№ 46 [населено място], 09.01.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 2051/2025 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на „К. Г. ЕООД и „Сатурн 2“ ООД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 22 от 28.03.2025 г. по в. т. д. № 39/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено Решение № 323 от 19.10.2023 г. по т. д. № 38/2023 г. на Окръжен съд – Бургас в обжалваните части, с които настоящите касатори са осъдени да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта сумата от 850 134, 78 лв. – получена по прекратен поради изтичане на срока му Договор № 23-00-96 от 01.12.2020 г. за обществена поръчка, с предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална гимназия по туризъм - [населено място]“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2023 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 38 256, 07 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 850 134, 78 лв. за периода 17.02.2022 г. - 28.07.2022 г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. При условията на евентуалност, в случай че предявените от Министерство на младежта и спорта искове бъдат счетени за основателни, се претендира, отмяна на въззивното решение в частта му, с която са оставени без уважение направените възражения за прихващане, и вместо него да бъде постановено решение, с което същите бъдат уважени.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по отношение на които се твърди, че са формирали правните изводи на въззивния съд и обуславят необходимостта от допускане на атакуваното решение до касационен контрол на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. „Следва ли възложител по смисъла на ЗОП, който не е възложител по смисъла на ЗУТ, да съдейства на изпълнителя по договор за инженеринг като осъществи контакт със собственика на имота относно сключване на договор за строителен надзор, при положение, че в сключения между страните договор за инженеринг изрично е уговорено задължение на възложителя по ЗОП да осигури контрол при извършване на строителството на обекта и при спазване разпоредбите на действащото законодателство ?“;

2. „Следва ли възложител по смисъла на ЗОП, който не е възложител по смисъла на ЗУТ, да съдейства на изпълнителя по договор за инженеринг като му окаже съдействие за издаването и съгласуването на необходимите строителни книжа за обекта, такива като, но не само, виза за проектиране, разрешение за строеж, актове по време на строителството и такива за въвеждане на обекта в експлоатация ?“;

3. „При положение, че срокът за изпълнение на предмета на договора е уговорен като срок на договора, то облигационната връзка между страните прекратява ли се с изтичането му или същият представлява срок за изпълнение, с неизпълнението на който неизправната страна е в забава на договорните си задължения ?“;

4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и всички твърдения и възражения на страните ?“;

5. „Следва ли съдебното решение да съдържа изрични и ясни мотиви при отхвърлянето на възражения на страните ?“;

6. „Следва ли да се приеме, че всяка сделка, включваща модалитет срок на договора, се явява по своето правно естество фикс-сделка по смисъла на чл. 87, ал. 2, пр. последно ЗЗД, или в договора следва да се съдържа изрична разпоредба, указваща последиците от настъпването на срока, за да е налице фикс-сделка ?“.

По първите три поставени от касаторите правни въпроси, както и по въпрос № 6 се твърди наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване с мотива, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочената като релевантна към останалите формулирани правни въпроси допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обоснована с твърдението за противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 4 - решения по т. д. № 937/2018г. на I т. о.; по гр. д. № 2221/2016г. на III г. о. и по гр. д. № 1656/ 2013 г. на II т. о.; по въпрос № 5 - решения по гр. д. № 1713/2009 г. на IV г. о.; по гр. д. № 1019/2009г. на III г. о.; по т. д. № 823/2010г. на II т. о.; по гр. д. № 1857/2010 г. на IV г. о.; по т. д. № 1106/2010 г. на II т. о. и по т. д. № 377/2011г. на II т. о.; по въпрос № 6 - решения по т. д. № 838/2017г.; по т. д. № 3723/2013 г. на II т. о. и по т. д. № 855/2019г. на ВКС, II т. о.

Ответникът по касация - ищецът Министерство на младежта и спорта, в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежни страни, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – Бургас след собствен анализ на събраните по делото доказателства е приел за установено, че на 01.12.2020г., след проведена процедура по обществена поръчка, на основание чл. 112, ал. 1 ЗОП, бил сключен договор, по силата на който изпълнителят - „Сатурн - Кабиле“ ДЗЗД поело спрямо Министерството на младежта и спорта задължението да извърши строително - монтажни работи (СМР) по инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Основно училище „Х. С. , [населено място]; Задълженията по договора били поети от дружествата - въззивници като съдружници в ДЗЗД „Сатурн-Кабиле“, неперсонифицирано формирование, учредено по писмено споразумение за обединение при равни дялове от 22.06.2020 г., изменено с анекс от 31.08.2020г.; С чл. 9, ал. 3 от споразумението била уговорена солидарната отговорност на съдружниците към съконтрахента - възложител и към трети лица; На 04.09.2020г., т. е. преди сключване на договора, бил извършен оглед на имота, в който е следвало да се построи предвидения за изграждане обект, от представител на изпълнителя. Въззивният съд е установил, че страните не спорят по установения и от събраните по делото доказателства факт, че пълната стойност на възложената дейност - 850 134, 78 лв. с ДДС, била платена авансово на изпълнителите; С чл. 2 страните се споразумели, че срокът на действие на договора е 104 дни от сключването му, но не повече от 12 месеца, като тази договорна клауза, залегнала като условие и в документацията по обявяването на обществената поръчка на сайта на АОП и е имала за цел изпълнението да приключи в точно определен срок - не по-късно от 01.12.2021г.; С анекс от 25.02.2021г. страните изменили размера на дължимото на изпълнителите възнаграждение, като са го увеличили със сумата от 15 300 лв. за междувременно възложената допълнителна дейност по адаптиране на проекта; На 19.03.2021г. с приемо-предавателен протокол от същата дата на изпълнителя бил предаден от представител на Министерството на младежта и спорта технически инвестиционен проект по части, съответно описани; На 31.03.2021г. също с приемо-предавателен протокол представител на изпълнителя предал на представител на [община] техническия инвестиционен проект за обекта по части, също описани, както и доклад за оценка на съответствието на част „Конструкции“, скица с виза за проектиране и заповед за одобрен ПУП; На 10.06.2021 г. и 23.06.2021 г. изпълнителят по договора отправил последователни писма до възложителя, с искане за продължаване на срока за изпълнение, като по отношение на конкретния договор изтъкнал причина за необходимост от започване на процедура по съгласуване и одобряване на техническия проект по законоустановения ред; Тази обосновка на забавянето на дейностите била дадена и в представения по искане на възложителя отчет от 01.07.2021г., в който било допълнено, че е необходим избор на фирма за строителен надзор; На 12.10.2021г. дружеството - изпълнител отправило покана до възложителя за изменение на договора за обществена поръчка, в която посочил, че Министерството на младежта и спорта, като възложител по чл. 161 ЗУТ, е задължено да осигури съгласуван и одобрен инвестиционен проект за възложения обект, влязло в сила разрешение за строеж и сключен договор със строителен надзор; Изтъкнато било, че възложителят не дава необходимото съдействие за изпълнение на задълженията по договора, а междувременно цените на строителните материали се повишили и изпълнението на обществената поръчка станало нерентабилно за изпълнителя; В тази връзка на съконтрахента било предложено удължаване срока на изпълнение на възложената работа с още дванадесет месеца, увеличаване с 50 % на договорената цена за инженеринга и сключване на договор за строителен надзор от министерството, като подобни предложения съдържали и писмата от 05.11.2021 г. и 13.01.2022 г.; На 28.01.2022 г. Министерството на младежта и спорта отправило нотификация до изпълнителя за връщане на изплатената авансово сума по договора, предвид изтичането на срока му. Нова покана с идентично съдържание била отправена и на 04.02.2022 г.; На 10.02.2022 г. дружеството - изпълнител информирало с писмо възложителя, че счита договора за окончателно развален по вина на възложителя, без да оспорва правото му да получи обратно престираната сума, но претендирало разходите, които е направило за изпълнението на полезни за възложителя дейности, описани в табличен вид; Въпреки, че потвърдил отпадането на договорната връзка и не оспорил извънсъдебната претенция за връщане на даденото по договора, изпълнителят не възстановил авансово платената цена, а отново с писмо от 16.08.2022 г. настоял страните да встъпят в допълнително споразумение с увеличена цена. От представения по делото Акт за публична общинска собственост № 3700 от 19.09.2016 г. съдът е установил, че поземленият имот, върху който било предвидено изграждането на процесния физкултурен салон, е собственост на [община].

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, Апелативен съд – Бургас е приел от правна страна, че сключеният между страните договор разкрива белезите на договор за изработка в строителството, съчетан с договор за проектиране или преработване на проект. По повод оспорения във въззивната жалба на „К. Г. ЕООД и „Сатурн 2“ ООД извод на първоинстанционния съд, че съглашението между страните е прекратило действието си с изтичане на уговорения дванадесетмесечен срок от сключването му, въззивният съд е приел, че с тази договорна клауза страните са предпоставили срока като съществен елемент от договарянето. Изложено е, че въведените в жалбата оплаквания относно характера на договореността, изменението на срока за изпълнение и липсата на прекратяване на договорната обвързаност, са несъстоятелни, а създадената на 01.12.2020г. договорна връзка е преустановила действието си на 01.12.2021 г., съобразно залегналото в договора, в качеството му на валиден регулаторен механизъм в отношенията между страните; В подобна ситуация уговореният времеви интервал за изпълнение обвързва страните, без да може да се поставя въпросът дали срокът за изпълнение е започнал да тече или не, предвид обстоятелството, че промяната на междинните срокове за отделните съставни дейности не рефлектира върху общия срок на изпълнение на цялото задължение за инженеринг.

Във връзка със съдържащото се във въззивната жалба на „К. Г. ЕООД и „Сатурн 2“ ООД оплакване за липса на волеизявление за прекратяване на процесния договор, отправено от възложителя до изпълнителя, решаващият въззивен състав е изтъкнал, че изтичането на срока, без престирано в неговите рамки изпълнение, прави безпредметно отправянето на нотификация за разваляне. Независимо от това, съдът е отбелязал, че министерството - възложител е адресирало на 28.01.2022 г. и на 04.02.2022 г., след изтичане срока на договора, до изпълнителя искане за възстановяване на авансираната сума за възложените дейности и това искане за репариране не е било оспорено от изпълнителя, който потвърдил, в писмата си от 10.02.2022 г. и 16.08.2022 г., правото на възложителя да получи обратно престираното срещу цената на поръчката, отправяйки насрещни искания за признаване на разходи. При съвпадащо становище на двете страни, че договорната връзка е прекратена, за ненужно е счетено да се обсъжда дали са налице предпоставки за възникване на потестативното право за възложителя да развали съглашението и необходимостта от отправяне на предизвестие.

Във връзка с доводите за виновно поведение на въззиваемата страна, породило за изпълнителите невъзможност да изпълнят задълженията си по договора, апелативният състав е отбелязал, че поелите задълженията дружества неправилно са считали, че възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ е Министерството на младежта и спорта - изрично посочено в тяхно писмо от 12.10.2021 г., и че то е следвало да им предостави всичко необходимо за започване на строителството, съобразно изискванията на чл. 161, ал. 4 ЗУТ. В тази връзка е изложено, че нормата на цитирания закон ясно и недвусмислено посочва като възложител собственикът на имота, върху който строителството ще се реализира; лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот или лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закон, като министерството не се причислява към нито една от тези категории; Правомерно се очаква от участника в договаряне с предмет публични средства и обем на поетите ангажименти от мащаба на конкретния договор, с обща стойност от 850 134.78 лв., да притежава висок професионализъм и грижа, специфични знания и умения в конкретната техническа област или да има достъп до квалифицирана експертна помощ; Отразено е, че данни за положени добросъвестни усилия от изпълнителя да се снабди с необходимите за започване и извършване на строителството книжа не са ангажирани по делото. В случая, според съда, въпреки че по делото е било доказано, че е изготвил техническия инвестиционен проект на обекта, изпълнителят не го е предоставил на възложителя - собственик на имота за процедиране по правилата на ЗУТ, нито е поискал оправомощаване да действа от негово име, с оглед на което, липсват основания да се приеме, че изпълнението на въззивниците е било осуетено от поведение на възложилата поръчката страна.

С тези съображения, Апелативен съд – Бургас е формирал извода, че обвързаността по договора е била прекратена, без да е престиран резултатът от обществената поръчка, поради което изпълнителите дължат възстановяване на платения аванс.

По направеното от ответниците „К. Г. ЕООД и „Сатурн 2“ ООД възражение за прихващане, съдът е констатирал, че са претендирани няколко групи вземания, съответно посочени. За установено е прието, че никакава част от поръчаното не е била изработена, предадена и съответно полезна за поръчващия, така че да обоснове, по аргумент от чл. 267, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, репариране на разходите за изпълнението й. По отношение на изготвения технически инвестиционен проект е посочено, че същият не е бил одобрен по предписания от закона ред за да се прецени като полезен за възложителя. По тези съображения Апелативен съд – Бургас е счел за неоснователно искането за признаване дължимостта на сторените разноски за проектиране, вземания по довършителни работи, консултантски услуги, съпътстващи вземания и административно управленски разходи, тъй като те са свързани с изпълнение по договора, което не е създало годен за ползване от възложителя продукт и съставляват част от риска за изпълнителя, дефинитивно поет по договор за изработка.

За недължимо от министерството - възложител е прието вземането за неустойка, предвидена в договора при разваляне, по съображения, че не са налице предпоставките за възникване на неустоечното право - неизпълнение на задължения на насрещната страна по правоотношението, породило правото на разваляне за изпълнителя. Въз основа на представеното от участника в обществената поръчка ценово предложение съдът е установил, че търговската печалба е включена в него, формирайки част от предложената обща цена за изпълнение на СМР, която е залегнала и в сключения договор; Подобно вземане би било дължимо при надлежно договорно изпълнение и е неоснователно да се претендира по възражението за прихващане предвид фактическата установеност в производството, че изпълнение от въззивника не е предложено в срока на договора.

По тези съображения и доколкото сумите, предмет на заявените претенции, са били получени от въззивниците общо (по сметка на неперсонифицираното гражданско дружество „Сатурн - Кабиле“ ДЗЗД), въззивният съд е приел, че поетата от тях по договорното правоотношение солидарна отговорност следва да се разпростре и върху последиците от неизпълнението в установените с обжалваното решение размери.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С изключение на въпрос на № 4, останалите поставени в изложението правни въпроси не удовлетворяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационна проверка съгласно задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първите два въпроса са насочени директно към правилността на приетото от въззивния съд, че ищецът в качеството му на възложител по смисъла на ЗОП не е възложител по смисъла на ЗУТ и съответно няма задължения да осъществява контакт със собственика на имота относно сключване на договор за строителен надзор и да оказва съдействие за издаването и съгласуването на необходимите строителни книжа за обекта. Въпросите не отчитат естеството на сключения между страните договор като такъв за инженеринг, при който изпълнителят поема задължения по осъществяване и на проектирането, и на строителството. В тази връзка са мотивите на въззивния съд, че в конкретния договор за инженеринг задълженията на въззивниците са обхващали както строителството, така и проектирането, по-специално адаптирането на проекта, което предполага базова информираност относно това кой е възложител по смисъла на специалния закон и от кого следва да се търси съдействие за снабдяване с необходимата нормативноустановена строителна документация. Нещо повече, при установено от въззивния съд за доказано, че изпълнителят е изготвил техническия инвестиционен проект на обекта, но не го е предоставил на възложителя - собственик на имота за процедиране по правилата на ЗУТ, нито е поискал оправомощаване да действа от негово име, така формулирани въпросите не кореспондират на решаващи за изхода на спора мотиви към обжалваното решение.

Третият въпрос се преценява като хипотетичен и некореспондиращ на извода в обжалваното решение, че съглашението между страните е прекратило действието си с изтичане на уговорения дванадесетмесечен срок от сключването му и че с тази договорна клауза страните са предпоставили срока като съществен елемент от договарянето, залегнал още при обявяването на обществената поръчка и свързан с отчетността и обвързаността с бюджетни ограничения при разходването на публичен ресурс. Установеното от съда съвпадащо становище на двете страни, че договорната връзка е прекратена, прави неотносима към спора съдържащата се във въпроса хипотеза за това дали уговореният срок представлява „срок за изпълнение, с неизпълнението на който неизправната страна е в забава на договорните си задължения“.

Петият въпрос е реторичен доколкото няма спор досежно изискването мотивите на съда да бъдат винаги ясни и недвусмислени, не само „при отхвърляне на възражения на страните“. Очевидно въпросът обективира несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд досежно приетата неоснователност на възражението за прихващане, относимо към обосноваността на съдебния акт, която не се преценява при селектиране на касационните жалби.

Последният шести въпрос е общ и теоретичен по естеството си. Въззивният съд не е излагал мотиви за предпоставките една сделка да се преценява като „фикс-сделка по смисъла на чл. 87, ал. 2, пр. последно ЗЗД“, поради което въпросът няма нужното за спора правно значение.

Неустановяването на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание да се откаже искания достъп до касационнен контрол на въззивното решение без обсъждане на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по тези въпроси.

Четвъртият формулиран от касатора въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е относим към правомощията на въззивния съд да обсъди наведените от жалбоподателя доводи, аргументи и възражения, поради което принципно е значим за решаването на всеки правен спор. Отговорът на процесуалния въпрос за задълженията на въззивния съд е даден в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обвързването на въпроса с конкретното оплакване на касатора в случая не обуславя допускане на касационно обжалване поради следното: Въпросът е обоснован с посочения в касационната жалба пропуск на въззивния съд да изложи аргументи относно факта, че в процесния случай възложител по ЗОП е Министерството на младежта и спорта, а възложител по ЗУТ е [община], което не съответства на мотивите към обжалвания акт. Изложените в тази връзка от касатора при обосноваване на въпроса съображения, че се касае за Договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД, с което е обосновал тезата си за дължимо от Министерството на младежта и спорта изпълнение на задължение на общината, представляват правни доводи, които се заявяват за пръв път в касационната жалба. Следва да се отбележи, че въззивният съд е изложил подробни съображения за правното естество на процесния договор и за правата и задълженията на страните по същия, т. е. въпросът очевидно е предпоставен от несъгласието на касатора с тези изводи. Следователно, не се касае за пропуск на съда да обсъди съответен довод или възражение, поради което и този въпрос не е годен да обуслови искания достъп до касационна проверка на въззивното решение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 22 от 28.03.2025 г. по в. т. д. № 39/2024 г. на Апелативен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.