Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ Н. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 9531/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез пълномощник Я. К., против решение №3946 от 16.06.2021г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 3170/2020г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Твърди се, че съдът не е обсъдил подробно доказателствата по делото, а е разгледал само представените с жалбата, поради което извършената от него преценка е формална и неправилна. Навеждат се доводи, че в оценката на оценяващия ръководител са изложени конкретни мотиви, относно работата на оценявания, поради което изводите на съда за немотивираност на заповедта са неправилни. Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответната страна - Г. И. чрез пълномощника си адв. П. В., в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение е отменена заповед № 60/26.02.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране е прекратено служебното правоотношение на Г. И. за длъжността главен експерт, в дирекция Договориране по ПМРСР, отдел Договориране по частни мерки, сектор Инвестиции в преработка на селскостопански продукти, считано от 26.02.2020г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентния орган, но в нарушение на изискванията за форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието, че заповедта не съдържа мотиви, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т. 4- 5 АПК, поради което е налице основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК. Съдът е проследил проведената на служителя процедура по оценяването изпълнението на длъжносттта, предвидена в чл.8 и сл. от НУРОИСДА, като е анализирал представеният индивидуален работен план и разписаните в него 4 цели и е стигнал до извода за допуснато нарушение на чл.9, ал.3 от наредбата, доколкото заложените цели, не са конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове. На следващо място, съдът е установил, че в нарушение на чл.8, ал.1, т.2 от НУРОИСДА не е проведена междинна среща, която е задължителен етап от процедурата по оценяването, като нарушението е съществено и предпоставка за отмяна на заповедта на самостоятелно основание. Преценил е и проведената заключителна среща между оценяващия ръководител и оценявания и е стигнал до извод, че не е изпълнено изискването на чл.13, ал.2 и ал.3, т.1, 3 и 4 от наредбата. В обобщение, съдът е приел, че посочените нарушения на изискванията на НУРОИСДА, разгледани поотделно и в съвкупност, са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл.76, ал.7 от ЗДсл. не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван.

Решението на Административен съд – София град е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Неправилен е изводът на съда за липсата на мотиви в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител. За разлика от общия текст на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, установяващ излагане и на фактическите основания за издаване на административния акт, чл. 108 от ЗДСл изисква посочване само на правните такива., т. е мотивирането от фактическа страна не е абсолютно необходимо условие за законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Видно от чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл., законодателят е установил изискването да се посочат и фактическите обстоятелства единствено досежно случаите на прекратяване на служебно правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Посоченото в акта правно основание в конкретния случай съдържа в себе си и обусляващото го фактическо обстоятелство, поради което отсъствието на други мотиви не е съществен порок на акта.

Правилен е изводът на съдебния състав за незаконосъобразност на заповедта, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на НУРОИСДА. Процедурата по атестиране на служителя е проведена в нарушение на нормативните изисквания, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение.

Видно от приетия индивидуален работен план, същият не отговаря на изискванията на Наредбата. В плана не се съдържат конкретни, измерими, ясни и постижими цели, определени по обем, качество и срокове. Сходството на заложеното в плана и посоченото в длъжностната характеристика, въз основа на задълженията в която планът следва да бъде изготвен, е в степен изключваща обективно оценяване при липсата на конкретно измерими задачи и показатели. Това нарушение и констатираните и описани в мотивите на обжалваното решение от фактическа страна неточности в индивидуалния работен план представляват достатъчно основания да се приеме, че е допуснато особено съществено нарушение в първия етап от атестирането на служителя, което се е отразило и върху крайната оценка. В този смисъл е неоснователно оплакването в касационната жалба, че приетият индивидуален работен план отговаря на изискванията на Наредбата, тъй като същият е изработен и съгласуван съвместно от оценяващия ръководител и оценявания, като е приет от оценявания без възражение. Участието на служителя в този процес не освобождава оценяващия му ръководител от отговорността да спазва Наредбата.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от НУРОИСДА междинната среща между оценяващия ръководител и оценявания се провежда в периода от 15 юни до 31 юли на съответната календарна година. В случая такава междинна среща не е проведена, видно от приложения формуляр за оценка. В случая по делото липсват доказателства, че междинната среща е била насрочена в рамките на законово определения период или за нейното провеждане, макар и след определения срок. В тежест на касационния жалбоподател е установяването на това обстоятелство като част от процедурата по атестиране, оценката от което е фактическото основание за издаване на обжалваната заповед. Този процедурен пропуск се установява от формуляра за оценка, в който т.2 на формуляра, приложение №2 към чл.19, ал.1, т.1 от НУРОИСДА липсва. Следователно процедурата по атестиране на служителя не е спазена - не е проведен един от задължителните етапи, предвидени в Наредбата, като в този смисъл са и фактическите констатации на първоинстанционния съд, подкрепени от обстоятелството, че доказателства за спазване на процедурата и провеждане на междинна среща, съгласно чл. 12 от НУРОИСДА, не са ангажирани. Описаното нарушение на процедурата по атестиране е съществено, тъй като обективен преглед на реализацията на целите от работния план за първата половина от разглеждания период не е направен, а липсата на оценка и коментар за изпълнението, основано на изискванията на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, лишават оценявания служител от възможността евентуално да подобри осъществяването на длъжностните задължения. Всичко това се отразява върху изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 18, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не съдържа оценка и мотиви, обосноваващи преценката на оценяващия ръководител за изпълнението на длъжността за първата половина от периода на оценяване. При това положение атестационната оценка не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства за целия период на оценяване.

Изводът на съдебния състав за нарушение и на изискванията на Наредбата при формиране на крайната оценка е направен след правилен и точен анализ на относимите правни норми. Оценката на служителят е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. В случая в нарушение на чл. 15 от Наредбата показаните от Иванов компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение № 1 показатели за служители, заемащи ръководни длъжности. По този начин е нарушен и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и не е мотивирана, а е заменена от общи и декларативни изводи.

В случая правилно е преценено, че и оценката на контролиращия ръководител не съдържа мотиви, които да я обосновават. Проблемът с крайната оценка се констатира в обстоятелството, че тя е определена от контролиращия ръководител без да кореспондира с формулираните цели в работния план и при спазване на изискването на чл. 16, т. 5 от Наредбата, който регламентира в кои случаи е допустимо поставянето на най-ниската оценка.

Съдът подробно е изложил убедителни съображения относно множеството допуснати нарушения на Наредбата за оценяването, които са мотивирани в съответствие със законовите норми и напълно се споделят от настоящата инстанция.

Съдът правилно е приложил материалния закон като е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при оценяването, включително на чл. 76, ал. 5 - 7 от ЗДСл, което е довело и до незаконосъобразност на административния акт, с оглед на приложението на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл.

По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд – София град е постановено в съответствие с материалния закон и представените доказателства и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, Държавен фонд Земеделие следва да заплати на ответника по касационната жалба Г. И. сумата 1000лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на същото от касатора не е аргументирано, делото е с фактическа и правна сложност, които не обуславят извод за непропорционалност на претендираните разноски от ответната страна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3946 от 16.06.2021г., постановено по адм. дело №3170/2020г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Г. И., ЕГН [ЕГН] сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Анна Димитрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Н. п/ Тинка Косева