход в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Според въззивния съд евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. Цитирал е както прието в Решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV ГО, че „в случаи като настоящия, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ“, така и Решение №193/03.04.2025г. по гр. д. № 4570/2022 г. на ВКС, ІІІ ГО, според което „предпоставката за отнемане на имущество не е налице, след като стойността на самото имущество по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., тъй като то няма как да формира значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ… още повече, че в случая нетният доход е отрицателна величина и последният няма как да се добави към стойността на наличното имущество, което би било в нарушение на дефинитивните нормите на пар. 1, т. 3, 4 и 8 ДР ЗОНПИ и в какъвто смисъл са Решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС, по гр. дело № 5134/2021 г. на IV ГО, Решение № 50007 от 02.12.2024 г. на ВКС, по гр. дело № 4429/2019 IV ГО, и Решение №732 от 12.12.2024 г. на ВКС, по гр. дело № 2652/2023 г. на III ГО. В същите е посочено, че нетният доход е превишението на общия размер на приходите (т. нар. брутен доход) над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина“.
Апелативният съд е установил вида и стойността на придобитото от ответника и членовете на семейството му имущество в рамките на проверявания период, което било налично в техния патримониум към края му или било отчуждено по непротивопоставим на държавата начин (както е прието в Решение № 95/19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. по описа на ВКС, III ГО, на което касаторът се позовава), като е счел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че пазарните цени на придобиване и на отчуждаване на процесните недвижими имоти, на подобренията в тях, както и на МПС, били посочените в исковата молба. С договор за покупко-продажба от 14.07.2014 г. ответникът С. придобил мотопед „Сузуки АИ 50“, рег. № ТХ 264 3М, за сумата от 600 лв.; на 16.07.2014 г. той закупил лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег. номер на МПС] , бракуван на 06.04.2020 г., с пазарна стойност към последния момент от 300 лв.; с договор за покупка, оформен с нотариален акт № .../... г., ответниците закупили процесния апартамент № 31 за 69 000 лв., като вложили оше 11 000 лева в него за довършителни работи; на 16.02.2017 г. ответницата В. Г. закупила лек автомобил, марка „БМВ“, модел Х5, рег. [рег. номер на МПС] , на стойност 6 000 лева. На 20.02.2017 г. ответниците закупили и паркомясто № .., разпределено за ползване към апартамент № ..., на стойност 4 500 лв., а на 31.01.2018 г. ответникът С. закупил и 11. 33 кв. м., идеални части от имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], на стойност 3 500 лв към датата на придобиване. На 07.09.2018 г. ответникът С. закупил лек автомобил, марка „БМВ“, модел 7 ЕР R., рег. [рег. номер на МПС] , който отчуждил след края на проверявания период, на 04.12.2019 г., за сувмата от 9 500 лева. Стойността на тези имущества възлизала на 104 400 лева. Към нея апелативният съд прибавят и наличните по банковите сметки на ответниците парични суми в края на проверявания период, които възлизали общо на 801.67 лева. Отрекъл е преминалите през банковите сметки на ответниците парични средства, които не са налични в края на проверявания период, да са част от имуществото им. Посочил е, че стойността на придобитото през проверявания период имущество от ответниците възлиза на 105 201.67 лв., поради което извод за значително несъответствие бил изключен.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите от КОНПИ първи и втори въпрос относно съдържанието на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ и как се преценява налице ли е то обуславят въззивното решение, но по тях касационно обжалване не може да се допусне, защото въззивният съд ги е решил в съответствие с дизпозитива на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС, според което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Според горепосочените задължителни разяснения незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. В случай, че такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Условие за отнемане на имущество по реда на ЗОНПИ е то, имуществото, да се е увеличило в края на проверявания период в сравнение с това в началото на периода и това увеличение да надхвърля посочения размер в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Едва ако се установи такова превишение, е необходимо да се изследва дали доходът, с който имуществото е придобито, е законен, включително, като се отчете, че незаконни са само доходите от забранена със закон дейност, и дали конкретното имущество подлежи на отнемане от проверяваното лице. В този смисъл са и постановените след приемането на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по реда на чл. 290 ГПК Решение № 140/30.10.2023 г. по гр. д. № 3565/2022 г. на ВКС, III ГО, Решение № 203/06.12.2023 г. по гр. д. № 4452/2022 г. на IV ГО, Решение № 50004/08.04.2024 г. по гр. д. № 3649/2020 г. на IV ГО, Решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на IV ГО и други.
Съгласно мотивите към т. 1 от ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Според легалното определение в § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Н. доход е превишението на общия размер на приходите над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. оставащите свободни редства. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ (такъв нетен доход за целите на анализа е равен на нула) и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Хипотетична разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява „налично имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. Такъв е отговорът на трети и четвърти въпрос, даден с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г., IV ГО, и Решение № 732/12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г., III ГО. След като в патримониума на ответниците в края на проверявания период са налични само описаните имуществени обекти и липсва каквото и да е друго движимо и недвижимо имущество и налични парични средства, придобити в проверявания период, то приетото с обжалваното решение, че не е възможно да се формира релевантното за закона „значително несъответствие“, не влиза в противоречие с диспозитива на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и формираната по реда на чл. 290 ГПК актуална съдебна практика, посочена по-горе, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.
На основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВКС и дължимата държавна такса за настоящото производство по чл. 288 ГПК в размер на 15. 34 евро (равностойни на 30 лв.), която не е събрана предварително.
При тези мотиви Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 95 от 16.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 171/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати по сметка на ВКС сумата 15. 34 евро (петнадесет евро и 34 цента, равностойни на 30 лв.), съставляваща държавна такса за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.