Р Е Ш Е Н И Е

№ 60240

гр.София, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря А. Д като изслуша докладваното от съдия Е. В гр. д.№ 893 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на В. Л. В. чрез назначения особен представител адвокат Б. Д. от АК-Плевен срещу решение № 260101 от 22.10.2020 г. по в. гр. д.№ 202/2020 г. на Окръжен съд Плевен, с което частично се отменя решение № 2552 от 23.12.2019 г. по гр. д.№ 1637/2019 г. на Районен съд Плевен и вместо това е уважен иск от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ EАД против В. Л. В., да се признае за установено, че съществува вземане на банката за 4722, 65 евро по договор за кредит от 22.08.2006 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК отм.. 12.2018 г. по ч. гр. д.№ 9102/2018 г. на РС Плевен.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос: Допустимо ли е банката-кредитор да се позове на предсрочна изискуемост на свое вземане по договор за кредит, ако не е обявила предсрочната му изискуемост на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?.

Отговор на правния въпрос обусловил допускане на касационното обжалване се дава в задължителната за съдилищата съдебна практика на Върховния касационен съд, формирана с ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, т. 18, с която се приема,...