О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 16.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември, 2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.486/21 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №60128/21.09.21 г.,постановено от 2 н. о.на ВКС по К.Н.Д.486/21 г. Г. Д. Д. е осъден да заплати на частния обвинител Г. А. Б. разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред висшата съдебна инстанция по наказателни дела, в размер на 1 000 /хиляда/ лв. В тази връзка съдът се е позовал на представен по делото договор за правна помощ и съдействие. Решението е влязло в законна сила.

На 27.10.21 г. чрез ОС-Пазарджик /първостепенният съд в случая/ до ВКС е постъпила молба от повереника на Б.- К. Р., с която се иска произнасяне на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, тъй като разноските, сторени от нейния доверител, не са 1000 лв., а 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.

Върховният касационен съд, преценявайки конкретиката по настоящото производство, намира следното:

Поначало процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК относно непроизнасяне по разноски, осъществени в хода на разглеждане на делото, се прилага от първостепенния съд. Именно от него, след влизане на съответния съдебен акт в сила,

може да бъде реализиран най-плътният поглед, що се касае до обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 306 НПК, и постановеният акт да подлежи на съдебен въззивен контрол.

Това не важи за ВКС, който е се произнася с акт, неподлежащ на атакуване. Казаното е нормално, доколкото именно той е съдебният орган, който финализира производството и чийто акт не изисква по принцип по-нататъшен преглед. Ето защо споделеното по отношение на разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, когато върховната съдебна инстанция по наказателни дела въобще не се е произнесла по разноските, направени пред нея, подлежи на произнасяне от първостепенен съд.

Не такъв е процесният случай. ВКС се е произнесъл по направените от частния обвинител разноски със своето решение, както бе посочено по-горе, което не подлежи на атакуване. Произнасянето му обаче е непрецизно, тъй като действително е доказано, че направените пред него разноски за адвокатско възнаграждение на повереника не са 1 000, а 1 500 лв. Последната сума е отразена в договора за правна помощ и съдействие, представен пред ВКС. В този смисъл няма пречка настоящата инстанция да се произнесе допълнително относно сумата от 500 /петстотин/ лв., която се дължи на Б., наред с присъдената вече сума от 1 000 лв. по съдебното решение.

Ето защо Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСЪЖДА Г. Д. Д. да заплати на Г. А. Б. разликата до направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени по решение №60128/21.09.21 г. на 2 н. о.,постановено по К.Н.Д.486/21 г. на ВКС, в размер на 500 /петстотин/ лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/