№ 47 [населено място], 08.01.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 2142/2025 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - София, чрез процесуален представител, против Решение № 4978 от 31.07.2025 г. по в. гр. д. № 1223/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № 19526 от 30.10.2024 г. по гр. д. № 7088/2022 г. на Софийски районен съд. С посоченото решение е осъден настоящият касатор да заплати на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД на ЗД „Б. И. АД сумата от 20 621, 80 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско” за вреди, причинени на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег. [рег. номер на МПС] при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.01.2021г. на АМ „Струма”, вследствие на свличане на скална маса, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 31.08.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на направените разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следният правен въпрос, по отношение на който се твърди, че е формирал правните изводи на въззивния съд и обуславя необходимостта от допускане на атакуваното решение до касационен контрол на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно: „Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, включително свидетелски показания и експертизи, възраженията и доводите на страните, когато същите касаят становището на ответника относно липсата на доказателства и необсъждане на правнорелевантни факти и обстоятелства от значение за решаване на делото?“. Твърди се, че при произнасянето си по спорните по делото въпроси, Софийският градски съд не се е съобразил със задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС, залегнала в Решение № 34 от 22.02.2016 г. по гр. д. № 4657/2015 г. на ВКС, I г. о. Сочи се, че в конкретния случай въззивният съд е изпълнил само формално задълженията си, без да направи необходимия анализ на събраните по делото доказателства в съответствие с установените за това правила, като по този начин се е произнесъл по посочения процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Същевременно се поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа се и самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК без излагане на аргументи.

Третото лице - помагач на ответника, настоящ касатор, „Автомагистрали“ ЕАД, чрез процесуален представител, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. В условията на евентуалност моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

За да потвърди обжалваното решение, Софийският градски съд след собствен анализ на приетите в първоинстанционното производство доказателства, е приел за установено, че между М. С. М. и ЗД „Б. И. АД бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „А. Х. със срок на застрахователното покритие от 31.12.2020г. до 30.12.2021г.; Застрахователната полица била подписана както от представител на застрахователя, така и от застрахования, който е декларирал, че Общите условия по застраховка „Автокаско” са му били предоставени и той се е запознал с тях.

С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания въззивният съд е приел, че спорен между страните е въпросът относно механизма на настъпване на пътния инцидент, както и причинно-следствената връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и посоченото от ищеца ПТП. В тази връзка решаващият съд е обсъдил събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, включително приетото експертно заключение по изготвената САТЕ. Въз основа на представения по делото Протокол за ПТП от 31.01.2021 г., е прието за установено, че на 30.01.2021 г., около 20:00 ч. при 08 км., в посока на движение [населено място], настъпил пътен инцидент с участието на л. а. марка „Ауди”, модел „А6”, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от М. С. М.; Протоколът за ПТП бил съставен от длъжностно лице при МВР, пристигнало на местопроизшествието в кратък времеви отрязък след регистриране на сигнала за ПТП; Същият извършил оглед, при който непосредствено възприел пряко описаните и изобразени на изговената схема скални маси, както и причинените от удара с лекия автомобил щети. От свидетелските показания на водача на увредения автомобил М. М. е прието за установено, че управлявайки процесното МПС в тъмната част на денонощието (между 19:30-20:00 ч.), в дясната пътна лента, непосредствено след първия тунел същият чул сблъсък, прозорците на автомобила се спукали, еърбеците се отворили; При настъпване на инцидента М. управлявал автомобила със скорост между 90-100 км/ч, тъй като участъкът бил непосредствено след тунел; След ПТП водачът привел автомобила в покой, слязъл от него и видял, че са паднали скали по магистралата; Късовете земна маса били множество, като ударът засегнал преимуществено дясната част на автомобила. Въз основа на експертното заключениет съдът е приел за установено, че описаните щети в протокола за ПТП и в описа на застрахователя съответстват на механизма, посочен от водача, т. е. уврежданията отговарят по начин на настъпване от сблъсък с внезапно свлечена скална маса.

Въззивният съд е приел за установено също така, че между страните липсва спор по факта, че доколкото ПТП е настъпило на републикански път, то съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП задължението за изграждането, ремонта и поддържането му е на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”; От приетото по делото експертно заключение се установявало, че на процесния участък имало изградена подпорна стена, по която била монтирана обезопасителна мрежа, носена от стоманени въжета ф 8 мм, а на 75 метра от края на моста бил поставен предупредителен знак „А 17” – „Внимание, опасност от падащи камъни”. Предвид така изградените укрепителни съоръжения, според решаващия въззивен състав не може да се приеме, че свличането на земна маса е непредвидимо, а напротив - с оглед релефа на местността, стопанисващото пътя лице е следвало да поддържа укрепителните съоръжения в състояние, годно да предотвратява свлачища.

Въззивната инстанция е споделила и изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на релевираното от ответника, поддържано и с въззивната жалба, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил поради допуснати от същия нарушения на правилата за движение, изразяващи се в несъобразяване на поведението му на пътя с конкретната пътна обстановка съгласно изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Изложено е, че по делото не са били ангажирани доказателства, доказващи осъществено от водача правонарушение на предвидените правила за движение по ЗДвП; В дължимата грижа по ЗДвП при управление на МПС не се включва изискване за знание на възможността от падане на земна маса върху пътното платно. В тази връзка въззивната инстанция е съобразила, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

С оглед приетото, Софийският градски съд е споделил изводите на първата инстанция, че причината за настъпване на ПТП е била установеното по делото бездействие от страна на въззивника-ответник, изразяващо се в неизпълнение на вмененото му от закона задължение да поддържа пътя и пътните съоръжения в изправно състояние. Освен това, за установено по делото е прието и обстоятелството, че ответникът е бил уведомен още към 02.04.2018 г. с писмо, изпратено от „Автомагистрали” ЕАД, за констатирани дестабилизирани откоси и наличие на свлечени земни маси именно в участъка на инцидента, но същият не е предприел никакви действия по възлагане на дейности по укрепване на изградената подпорна стена и обезопасителна мрежа, така че да не се допусне възможността за попадането на земна маса върху пътното платно. С оглед на това, въззивният съд е намерил, че по делото са налице всички основания за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Агенция „Пътна инфраструктура” по реда на чл. 49 ЗЗД, поради което е споделен извода за основателност на предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Единственият формулиран от касатора въпрос е процесуалноправен и касае правомощията на въззивната инстанция, които са подробно разяснени в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, включително и в цитираното от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка и е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е конкретни мотиви по всички възражения и доводи във въззивната жалба. Всъщност въпросът обективира несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд, което е оплакване за неправилност на решението, по което касационната инстанция не може да се произнесе на етапа на селекция на касационните жалби.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно, а и по процесуалния въпрос има изобилна практика на ВКС, включително и цитираната задължителна такава.

Самостоятелното основание по чл, 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е посочено формално, но независимо от това въз основа на мотивите съставът на ВКС не преценява обжалваното съдебно решение като очевидно неправилно. От съдържанието на същото не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 4978 от 31.07.2025 г. по в. гр. д. № 1223/2025 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.