Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.

Обжалва се от министъра на правосъдието и от П. С. Н. - частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег.№ *** - решение на състав на Дисциплинарната комисия към Камара на частните съдебни изпълнители (ДК КЧСИ) от 25.01.2021 г. по дисциплинарно дело № 40/ 2019 г. С това решение е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ П. Н. за извършено нарушение по чл. 455 ал. 2 ГПК вр. чл. 168 ал. 2 СК по изп. д.№ 283/ 2016 г., състоящо се в превод на сумата 3 656 лв, представляваща задължение за издръжка, по сметка на попечителя на взискателя, а са наложени дисциплинарни наказания на П. Н. - ЧСИ с рег.№ *** както следва:

- „предупреждение за временно лишаване от правоспособност“ – за извършено нарушение по изп. д.№ 284/ 2016 г., състоящо се в нарушение по чл. 500 ал. 2 ГПК вр. чл. 165 ал. 4 и чл. 130 ал. 3 СК:

- „глоба в размер 1 000 лв“ – за извършено нарушение по изп. д.№ 284/ 2016 г., състоящо се в нарушение по чл. 6 и чл. 16 ал. 4 от Наредба № 4/ 06.02.2016 г.;

- „глоба в размер 2 000 лв“ – за извършено нарушение по изп. д.№ 284/ 2016 г., състоящо се в нарушение по чл. 5 вр. чл. 483 вр. чл. 485 вр. чл. 487 ГПК;

- „предупреждение за временно лишаване от правоспособност“ – за извършено нарушение по изп. д.№ 283/ 2016 г., състоящо се в нарушение по чл. 500 ал. 2 ГПК вр. чл. 165 ал. 4 и чл. 130 ал. 3 СК;

- „глоба в размер 1 000 лв“ – за извършено нарушение по изп. д.№ 283/ 2016 г., състоящо се в нарушение по чл. 6 и чл. 16 ал. 4 от Наредба № 4/ 06.02.2016 г.;

- „глоба в размер 2 000 лв“ – за извършено нарушение по изп. д.№ 283/ 2016 г., състоящо се в нарушение по чл. 5 вр. чл. 483 вр. чл. 485 вр. чл. 487 ГПК;

- „„глоба в размер 4 000 лв“ – за извършено нарушение по изп. д.№ 634/ 2017 г., състоящо се в нарушение по чл. 455 ал. 2 ГПК вр. чл. 168 ал. 2 СК;

Жалбоподателят министър на правосъдието оспорва решението само в частта, в която е наложено дисциплинарно наказание на П. Н. - ЧСИ с рег.№ *** „предупреждение за временно лишаване от правоспособност“ – за извършено нарушение по изп. д.№ 283/ 2016 г. Счита, че след като вече на ЧСИ е било наложено същото по вид наказание за допуснато нарушение по изп. д.№ 284/ 2016 г., е недопустимо това наказание да бъде наложено повторно. Законосъобразно било единствено налагането на по-тежко наказание, а именно „лишаване от правоспособност за срок от 1 година“. Министърът на правосъдието претендира решението на ДК КЧСИ да бъде изменено в тази част, като бъде наложено посоченото наказание.

КЧСИ и П. Н. - ЧСИ с рег.№ *** оспорват тази жалба и молят да не бъде уважавана. КЧСИ излага аргументи, че налагането на по-тежко наказание не е искано в дисциплинарното производство, затова решението на дисциплинарния състав е правилно. П. Н. излага съображения, че изобщо не е допуснала нарушения, а ако такива са налице, то наложените наказания са несъразмерно тежки и няма основание за налагане на още по-тежко наказание.

ЧСИ П. С. Н. обжалва решението в частта, с което са й наложени дисциплинарни наказания „глоба“ и „предупреждение за временно лишаване от правоспособност“. Поддържа, че решението е недопустимо като постановено след изтичане на 6-месечния срок по чл. 69 ал. 1 ЗЧСИ. Министърът на правосъдието бил узнал за нарушенията след сезирането му с жалба от М. Х. /взискател по едно от делата/, а той сезирал КЧСИ повече от 6 месеца след депозирането на жалбата. Оспорва извода за извършени нарушения по образуваните пред нея изпълнителни дела. Твърди, че по тези дела взискателите /основни и присъединени/ били различни и всеки от тях поискал прилагането на определен изпълнителен способ. Като ЧСИ тя нямало право да откаже прилагането им по отделните дела, включително когато изпълнението било насочено към един и същ недвижим имот на длъжника. Затова обстоятелството, че по изп. д.№ 283/ 2016 г. и по изп. д.№ 284/ 2016 г. били извършени едни и същи изпълнителни действия, не съставлявало нарушение. Още повече, че за страните не били настъпили вредни последици, а и по едно от делата публичната продан не била проведена и за нея не били начислявани такси и разноски. Оспорва и констатацията за извършено нарушение по чл. 500 ал. 2 ГПК, защото счита, че цитираната разпоредба касае принудително изпълнение, а не доброволно разпореждане с имота. Макар по двете цитирани дела взискателите да не били пълнолетни, настойника на едната и попечител на другата, както и с волеизявление на непълнолетната взискателка, поискали техните идеални части от имота също да бъдат продадени. Това изключвало приложението на чл. 130 СК, а и съдебният изпълнител не бил сред легитимираните лица, които имат право да поискат от районния съд разрешение по цитираната разпоредба. Според жалбоподателката няма основание и за налагане на наказанието „глоба в размер 4000 лв“, тъй като дължимите на взискателя суми, получени в резултат на изпълнението, били преведени законосъобразно по сметка на неговия процесуален представител. Последният бил изрично овластен от непълнолетната взискателка със съгласието на попечителя да получава суми, събрани в резултат от изпълнението. При наличието на изрично пълномощно нямало основание сумите да се превеждат по сметки на взискателите, още повече, че по делото било установено, че със суми по такива сметки е злоупотребявал баща им /той и длъжник по изпълнението/. Затова жалбоподателката поддържа, че няма извършени нарушения по образуваните пред нея дела и моли решението, с което са й наложени наказания, да бъде отменено. Евентуално поддържа, че ако има някакви нарушения, те са малозначителни и не следва да бъдат наказвани с по-тежко наказание от „порицание“.

Министърът на правосъдието оспорва жалбата на П. Н., като поддържа, че срокът по чл. 69 ал. 1 ЗЧСИ е спазен. Той бил узнал за нарушенията от доклада, изготвен по повод жалбата на М. Х., а от неговото изготвяне до сезирането на ДК КЧСИ не били изтекли 6 месеца. Счита решението за правилно и постановено при съобразяване на тежестта на нарушенията.

КЧСИ оспорва жалбата на П. Н. и счита обжалваното решение за правилно, без да излага конкретни съображения.

Видно от съдържанието на жалбите, решението на ДК КЧСИ от 25.01.2021 г. по дисциплинарно дело № 40/ 2019 г. не е обжалвано от никоя от страните в частта, в която е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на П. Н. - ЧСИ с рег.№ *** - за извършено нарушение по чл. 455 ал. 2 ГПК вр. чл. 168 ал. 2 СК по изп. д.№ 283/ 2016 г., състоящо се в превод на сумата 3 656 лв, представляваща задължение за издръжка, по сметка на попечителя на взискателя. Затова в тази част решението следва да се счита влязло в законна сила.

Съдът намира жалбите за допустими, а тази на ЧСИ П. Н. – и за частично основателна. Неоснователна е жалбата на министъра на правосъдието.

По фактите няма спор, а и видно от приложените по дисциплинарното дело документи, изп. д.№ 283/ 2016 г. на ЧСИ рег.№ *** било образувано по искане на М. В. Х. въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу В. М. Х. /баща на взискателката/ за заплащане на издръжка за минало време и за в бъдеще. Поискано било изнасяне на публична продан на недвижим имот на длъжника – земя и сгради, находящи се в [населено място], [улица]. Към молбата за образуване на изпълнително производство била приложена /без входящ и пореден номер/ молба от М. В. Х., със съдействието на попечителя си К. Ш., и от П. В. Х., чрез настойника си К. Ш., с изразено съгласие като съсобственици на имота, върху който било насочено изпълнението, той да бъде продаден изцяло. Молбата била подписана от М. Х. и от К. Ш.. Не се спори, че ненавършилите пълнолетие М. и П. Х., са били собственици на по 1/6 ид. ч. от въпросния имот. По делото било приложено пълномощно, издадено от М. Х. със съгласието на попечителя К. Ш., с което Х. упълномощила адвокат С. М. да я представлява в производството, включително с правото да получава суми от името на клиента по специална адвокатска сметка. С постановление от 14.12.2016 г. ЧСИ образувал изпълнително производство и на 19.12.2016 г. изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника В. Х., с която го уведомил за наложената възбрана върху имота и за насрочения на 04.01.2017 г. опис на същия. Описът бил извършен на посочената дата и била насрочена публична продан за периода 09.02.2017 г. – 09.03.2017 г. Назначено било вещо лице за изготвяне на оценка на вещта при хонорар 240 лв. На 13.01.2017 г. по делото било депозирано заключение с оценка на имота от 78 000 лв. Съдебният изпълнител възприел оценката с протокол от същата дата и наредил разгласяване на публичната продан. На 09.03.2017 г. процесуалният представител на взискателката поискал спиране на проданта и с разпореждане от същата дата ЧСИ уважил искането. Публична продан на имота по това дело не била извършена. На 11.04.2017 г. длъжникът В. Х. представил по делото документи за банкови сметки на децата си /взискателите Х./ и поискал събраните в изпълнителното производство суми да бъдат преведени по тези сметки. С молба от 18.04.2017 г. процесуалният представител на М. Х. поискал събраните по делото суми, включително припадащата се за 1/6 ид. ч. от имота, да бъдат преведени по сметка на попечителя К. Ш.. На 21.04.2017 г. ЧСИ рег. № *** превел по сметка на К. Ш., като законен представител на М. Х., 3 656 лв за погасяване на дълг по изп. д.№ 283/ 2016 г. На същата дата били преведени 1 700 лв на процесуалния представител адвокат М.. На 24.06.2019 г. в Министерство на правосъдието постъпила тъжба от М. В. Х. с изнесени твърдения за допуснати нарушения по изпълнителното дело. Доклад за извършената проверка по повод на тъжбата бил депозиран пред министъра на правосъдието на 09.08.2019 г., а последният отправил до председателя на КЧСИ искане за образуване на дисциплинарно производство на 20.08.2019 г.

Изп. д.№ 284/ 2016 г. на ЧСИ рег.№ *** било образувано по искане на П. В. Х., чрез настойника К. Ш., въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу В. М. Х. /баща на взискателката/ за заплащане на издръжка за минало време и за в бъдеще. Поискано било изнасяне на публична продан на недвижим имот на длъжника, находящ се в [населено място], [улица]. Към молбата за образуване на изпълнително производство била приложена /без входящ и пореден номер/ молба от М. В. Х., със съдействието на попечителя си К. Ш., и от П. В. Х., чрез настойника си К. Ш., с изразено съгласие като съсобственици на имота, върху който било насочено изпълнението, той да бъде продаден изцяло. По делото било приложено и пълномощно, издадено от П. Х. чрез настойника К. Ш., с което Х. упълномощила адвокат С. М. да я представлява в производството, включително с правото да получава суми от името на клиента по специална адвокатска сметка. С постановление от 14.12.2016 г. ЧСИ образувал изпълнително производство и на 19.12.2016 г. изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника В. Х., с която го уведомил за наложената възбрана върху имота и за насрочения на 04.01.2017 г. опис на същия. Описът бил извършен на посочената дата и била насрочена публична продан за периода 09.02.2017 г. – 09.03.2017 г. Назначено било вещо лице за изготвяне на оценка на вещта при хонорар 240 лв. На 13.01.2017 г. било представено заключение с оценка на имота, която съдебният изпълнител възприел с протокол от същата дата и наредил разгласяване на публичната продан. На 20.01.2017 г. ЧСИ съставил протокол за разгласяване на публична продан, а с разпореждане от 28.02.2017 г. присъединил като взискател по делото К. П.. На 10.03.2017 г. ЧСИ съставил протокол за постъпили наддавателни предложения и обявил за купувач на имота наддавача Л. Ш. при цена 64 850 лв. С постановление от 14.03.2017 г. имотът бил възложен на Л. Ш.,, с разпореждане от 16.03.2017 г. като взискател по делото била присъединена М. В. Х., а с разпореждане от 27.03.2017 г. като взискател по делото била присъединена К. Д. Ш.. На 06.04.2017 г. ЧСИ изготвил разпределение по делото, въз основа на което определил сумите 6 023, 99 лв и 1 609, 35 лв като дължими такси по изпълнителното производство с първа по ред привилегия. На 11.04.2017 г. длъжникът В. Х. представил по делото документи за банкови сметки на децата си /взискателите Х./ и поискал събраните в изпълнителното производство суми да бъдат преведени по тези сметки. С молба от 18.04.2017 г. процесуалният представител на П. Х. поискал събраните по делото суми, включително припадащата се за 1/6 ид. ч. от имота, да бъдат преведени по сметка на попечителя К. Ш.. На 21.04.2017 г. ЧСИ рег. № *** превел по сметка на К. Ш., като законен представител на П. Х., 3 389, 74 лв за погасяване на дълг по изп. д.№ 283/ 2016 г. На същата дата били преведени 1 700 лв на процесуалния представител адвокат М.. На същата дата по сметка на К. Ш. била преведена сумата 21 616, 67 лв с посочено основание за плащане „ЗАП ЧАСТ М. П. Х. ПП ИМОТ ***/16 ЧСИ *** Н.“.

Изп. д.№ 634/ 2017 г. на ЧСИ рег.№ *** е образувано по искане на М. В. Х. въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу В. М. Х. /баща на взискателката/ за заплащане на сумата 10 000 лв – обезщетение за вреди от непозволено увреждане със законната лихва и разноски. Поискано било изпълнението да бъде насочено върху вземане на длъжника по изп. д.№ 284/ 2016 г. за остатъка от сумата след извършените публична продан и разпределение. По делото било приложено пълномощно, издадено от М. Х. със съгласието на попечителя К. Ш., с което Х. упълномощила адвокат С. М. да я представлява в производството, включително с правото да получава суми от името на клиента по специална адвокатска сметка. С постановление от 21.09.2017 г. ЧСИ образувал изпълнително производство, а на 25.09.2017 г. изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника В. Х., с която го уведомил за наложения запор върху вземането. С разпореждане от 02.10.2017 г. ЧСИ присъединил като взискатели адвокат С. М., П. В. Х. и К. Д. Ш.. На 01.12.2017 г. ЧСИ изготвил разпределение по делото, въз основа на което на 06.12.2017 г. превел по сметка на адвокат С. М. сумата 7 113, 93 лв с посочено основание за плащане „ЧАСТ. ПОГ. ДЪЛГ ИД634/17“. Видно от разпределението, на М. В. Х. били определени за погасяване общо 3 220, 88 лв.

При тази фактическа обстановка неоснователно е възражението на ЧСИ П. Н. за изтекла давност за образуване на дисциплинарното производство. С. То решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 12, дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители. Неправилно жалбоподателката счита, че началото на този срок е поставено с постъпването на тъжбата на М. Х. до министъра на правосъдието. В тази тъжба има твърдения, подлежащи на проверка, поради което не тя, а докладът въз основа на извършената по нея проверка поставя началото на течение на срока. Независимо от изложеното, министърът на правосъдието е сезирал наказващия орган на 20.08.2019 г. при постъпила при него тъжба на 24.06.2019 г., поради което срокът за образуване на дисциплинарно производство във всички случаи е спазен.

При установените по делото факти законосъобразно дисциплинарният състав е приел, че ЧСИ П. Н. е извършила две нарушения по чл. 500 ал. 2 ГПК вр. чл. 165 ал. 4 и чл. 130 ал. 3 СК, защото по изп. д.№ 284/ 2016 г. и по изп. д.№ 283/ 2016 г. извършила публична продан на идеални части от недвижим имот на ненавършили пълнолетие и поставени под настойничество и попечителство лица, които не са длъжници по изпълнението, без за това да е било налице разрешение на районния съд. Неоснователно жалбоподателката поддържа, че издаването на такова разрешение не било необходимо, защото продажбата била принудителна. Тези съображения биха имали значение само ако ненавършилите пълнолетие биха имали качеството на длъжник по изпълнението. Те обаче нямат това качество, а се явяват взискатели, същевременно съсобственици с длъжника по изпълнението на недвижимия имот, срещу който то е насочено. В този случай съдебният изпълнител няма право да продава целия имот, а само идеалната част на длъжника – чл. 500 ал. 1 ГПК. Целият имот той може да продаде само със съгласие на останалите собственици /чл. 500 ал. 2 ГПК/, но това съгласие е гражданскоправна сделка, а не акт в принудителното изпълнение. То следва да отговаря на всички изисквания за валидност на сделката, които гражданското законодателство поставя. В случая волеизявлението на настойника, съответно на попечителя и поставения под попечителство, е насочено към разпореждане с право на собственост върху недвижим имот и за извършването му е било необходимо предварително разрешение на районния съд, дадено в нарочно охранително производство, при което се преценява дали разпореждането не противоречи на интереса на детето /чл. 165 ал. 4 и чл. 168 ал. 2 вр. чл. 130 ал. 3 СК/. Като е приел волеизявлението на настойника, съответно на попечителя и подопечния му, за достатъчно за извършване на продажбата на идеални части от техни имоти, съдебният изпълнител е извършил тежки нарушения на закона. Неоснователно същият поддържа, че нарушение не е налице, тъй като не бил легитимирано да инициира охранителното производство по чл. 130 ал. 3 СК лице. Действително, ЧСИ не е от кръга на лицата с право да сезират районния съд по чл. 130 ал. 4 СК, но той е ръководно-решаващия в принудителното изпълнение орган и е длъжен да следи за спазване на правата на участниците в производството, още повече ако те са деца. Той е длъжен също така да следи за законосъобразното упражняване на правата и задълженията на участниците и да откаже продажбата на идеалните части, които не са собственост на длъжника, ако волеизявлението за съгласие за тази продажба не отговаря на изискванията на законодателството. Неизпълнението на това задължение ангажира дисциплинарната му отговорност.

Тази отговорност е ангажирана за извършените нарушения по изп. д.№ 283/ 2016 г. и изп. д.№ 284/ 2016 г. по чл. 6 и чл. 16 ал. 4 от Наредба № 4/ 06.02.2006 г, състоящи се в незавеждане във входящия регистър и прилагане по делата без номер на молбата, изходяща от М. В. Х., със съдействието на попечителя си К. Ш., и от П. В. Х., чрез настойника си К. Ш., с изразено съгласие като съсобственици на имота, върху който е насочено изпълнението, той да бъде продаден изцяло. Нарушението се установява от приложените копия на изпълнителните дела, а и в жалбата на ЧСИ П. Н. не са изложени никакви съображения защо счита решението на дисциплинарния състав за незаконосъобразно относно тези нарушения.

Доказано е и нарушението по изп. д.№ 283/ 2016 г. по чл. 5 вр. чл. 483 вр. чл. 485 вр. чл. 487 ГПК. Неоснователно ЧСИ поддържа, че по това дело публичната продан не е проведена и поради това по него не са настъпили вреди за никоя от страните. Точно защото публичната продан не е проведена, но е направен опис на имота, оценка с помощта на вещо лице и разгласа на предстоящата продан, които действия са свързани с такси и разноски, вреди за страните има. Неоснователно ЧСИ поддържа, че при направено искане от взискателя той не е можел да откаже извършването на посочените действия. Съдебният изпълнител е длъжен служебно да следи за правата на участниците в производството и това му задължение е особено значимо, когато се касае за интересите на деца. В конкретния случай по искане на две ненавършили пълнолетие лица пред ЧСИ са образувани две дела с последователни номера, като и по двете дела на едни и същи дати са предприети едни и същи действия по изнасяне на публична продан на един и същ имот. Съдебният изпълнител няма как да не е знаел, че имотът не може да бъде продаден и по двете дела. Публичната продан е могло да бъде извършена само по едното дело. По другото е било достатъчно налагане на възбрана. Въпреки това и по делото, по което не е извършил проданта, съдебния изпълнител описал и оценил имота и разгласил проданта му, предварително съзнавайки невъзможността от провеждане на проданта, увреждайки страните и наддавачите.

Това нарушение не е извършено обаче и по изп. д.№ 284/ 2016 г. Решението на дисциплинарния състав в тази му част е незаконосъобразно, от една страна, защото никой не може да бъде наказан два пъти за едно и също нещо, а от друга – защото законът е приложен правилно. По това дело публичната продан е извършена, затова описът и оценката на имота и разгласата на проданта не са незаконосъобразни. Извършването им е било условие за провеждане на проданта, затова действията не могат да се окачествят като противоправни. Незаконосъобразно е извършването им по другото дело, по което проданта не е проведена и при предварително знание, че не може да бъде проведена. Не може обаче това да бъде счетено за нарушение и по двете изпълнителни дела, тъй като поне по едното от тях извършването на действията е било необходимо условие за осъществяване на изпълнителния способ.

Не е извършено и нарушението, за което на ЧСИ е наложено дисциплинарно наказание „глоба в размер 4 000 лв“ – за това, че по изп. д.№ 634/ 2017 г. в нарушение по чл. 455 ал. 2 ГПК вр. чл. 168 ал. 2 СК съдебният изпълнител е изплатил сума в размер 7 113, 93 лв по сметка на пълномощника адвокат С. М. а не на взискателя М. Х.. Фактите са установени точно дотолкова, доколкото плащането наистина е извършено по сметка на адвокат М.. От посочената сума обаче М. Х. има право само на 3 220, 88 лв, видно от изготвеното по делото разпределение. За повече от тази сума ЧСИ няма как да е извършил нарушение, поне не и при твърденията, че увреден е само М. Х.. Но действието поначало не е годно да доведе до ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ, тъй като не е незаконосъобразно. По делото е приложено пълномощно, издадено от М. Х. със съгласието на попечителя К. Ш., с което Х. упълномощила адвокат С. М. да я представлява в производството, включително с правото да получава суми от името на клиента по специална адвокатска сметка. Това е изрично упълномощаване по смисъла на чл. 34 ал. 3 ГПК, което учредява валидно представителна власт на процесуалния представител да получава суми с погасителен ефект по отношение на представлявания. Упълномощаването за получаване на суми не е действие по чл. 130 ал. 3 или ал. 4 СК, поради което то поражда последици, ако е направено от подопечния със съгласието на попечителя. Нарушение по чл. 168 ал. 2 СК няма, затова извършеното въз основа на това упълномощаване плащане е законосъобразно, а не съставлява нарушение на ЧСИ.

Доводите на жалбоподателката по вида и размера на наложените наказания са неоснователни. Както съдът посочи, тежестта на нарушенията по чл. 500 ал. 2 ГПК е сериозна, защото касаят интересите на деца. Макар да не е наказана за това, ЧСИ П. Н. е извършила още едно сериозно нарушение, като е превела получените от проданта суми, припадащи се за идеалните части на децата, не по тяхна сметка, а по сметка на настойника, респ. – попечителя. Това допълнително уврежда интересите на децата, тъй като позволява разпореждане със сумите без преди това да е преценено от районния съдия дали това би противоречало на интересите им. Като се вземат предвид броя на нарушенията, обстоятелството, че са извършени по различни дела и относителната им тежест, наложените наказания са определени законосъобразно. Неоснователно обаче е и искането на министъра на правосъдието за налагане на наказание „лишаване от правоспособност“ за срок от 1 година. Разбирането, че не може двукратно да се налага наказание „предупреждение за лишаване от правоспособност“, не отчита обстоятелството, че за наложено се счита само това наказание, за което е изчерпана възможността да бъде оспорено. В случая и двете наказания „предупреждение за лишаване от правоспособност“ са наложени преди да е изчерпана възможността за оспорването им пред съда, затова никое от тях не се счита „влязло в сила“ до обявяване на настоящето решение. Съдебният изпълнител не е наказван, доколкото не се твърди наличие на предходни /извън настоящето производство/ наказания, поради което съдът не намира основания да наложи по-тежко дисциплинарно наказание, независимо от броя и тежестта на нарушенията.

С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, в която е прието, че ЧСИ е извършил по изп. д.№ 634/ 2017 г. нарушение по чл. 455 ал. 2 ГПК вр. чл. 168 ал. 2 ГПК и по изп. д.№ 284/ 2016 г. нарушение по чл. 5 вр. чл. 483, чл. 485 и чл. 487 ГПК. В останалата част то следва да бъде потвърдено. При този изход от спора разноските в производството следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях.

По изложените съображения и на основание чл. 73 ал. 4 ЗЧСИ съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на състав на Дисциплинарната комисия към Камара на частните съдебни изпълнители от 25.01.2021 г. по дисциплинарно дело № 40/ 2019 г. в частта му, с която са наложени дисциплинарни наказания на частен съдебен изпълнител рег. № *** П. С. Н. „глоба в размер 2 000 лв“ – за извършено нарушение по изп. д.№ 284/ 2016 г., състоящо се в нарушение по чл. 5 вр. чл. 483 вр. чл. 485 вр. чл. 487 ГПК и „глоба в размер 4 000 лв“ – за извършено нарушение по изп. д.№ 634/ 2017 г., състоящо се в нарушение по чл. 455 ал. 2 ГПК вр. чл. 168 ал. 2 СК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение на състав на Дисциплинарната комисия към Камара на частните съдебни изпълнители от 25.01.2021 г. по дисциплинарно дело № 40/ 2019 г. в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: