Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. М. – лично и като законен представител на двете си малолетни деца – Р. А. М. и Г. А. М., против решение № 11564 / 06.07.2020 г. по гр. д.№ 3572/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 3075/25.04.2019 г. по гр. д.№ 2510/2017 г. на Софийски градски съд, като правен резултат са отхвърлени предявените от касаторите против ЗАД „ ДаллБ. Ж и Здраве„ АД искове, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за разликата над присъдените по 60 000 лева на всеки от ищците и до претендираната от първия сума от 200 000 лева, а за втория и третия – за разликата до претендираната от всеки сума от 250 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на съпругата на първия и майка на останалите двама П. М., настъпила в причинна връзка с ПТП от 27.06.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, автомобил. Касаторите излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД - досежно определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и чл. 51 ал. 2 ЗЗД, досежно приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата – поради непоставен предпазен колан и поставяне в риск, приемайки да пътува с неправоспособен водач. Не споделят становището на съда, че обстоятелствата, относно изцяло поетите от преживелия съпруг родителски задължения по отношение на двете малолетни деца – близнаци, след смъртта на съпругата му и тяхна майка, са без значение при определяне размера на застрахователното обезщетение, както и че същото следва да се определи на базата на обичайно търпими вреди, доколкото не са доказани такива с по-голяма от обичайната тежест при такъв вид загуба. Считат, че ако съдът е смятал за надлежно установяването на промяна в развитието на малолетните деца, в причинност със загубата на тяхната майка, с експертно заключение, а не чрез свидетелски показания, е следвало да назначи такава експертиза служебно. Не са отчетени възрастта на пострадалата и тази на ищците, в аспект на дълготрайното бъдещо съпреживяване на загубата. Само формално са посочени, като съобразим критерий, нивата на застрахователно покритие към релевантния за преценката на размера момент. Касаторите се позовават на съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразяване на всички доказателства, вкл. на свидетелските показания в тяхната цялост, цитирани избирателно. Изрично се акцентира на несъобразени от съда, но доказани, психически страдания на ищците от смъртта на тяхната съпруга, респ. майка, дълбочината и интензитета на емоционалните им такива и несъмнено очакваната бъдеща продължителност на същите, с оглед възрастта им. Досежно приетото от съда съпричиняване, поради непоставен предпазен колан, касаторите се позовават на недоказана от комплексната съдебно-техническа и медицинска експертиза ефективност на колана, дори да би бил поставен, в смисъл, че претърпяната увреда би настъпила и при надлежно поставен такъв, в който аспект не е съобразен конкретния механизъм на ПТП, като съдът е основал извода си на предположения. Оспорва се и приетото съпричиняване поради бездействие на пострадалата, поставило я в риск, тъй като при полагане на нормалната дължима грижа е могла да узнае, че водача на увреждащото МПС е бил неправоспособен. Страните намират необоснован извода на съда, въз основа продължителното познанство между пострадалата и делинквента и видимия му физически недъг, че у същата е следвало да възникне основателно съмнение за правоспособността му, независимо от факта, че често е управлявал МПС и дори е търгувал с коли.

Ответната страна – ЗАД „ ДаллБ. Ж и Здраве” – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като отговор на формулираните въпроси въззивният съд е дал в съответствие с практиката на ВКС, вкл. цитираната от касаторите. Подробните съображения на страната настоящият състав съобразява при коментара на изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Ищците са предявили искове, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за присъждане обезщетение в размер от 250 000 лева за всеки от тях, за неимуществени вреди, търпими от смъртта на П. М. - съпруга на А. М. и майка на малолетните Р. М. и Г. М., в причинна връзка с ПТП от 27.06.2016 г., настъпило по вина на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил. В исковата молба се навеждат доводи, че приживе семейството на пострадалата е живеело в любов и разбирателство, а отношенията между съпрузите са били основани на доверие и взаимопомощ. Твърди се, че съпрузите били много привързани един към друг и почти неразделни, а децата били много привързани към своята майка, която е отдавала почти цялото си време за да се грижи за тях, възпитала е в тях любознателност и чувство за отговорност. Благодарение на грижите й децата - на по 5 години – вече можели да четат и пишат. Ищецът А. М. преживява тежко загубата, споделя чувство за празнота и отчаяние, отказва да приеме смъртта на съпругата си и дори изпитва вина, че той е останал жив, а малолетните му деца са обречени да растат без незаменимата майчина любов и ласка, че ще имат трудно и непълноценно детство и живот. Децата все още не осъзнават адекватно загубата на родителя си, изпитват тревожност, особено вечер, очакват майка си - да се върне, да ги прегърне и приспи. Посочва се, че са водени на детски психолог, но във връзка с предприемане на начин да им се съобщи за смъртта на майка им, за което ищецът първоначално не е имал нужните сили.

Ответникът – ЗАД „ ДаллБ. Ж и Здраве „ – е оспорил исковете, вкл. / с оглед обхвата на касационните доводи / - размера на дължимото обезщетение, като прекомерно завишен. Оспорва наличието на тежко съпреживяване на загубата и твърдяната приживе силна духовна, физическа и емоционална връзка между съпрузите. Противопоставено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата П. М., поради непоставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и предприемане на пътуване в автомобил, управляван от неправоспособен водач.

Първоинстанционният съд е уважил исковете до размер на 150 000 лева за всеки от ищците. Счел е за неоснователно възражението за съпричиняване от пострадалата, като се е позовал на обясненията на вещите лица от допуснатата комплексна автотехническа и медицинска експертиза, че и с поставен предпазен колан П. М. не е имала никакви шансове да оцелее при настъпилите деформации на автомобила. Поради това съдът е отрекъл причинност между неизпълнение задължението за поставяне на предпазен колан и настъпилия летален изход. Отречено е и второто основание за приложение на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, тъй като ответникът не е доказал пълно и главно, че пострадалата е знаела за неправоспособността на водача на увреждащото МПС, но въпреки това е поела риска да пътува в управлявания от него автомобил.

Всяка от страните е оспорвала първоинстанционното решение. Ищецът А. М. сочи несъобразени от първоинстанционния съд факти относно: „ силната духовна връзка и рядко срещания в днешно време здрав брак, със стабилни отношения, основани на взаимна близост и изключително високо доверие един към друг„, загубата на най-близък човек, който е бил не само морална опора, но и силен стимул за социална реализация – рухване на всичко градено до този момент, възрастта на всеки от ищците и този на пострадалата наследодателка, тежестта на поетите единствено от преживелия съпруг грижи по отглеждането и възпитанието на децата, „ неминуемото, крайно неблагоприятно „ отражение на загубата върху психиката им. Според касаторите в недостатъчна степен са оценени безспорно доказаните им емоционални страдания, вкл. морални такива на ищеца – преживял съпруг, като съдът е следвало да се съобрази и с присъдими обезщетения в сходни случаи, както и с действителните икономически условия към момента на застрахователното събитие. Ответникът – застраховател е оспорил доказаност на изключителност в търпимите болки и страдания, позовал се е на противоречие в свидетелските показания и на нуждата от съобразяване конкретните социално-икономически условия, според местоживеенето на ищците и стандарта им на живот. По отношение съпричиняването на вредоносния резултат, ответникът е акцентирал на обстоятелството, че причина за леталния изход е тежката гръдна травма и установяване изпадането на пострадалата от автомобила, поради непоставен предпазен колан, при първия сблъсък и преди да настъпят тежките деформации върху купето му, спрямо които, но само ако би била вътре, смъртта на П. М. отново би настъпила. Според застрахователя, от продължителното познанство между пострадалата и водача на увреждащото МПС е достатъчно да се обоснове извод за знание за неправоспособността му да управлява МПС, след като е притежавал видим физически недъг.

Въззивният съд е определил справедлив размер на обезщетението от 120 000 лева за всеки от ищците. Приел е за доказано съпричиняване на всяко от противопоставените от застрахователя основания, до размер на 50 %, което е обусловило присъждане на застрахователно обезщетение от по 60 000 лева за всеки. Приел е за установено, че конкретната причина за ПТП е, че водачът на автомобила, в който е пътувала пострадалата, е управлявал с несъобразена за конкретните условия скорост – пряка причина за загуба на напречна устойчивост на автомобила и напускане на пътното платно първо отдясно, а след това отляво, но и водачът и на другия автомобил - товарен с прикачено полуремарке – е управлявал със завишена спрямо разрешената за участъка скорост, при което не е могъл да реагира своевременно на възникналата ситуация. Следователно, вредоносния резултат е съпричинен от всеки от двамата водачи, като в мотивите е съобразено, че солидарната отговорност на застрахователите им не изключва основателност на иска спрямо застрахователя на единия, до пълния размер на дължимото обезщетение, ограничен единствено от размера на застрахователната сума по договора, в който смисъл е цитирана обилна и непротиворечива практика на касационна инстанция. Съдът е приел, че степента на принос на всеки от двамата водачи е ирелевантна за спора. За да приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради непоставен предпазен колан, съдът е съобразил, че фаталната за живота на пострадалата травма е настъпила извън автомобила, а ако същият е бил поставен, не би изхвръкнала през стъклото му. Въпреки, че автомобилът е претърпял и странични удари, а ефективността на колана е принципно значима при челни, съдът е приел, че в конкретния случай именно неизползването му е довело до леталния изход. Съдът е счел за установено, че притискането между мантинелата и товарния автомобил е краен етап от механизма на ПТП, а първият е понасяне на удар в лявата му част, а не в дясната, където се е намирала пострадалата, изпаднала най-вероятно още след първия удар, преди притискането, както и че не е без значение факта, че при този механизъм на ПТП другите пътници са запазили живота си, вкл. пътникът на предна дясна седалка. Съдът е изходил от обстоятелството, че вещото лице – автоексперт не е могло да конкретизира локализацията и обема на деформациите на автомобила, за да би се приел за обоснован извода му, че при смачкването му, оставайки в автомобила с поставен предпазен колан, пострадалата не би имала шансове да оцелее. Така на практика съдът е изходил от липса на категорични данни за факти, от значение за формиране и на противоположния извод – че пострадалата със сигурност би оцеляла с поставен предпазен колан, въпреки настъпилите деформации, за което именно носи тежестта на доказване ответното застрахователно дружество. Съпричиняването, изразяващо се в поемане на риск при пътуване в МПС управлявано от неправоспособен водач, съдът е мотивирал с неполагане от загиналата на нормалната дължима грижа да узнае, че водачът на автомобила, когото познава, с оглед физическия му недъг, не притежава необходимата правоспособност, независимо дали често фактически управлява МПС / арг. от т. 7 на ТР № 1/ 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС /. Общият размер на приетото съпричиняване е 50 %, посочен като равен на приноса на неправоспособния водач, съпричинил ПТП поради неадекватно боравене с кормилната и спирачната уредба при създалата се пътна ситуация. Справедливият размер на обезщетението от по 120 000 лева, след приетото съпричиняване сведен до присъдена сума от по 60 000 лева за всеки от ищците, съдът е обосновал с липса на доказателства за изключителност в отношенията между ищците и пострадалата и установени действително близки такива и трайна и дълбока скръб от загубата, при което следва да се изхожда от обичайните отношения в едно семейство, респ. от нормално търпимите болки и страдания от такава загуба. Съдът е посочил, че събраните свидетелски показания не съдържат конкретни факти за съдържанието на тези отношения, освен тези, че майката научила децата си да четат и рисуват и че родителите са се грижили за тях. Прието е, че тежестта от поетите от преживелия съпруг грижи по отглеждането и възпитанието на децата, след смъртта на майка им, е ирелевантно за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, но от друга страна – че е неоснователно възражението на ответника - застраховател за релевантност на факта, че при полагането на тези грижи са помагали и трети лица – лелята и чичото на починалата, в който смисъл е установеното в доклада на Дирекция „ Социално подпомагане „ - Бургас. Съдът е приел за доказано ползването на специализирана медицинска помощ по отношение преодоляване на травмата от децата, но е отчел липсата на доказателства за промяна в развитието им, спрямо дължимото с оглед възрастта им, установимо чрез специализирана експертиза. Отчитайки, че загубата на съпруга и майка в такава ранна възраст е непреодолима трагедия, съдът е посочил, че не може да презумира субективните проявления на понасянето й, извън рамките на обичайно търпимите, макар действително тежки и несравними с друга загуба, болки и страдания, каквито единствено са установени от свидетелските показания.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси, относими към приложение критерия за справедливост, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си и да изложи съображения при значително намаляване на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и да обсъди в съвкупност всички значими факти и обстоятелства, които имат значение за изхода на делото? ; 2/ Как следва да се прилага чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 51 ал. 1 ЗЗД по искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ на увредени малолетни деца и преживял съпруг, изгубили своя най-близък човек в най-ранна детска възраст и следва ли да бъдат обсъждани продължителните сигурни и предвидими негативни последици от тази загуба, предявени срещу застрахователя на делинквента? ; 3/ Следва ли съдът да обоснове връзката между приетите за дължими размери и увеличените размери на застрахователно покритие към деня на настъпване на ПТП, съпоставено с идентични случаи при двойно по-ниско застрахователно покритие, съгласно трайно установената съдебна практика за сходни случаи? ; 4/ Следва ли съдът по свой почин да допусне съдебно-психиатрична или психологична експертиза, за установяване на негативна промяна, съответна на възрастта на малолетните деца, която да даде заключение за интензитета и страданията им, ако намери за недостатъчни показанията на разпитаните свидетели как се е отразила внезапната смърт на тяхната майка? ; 5/ Следва ли съдът да мотивира и изложи конкретни съображения защо намалява обезщетението за неимуществени вреди или е достатъчно да посочи, че намира за справедливо намаляването на размерите им, без да обоснове връзката им с установените факти и обстоятелства и връзката с увеличените размери на застрахователно покритие? ;6/ Следва ли съдът да отчете допълнителната тежест и значителното затрудняване ежедневието на преживелия съпруг по отглеждането, издръжката и възпитанието на родените от брака малолетни деца, след необратимата и несвоевременна смърт на починалата млада съпруга и следва ли съдът да излага съображения защо игнорира тежките последици и допълнителната тежест за тези значими факти на нещо обичайно и нормално? ; 7/ Следва ли съдът да включи в обхвата на обезщетението за неимуществени вреди затрудненията и допълнителната тежест по отглеждането, осигуряването на добър жизнен стандарт, издръжка и възпитание на малолетните деца, при определяне справедлив размер на обезщетение за преживелия съпруг, който доказано търпи по-тежки последици от обичайните за сходни случаи, вкл. предвид продължителността на тези затруднения с оглед възрастта на починалата и малолетната възраст на децата? ; 8/ Какво е значението на възрастта, когато малолетни деца в най-ранна възраст губят завинаги и необратимо връзка със своята майка и произтичащата от това продължителност на болките и страданията има ли правно значение, предвид близката родствена връзка между тях, респ. следва ли обсъдени в съвкупност тези обстоятелства да се включат в обхвата на дължимото обезщетение съгласно чл. 51 ал. 1 ЗЗД? – въпросите са формулирани като значими за „ точното прилагане на закона „, но в обстоятелствената част към същите са посочени и относима задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. и решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които следва да бъдат съобразени, като обосноваващи допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – решение по т. д.№ 3456/2015 г. на І т. о. / доколкото за застрахователно събитие от 2009 г., при двойно по-ниски минимални нива на застрахователно покритие, са присъдени в полза на малолетни деца и преживял съпруг, обезщетения от по 150 000 лева / и по т. д.№ 217/2011 г. на ІІ т. о. – досежно „задължението на съда да обоснове връзката между приетите за дължими размери на обезщетението със застрахователното покритие „.

Формулирани са и въпроси по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД: 1/ Чия е тежестта за доказване на възражението за принос от страна на пострадал пътник, поради неизползван предпазен колан? ; 2/ Следва ли съдът да приема принос от пострадал пътник, когато ответното дружество не е установило пряка причинна връзка между неизползването на предпазен колан и настъпилата смърт? ; 3/ Само по себе си обстоятелството, че пострадал пътник е излетял от купето на автомобила обосновава ли доказаност на възражението за принос, поради неизползван предпазен колан, предвид конкретния механизъм на ПТП, при който е категорично установено, че предпазен колан не би могъл да предотврати смъртта на този пътник, дори ако е останал в купето на автомобила и би получил други, равни по тежест травми, които са несъвместими с живота му, предвид конкретния механизъм на ПТП? ; 4/ Само по себе си възражението за принос на ответното дружество следва ли да се счита за автоматично доказано, само поради обстоятелството, че пострадалият пътник е излетял извън автомобила, въпреки че от доказателствата е категорично, че коланът е неефективен и не може да се задейства и да предотврати вредоносния резултат при конкретния страничен удар и инерционните и ротационни сили, които са въздействали върху тялото на пострадалата, предвид високите скорости на движение на двата автомобила? ; 5/ Следва ли съдът да предполага и да приема за доказано изцяло опровергано възражение за съпричиняване, поради неизползване на предпазен колан, с абстрактни съждения и предположения евентуален принос от страна на пострадал пътник, за когото е категорично доказано от лица със специални знания, че пътникът би могъл да получи други, но еднакви по тежест травми, които ще доведат категорично до летален изход, дори ако е останал в купето на автомобила и които ще получи и при правилно поставен колан, който не би могъл да се задейства при страничен удар? ; 6/ Само по себе си обстоятелството, че пътник възприема физически недъг на водач на МПС и го познава отпреди това / без да е уточнено до колко го познава / води ли автоматично до извод, че този пътник е имал обективната възможност да узнае, че този водач е неправоспособен, въпреки че този водач управлява МПС непрекъснато години преди инцидента и се занимава с продажба на автомобили? ; 7/ Следва ли съдът да посочи коя правна разпоредба задължава пътника да узнае дали се качва при водач, който е правоспособен и какъв е механизма, по който би могъл да узнае дали този водач притежава свидетелство за правоспособност, без да има правомощия да провери дали наистина е правоспособен или не и по какъв ред следва да го направи? ; 8/ Наличието на физически недъг / накуцваща походка от детски паралич / у водача на увреждащото МПС достатъчно ли е да мотивира съда да приеме, че пътникът може да предположи с голяма степен на сигурност и да узнае, че този водач е неправоспособен? ; 9/ Следва ли съдът да посочи реда, по който пътник би могъл да узнае дали даден водач е неправоспособен и какви действия следва да извърши по законов ред, за да се увери, че водача, при когото се качва наистина притежава правоспособност да управлява МПС, когато е виждал този водач необезпокоявано да управлява МПС дълъг период от време преди инцидента? ; 10/ Чия е тежестта на доказване, че пътникът има обективна възможност да узнае, че се качва при неправоспособен водач, който шофира непрекъснато преди инцидента? - и тези въпроси са формулирани като значими за точното прилагане на закона и развитието на правото, като са цитирани също ППВС № 17/1963 г. и решение по т. д.№ 44/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС и цитирана в същото практика на състави на ВКС по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.

Първи и пети от формулираните въпроси, относими към приложението на чл. 52 ЗЗД се отнасят до мотивирането на въззивното решение, предвид значителното – от 150 000 лева на 120 000 лева - намаляване на справедливия размер на дължимото обезщетение за търпими неимуществени вреди от въззивния съд, спрямо определения за справедлив размер от първоинстанционния съд. Въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не съответстват на съдържанието на мотивите, които отразяват конкретни обстоятелства, съобразими към намаляването на размера - липсата на твърдяната от ищците изключителност на търпимите болки и страдания, недоказаност на търпими от малолетните деца на починалата психологически травми, с проявление в поведението и развитието им, неотносимост на обстоятелствата по търпими от преживелия съпруг затруднения в поемане изцяло отглеждането и възпитанието на децата за в бъдеще. Основателността на тези критерии и правилността в несъобразяването на твърдените от касаторите, не е въпрос, относим към мотивирането на съдебния акт, каквото, макар неудовлетворяващо ги, е налице. Аналогично - обсъждането на всички значими обстоятелства, но при непридадена им, според представата на страната, адекватна тежест при определяне на справедлив размер на обезщетението, също няма отношение към процесуалното задължение на съда да мотивира акта си, а към правилното приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.Отделно се явява необоснован допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Цитираните ППВС № 4/1968 г. и решения, постановени в производства по чл. 290 ГПК, нямат отношение към приложението на чл. 235 ал. 2 ГПК и чл. 236 ал. 2 ГПК. Съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, приложима в отговор на въпросите, чието тълкуване е провокирало противоречива съдебна практика, съответно посочена, или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика, но явяваща се неправилна, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Страните само формално са цитирали хипотезата и значимостта на отговорите за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Втори и осми въпроси идентично са предпоставени от довода на касаторите, че възрастта им – сравнително млад преживял съпруг и малолетни деца - е от значение при определяне на справедливо обезщетение. Като въведен от тях критерий при определяне на обезщетението, който въззивният съд е коментирал, въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с посочените ППВС № 4/1968 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на състави на ВКС, тъй като в никое от тях възрастта не е разглеждана като формален критерий, а въззивният съд не е отказал да сподели значимостта й, но само при съпътстващо установени, в твърдения обхват и интензитет, болки и страдания и в аспект на бъдещата им продължителност. Не е удовлетворена и хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – по аналогични на изложените в предходния параграф съображения.

Третият от въпросите цели отговор доколко въззивният съд е следвало да съобрази сходни случаи на обезщетяване, но в относимост към различни нива на минимално застрахователно покритие / застрахователни лимити /. По начало въпросът визира трайноустановена съдебна практика по сходни случаи, каквато не е цитирана. При това касационната инстанция последователно отрича обосноваването на обезщетение по чл. 52 ЗЗД с присъдено в сходни, дори аналогични случаи, доколкото последното е винаги функция от процеса на доказване. Именно доказването въззивният съд е оценил като пестеливо и основаващо се по-скоро на квалификации за съдържанието на връзката между ищците и починалата, отколкото на обективни факти, чрез които съдът да би имал възможността да установи нейното богатство и изключителност. В този смисъл въззивният съд е приел, че действително тежката и непреодолима трагедия от загубата на съпруга и родител следва да бъде съобразена с обичайните й, а не изключителни проявления. Следва да се съобрази и обстоятелството, че с оглед принципа на диспозитивното начало съдът оценява ония факти и обстоятелства за съдържанието на връзката приживе и за търпимите болки и страдания, които ищците са заявили с исковата молба, чието съдържание бе възпроизведено по-горе, респ. въззивният съд дължи произнасяне само по въззивни доводи, относими към така очертания с исковата молба обхват на търпимите вреди.

Четвъртият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като, както се посочи в предходния параграф, съдът дължи съобразяване на ония релевантни факти и обстоятелства – конкретно в аспект на психологическото и психическото развитие на малолетните деца, след смъртта на майка им - които са заявени с исковата молба. В същата, консултация с психолог е посочена само във връзка с изпитаното от преживелия съпруг и техен баща затруднение да им съобщи за смъртта на майка им. Не са заявени негативни последици за развитието им, съответно на възрастта, нито за заекване в причинност с преживяната трагедия. За останалите споделени с исковата молба обстоятелства съдът е съобразил събраните свидетелски показания, с преждекоментираната критичност относно тяхната пълнота и убедителност, доколкото се основават на квалификации, а не на възприети конкретни факти, т. е. не е отрекъл годността на свидетелските показания като доказателствено средство. За въззивния съд, обаче, не е съществувало задължение да установява със специализирани знания конкретното физическо и психическо развитие на децата, в незаявени с исковата молба аспекти.

Шести и седми въпроси са провокирани от довода на ищеца – преживял съпруг, че факта на обективната му затрудненост по отглеждането на малолетните деца - близнаци, без помощта и моралната подкрепа на неговата съпруга, следва да се отчита при обосноваване справедлив размер на обезщетението, който довод въззивният съд е счел за неоснователен. Обобщими до значението на този факт при приложението на чл. 52 ЗЗД, въпросите удовлетворяват общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване – цитираната общо към всички въпроси съдебна практика, вкл. ППВС № 4/1968 г., не съдържа отговор, нито е обоснована хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по вече изложените към предходните въпроси съображения.

Първите 5 от формулираните въпроси във връзка с неправилното приложение на чл. 51 ал. 2 ЗЗД касаят приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради непоставен предпазен колан. Първият от тях е неотносим към решаващите мотиви на въззивното решение, тъй като съдът не се е позовал на недоказаност на обстоятелство, въпреки носена от съответна страна доказателствена тежест, разпределена в разрив с приетото в т. 7 на ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС – че същата се носи от позоваващата се на съпричиняването страна. Съдът не е приел, че ищците носят доказателствената тежест по опровергаване факта на съпричиняване, като преценката за главното и пълно доказване на същото няма отношение към проблема с разпределението на доказателствената тежест, а към приложението на материалния закон – чл. 51 ал. 2 ЗЗД.

Всеки от следващите - втори, трети и четвърти - въпроси – е фактологично формулиран / предпоставен от конкретиката на спора - механизма на процесното ПТП и събраните доказателства /, но и основан на предпоставки, въведени като категорично установени, според мнението на самите касатори, но несподелени като такива от въззивния съд. Поради това формулировката на въпросите е в разрив с установената фактическа обстановка от съда, въз основа на която са формирани решаващи изводи, оспорвани от касаторите.Така съдът не е приел за неустановена причинност между непоставения предпазен колан и настъпилите увреди, доколкото е приел, че водещата за фаталния край гръдна травма е претърпяна именно след излитането на пострадалата от автомобила, а последното безспорно е предпоставено от непоставен предпазен колан / втори въпрос /. Не е приел, че съпричиняването е установено само въз основа на факта, че пострадалата е излетяла от автомобила под въздействие на центробежни сили при удара / трети и четвърти въпроси /. Съдът е приел, вкл. изразявайки резерви по отношение обясненията на вещото лице от автотехническата експертиза - че „ пострадалата не е имала никакъв шанс за оцеляване „, доколкото същото не е могло да даде категоричен отговор за същината на деформациите – локализация и размери - че не е доказано оцеляването й и в случай на надлежно поставен предпазен колан и оставане в купето на МПС до края на произшествието, коментирано като поредица от удари, макар че относимо би било категорично установяване на летален изход и в тази хипотеза, чрез пълно и главно доказване от ответника.

За част от петия въпрос важи споделеното във връзка с трети и четвърти въпроси, но в частта му, ограничена до това - възможно ли е факта на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия да се основава на предположения - въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Съдът е приел, че най-вероятно пострадалата е изпаднала при първия удар – настъпил в лявата част на автомобила, при най-силно изразена деформация между двете леви врати, излитайки през задното стъкло. Изходил е и от причинените увреди на оживелите пътници, останали в купето и конкретно на пътувалия на предна дясна седалка, доколкото – въпреки липса на категорични данни, а отново по предположение, с оглед причинените увреди – пострадалата е пътувала на задна дясна седалка. Коментирал е противоречиво установени от изявленията на експертите от комплексната съдебна експертиза възможности - както за значителни поражения, в случай че с поставен предпазен колан починалата бе останала в купето на автомобила до края на ПТП, така и възможност да оцелее, не и сигурност за последното. Обоснован е и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с решението по т. д.№ 44/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС и цитираната в същото съдебна практика на касационна инстанция, в която еднозначно и безпротиворечиво се приема, че съпричиняването не може да се основава на предположения, а приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД предпоставя доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, които обективно са способствали възникването на вредоносния резултат, като са създали условия за настъпването му или са го улеснили, респ. наличие на категорични доказателства, че с поставен предпазен колан вредоносните последици не биха настъпили в същия обем / доколкото конкретния разгледан от състава случай на съпричиняване е идентичен с настоящия – непоставен предпазен колан /.

Въпроси 6-10 са формулирани в съответствие с извода на съда за съпричиняване, поради самопоставяне в риск, доколкото пострадалата е приела да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач. Релевантен за извода на съда е бил обективния факт на видим физически недъг у водача – делинквент, който недъг е следвало да предизвика у пострадалата основателно съмнение за правоспособността му да управлява МПС и съответно извършване на действия по узнаване действително ли лицето притежава свидетелство за управление, като проявление на нормалната дължима грижа за живота и здравето й. С оглед конкретното обосноваване на съпричиняването, отношение към решаващите мотиви на съда имат формулираните шести и осми въпроси, конкретизирани до това: Наличието на видим физически недъг у водача на автомобила, причинил ПТП, достатъчно ли е да обоснове извод, че пострадалият сам се е поставил в риск, приемайки да пътува със същия, доколкото не е положил усилия да разбере притежава или не лицето правоспособност да управлява МПС и ако то не притежава такава - обоснован ли е извод за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия? Допълнителния селективен критерий е удовлетворен в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с цитираното ППВС № 17/1963 г., както и с преждекоментираното решение по т. д.№ 44/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, доколкото според същите, за приемане на съпричиняване са необходими категорични доказателства за поведение на пострадалия, способствало резултата, съответно за категорично установена причинна връзка между същото и вредоносния резултат. Съотнесено към конкретната хипотеза това предпоставя установяване, че пострадалата се е съгласила да пътува в управлявания от делинквента автомобил при категорично доказано знание за неправоспособността му или при неполагане на дължимата нормална грижа да узнае дали е правоспособен, доколкото конкретните обстоятелства са били от естество да провокират основателни съмнения относно правоспособността му.

Въпроси седми и девети се отнасят до възражението на касаторите – ищци, че няма начин да би се установило дали все пак пострадалата не се е опитала да узнае за правоспобността на водача, както и че не съществува никаква сигурност, че ако би положила усилия да узнае това обстоятелство би получила изобщо, при това вярната информация, доколкото не е налице нормативна разпоредба която да задължава пострадалата за подобно действие – от една страна, а от друга – за водача на МПС да даде нужните сведения. Тук следва да се съобрази, че дължимото от пострадалата поведение се основава на общия гражданскоправен принцип за полагане на дължимата грижа за собствените работи, съответно за собствените живот и здраве, достатъчен и без наличие на законова разпоредба, уреждаща конкретната хипотеза, както и че няма спор относно това, че няма законов ред / процедура за узнаване на обстоятелства, от значение за самопоставяне на пострадалия в риск. Това, обаче, е без значение за приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, тъй като значимите обстоятелства, съобразно разпределението на доказателствената тежест, подлежат на установяване с всички доказателствени средства. Въпросите - така зададени - са неотносими към решаващите мотиви на съда, а и нелогични – установяване на правоспособността става със свидетелство за управление на МПС, което всеки водач е длъжен да носи при управление на автомобила. Отказът за предоставянето му е достатъчен да предпостави отказ от пътуване с автомобил, управляван от същото лице, като нормално проявление на дължимата грижа за живота и здравето му. Факта на споделено такова пътуване предпоставя или бездействие за узнаване на обстоятелството / когато от обстоятелството се предполага полагането на тази грижа / или положено усилие за узнаване, останало неудовлетворено, което само по себе си е идентично с неположена дължима грижа, доколкото не се установява обективен факт за притежавано от делинквента подправено свидетелство за управление. Отделно не е обоснован допълнителния селективен критерий по така формулираните седми и девети въпроси. Цитираните общо ППВС № 17/ 63 г. и решение по т. д. № 44/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, не съдържат разрешения относими към същите, нито хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е обоснована с простото цитиране на нормата, доколкото и противно на задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е посочена непълната, неясна и противоречива правна норма, приложима в отговор на въпросите, чието тълкуване да е провокирало противоречива съдебна практика, съответно посочена, или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика, но явяваща се неправилна, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Тези съображения важат за необосноваването на допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по всеки от формулираните в изложението, по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД и на чл. 52 ЗЗД, въпроси.

Десетият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване по съображенията, изложени във връзка с първия от формулираните по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД въпроси.

Следователно, касационното обжалване следва да се допусне за проверка на въззивното решение по касационните жалби на всеки от ищците, единствено по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, по въпросите: Допустимо ли е приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД да се основава на предположения относно причинността между поведението на пострадалия / действие или бездействие / и вредоносния резултат? и Наличието на видим физически недъг у неправоспособен водач на автомобила, причинил ПТП, достатъчно ли е да обоснове извод, че пострадалият сам се е поставил в риск, приемайки да пътува със същия, доколкото не е положил усилия да разбере притежава или не лицето правоспособност да управлява МПС? Обоснован ли е в тази хипотеза извод за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия?

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11564/06.07.2020 г. по гр. д.№ 3572/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Делото да се докладва на Председателя на І т. о. на ВКС – за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: