Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П“ АД, гр.Варна, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н. Г., срещу решение №260327 от 13.08.2020 г. по в. гр. д. №717/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 373 от 27.01.2020 год. по гр. д. № 14683/2019 г. на Районен съд - Варна. С първоинстанционното решение е установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че Б. Я. Н. не дължи сумата от 6193, 54 лева, представляваща начислена корекция на сметка за електроенергия за периода от 27.08.2017 г. до 26.08.2018 г., по партида на абонат с № [ЕГН], с клиентски № [ЕГН], с адрес на потребление: [населено място],[жк], [улица],. Според въззивния съд страните са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищцата е потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на потребление. Съобразно констативен протокол № 1042408, на 17.09.2015 г. на обекта на ищцата от служители на Енерго-Про мрежи АД е монтиран електромер с фабричен № 1115 0315 0075 2947 и нулеви показатели за дневна и нощна тарифа. В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. От констативен протокол № 114964 се установява, че на 26.08.2018 г. служители на Електроразпределение Север АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищцата, при която са отчетени следните показания: по тарифа 1.8.1 /нощна/ - 5480 к Втч; по тарифа 1.8.2 /дневна/ - 11147 к Втч; по тарифа 1.8.3 - 32970 к Втч; по тарифа 1.8.4 - 000000 к Втч. Липсват показания по сумарната тарифа 1.8.0. Електромерът е демонтиран и подменен с нов, от същия вид - CARAT MO2, с нулеви показания по тарифи 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507776, и изпратен за експертиза в БИМ - Варна. Констативният протокол не е подписан от ищцата или неин упълномощен представител, а само от двама свидетели. С констативен протокол № 2037/09.09.2019 г. - АУ - Е - 000029-47326/28.08.2018 г. на БИМ – Варна за извършена метрологичната експертиза на електромера, е видно, че при извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия и до вътрешността му не е осъществяван достъп. Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромери CARAT DIGITRON MO2 трябва да се състои от две тарифи - T1 и Т2, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: Т3 - 032970, 8 к Втч. Въз основа на горния протокол, на 10.09.2019 г. е издадено становище на Електроразпределение Север АД за начисляване на електрическа енергия, с което е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 32970 к Втч за периода 27.08.2017 г. - 26.02.2018 г. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура от дата 10.09.2019 г. за сумата от 6193, 54 лева с вкл. ДДС. От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че електромерът с фабричен № 1115 0315 0075 2947, монтиран на обекта на ищцата, е от одобрен тип, преминал задължителна проверка за годност в БИМ през 2015 г., като метрологичната му годност е шест години. Техническите предпоставки за корекция по чл. 50 ПИКЕЕ са констатациите в КП № 2037/09.09.2019 г. - АУ - Е - 000029-47326/28.08.2018 г. на БИМ, а именно: при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера; действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: Т3 - 032970, 8 к Втч. При неманипулирана схема на присъединяване на абонат към ел. разпределителната мрежа на ЕРП, следва цялото количество потребявана ел. енергия на абоната да преминава през измервателната схема на СТИ. В КП № 1104964 от 26.08.2018 г. не е констатирана намеса в схемата. Следователно отчетените количества електроенергия в Т3 в размер на 32970 к Втч са доставени, преминали през СТИ с фабричен № 1115 0315 0075 2947, регистрирани в Т3, но без да се визуализират, и потребени. Процесните количества електроенергия в размер на 32970 к Втч е възможно да са били натрупани за период, по-дълъг от една година. Налице е претарифиране на електромера, но без да се визуализира. За целта е необходимо наличие на специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. Вещото лице сочи, че ако показанията по дневна и нощна тарифа са били нулеви при монтажа, може да се направи извод, че показанията на останалите тарифи са били нулеви. Твърди, че не може да се установи моментът, през който е преминала ел. енергията през скрития регистър. Разпределението на количеството енергия в издадената фактура № [ЕГН] по календарни периоди е направено по изчислителна методика, съобразно продължителността на периода. По делото са разпитани свидетели, които потвърждават подписването на констативен протокол № 114964/26.08.2018 г.

Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 от ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. и към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищцата на дата 26.08.2018 г. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., следователно към момента на извършване на проверката на електромера са били част от действащото право. Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ /публ. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год./, в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В конкретния случай няма как да бъде установено несъответствие между данните за параметрите на СТИ и въведените в информационната база данни за него, тъй като процесният електромер е от тип, за който в информационната база няма въведени данни. Препращането към общата норма на чл. 183 ЗЗД води към чл. 200 ЗЗД, относно задълженията на купувача, и чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната съвкупност, трите норми водят до извода, че договорът за продажба вменява задължения на продавача и купувача, като купувачът е длъжен да плати цената единствено ако продавачът действително му предаде вещта. В конкретния случай, ищецът е длъжен да плати за констатираното в скрития регистър 1.8.3. на електромера количество електроенергия в размер на 32970 к Втч, само ако то действително му е доставено от ответното дружество и потребено от него. Анализът на доказателствата по делото обаче по никакъв начин не сочи, че това е така. Не е установено, че при монтажа на процесния електромер на 17.09.2015 г. отчетният регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания. В информационната база данни няма такива за датата, от която е започнало натрупването на електроенергия в регистър 1.8.3. Съгласно изслушаното заключение на вещото лице по изготвената пред първа инстанция СТЕ, ако при монтажа електромерът е бил с нулеви показания по дневна и нощна тарифа, може да се направи извод, че показанията на останалите тарифи са били нулеви. Съдът не кредитира горецитираната част от изготвеното заключение, доколкото то сочи предположение, а не категоричен извод, основан на събраните доказателства. В констативния протокол № 1042408 за монтажа през 2015 г. са отразени нулеви показатели за дневна и нощна тарифа на електромера, но липсват показания по отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Видно от констативен протокол № 1104964 от 26.08.2018 г., показанията в тези регистри е възможно да бъдат измерени от служителите на оператора на електроразпределителната мрежа и съответно вписани в протокола, както това е направено при монтажа на новия електромер. Липсата им в протокола от 2015 г. оставя неизяснен въпросът какви са били стойностите в тях по това време, а твърдението на жалбоподателя, че натрупаната електроенергия в неактивирания за търговски отчет регистър 1.8.3 в размер на 32970 к Втч е действително доставена от доставчика и потребена от абоната - недоказано. Отделно, констативният протокол № 1104964 от 26.08.2018 г., с който се установява натрупано в скрит регистър количество електроенергия в размер на 32970 к Втч, доколкото не е съставен в присъствието на ищцата и не е подписан от нея, няма процесуална стойност. По характер това е частен свидетелстващ документ, който удостоверява само изгодни за ответника факти и без подписа на ищцата по принцип й е непротивопоставим. Ето защо предявеният иск е основателен.

Ответницата Б. Я. Н., [населено място], оспорва касационната жалба.

С определение № 332 от 23.04.2021 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Според практиката на ВКС /решения по гр. д.№ 4160/2018г. на ІІІ г. о., гр. дело №2991/2018 г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 50417/2016г. на І г. о., гр. д.№1174/2020г. на ІV г. о., гр. д.№ 169/2020г. на ІV г. о., гр. д.№ 1096/2020г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 1553/2020г. на ІV г. о., гр. д.№ 4124/2019г. на ІІІ г. о., гр. д. № 2299/2020г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 2469/2020г. на ІV г. о./ и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. / и съответно приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява сметките за потребена елекрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия не е била или погрешно е била отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Предвидената нормативна уредба за продажба на електрическа енергия от електроразпределителните дружества на крайните потребители, не изключва приложението на общите правила на чл. 183 ЗЗД за неуредените случаи. При липсата на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 23.11.2018 г./, горният извод следва от правилото, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. В допълнение на цитираната практика на ВКС следва да се посочи, че липсата на правна уредба за преизчисляване на електрическата енергия поради грешка при отчитането, в резултат на осъществено софтуерно въздействие върху електромера, не може да доведе до недължимост на реално доставената и потребена от абоната електроенергия, освен ако не се установи по делото, че неправилното отчитане не се дължи на манипулация, а е резултат на обективно настъпили фактори. Съгласно чл. 120 ЗЕ, отчитането на електрическата енергия се извършва със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правно задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, действително доставеното количество електроенергия за определен период, включително и в случаите, когато не е била отчетена правилно, т. е. при неотчитане или погрешно отчитане на количеството електроенергия, крайният клиент дължи заплащане на реално доставеното количество електрическа енергия през съответния период по аргумент от чл. 200, ал. 2 ЗЗД, освен ако не бъде установено по делото, че визуализираните на дисплея данни не са резултат на осъществено софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване. Според константната практика на ВКС, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Прието е също така, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013г.

Въззивното решение е постановено в противоречие с тези разрешения. Между страните по делото е налице договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия /съгласно чл. 97 и сл.ЗЕ/, който попада в приложното поле на чл. 183 ЗЗД /респективно чл. 318 и сл.ТЗ/. По силата на този договор купувачът дължи, съгласно чл. 200, ал. 2 ЗЗД, да заплати цената на доставената енергия. Измерването на количеството й, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, става със средства за търговско измерване /СТИ/, които са собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, като съгласно ал. 3 - операторът определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Възможността за извършване на корекции е предвидена в чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ, като възможните хипотези са две: съгласно б.“а“ - корекция в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства и съгласно б.“б“ - корекция в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства. По делото е останал неизяснен основният въпрос – от кого, по какъв начин, с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие. Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка, без намеса на човешко поведение, или е резултат на целенасочено поведение. Какви са възможните причини за наличие на показания в регистър 1.8.3 и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ. Не е изяснено и дали дружеството-касатор разполага със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данните в него; както и при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното СТИ, дали е възможно през него да е преминало отчетеното количество електрическа енергия в регистър 1.8.3 за процесния период. Необходимостта от събиране на доказателства налага, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор както на посочените въпроси, така и на въпроси, поставени от страните. Въз основа на ангажираните доказателства, въззивният съд следва да реши спора по същество, както и да се произнесе и по направеното искане за разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №260327 от 13.08.2020 г. по в. гр. д. №717/2020 год. на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.