Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 263434 от 16.ХІІ.2020 г. на Н. И. Т. от [населено място] баня, обл. Стара З., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-С. против решение № 260050 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-ви с-в, от 26.Х.2020 г., постановено по гр. дело № 292/2020 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 38/7.ІІ.2020 г. на ОС отм. а Загора по т. д. № 142/2019 г.: за отхвърлянето – като неоснователен – на предявения от настоящия касатор иск с правно основание по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ /във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК/ за признаване за установено, че вписаното по партидата на ответната кооперация „Съгласие“-в ликвидация /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [община] баня, обл. Ст. З. в ТР при Агенция по вписванията с Акт № 20190410102811 обстоятелство, а именно заличаване на същата кооперация (в ликвидация) било несъществуващо – като основано на липсващо (невзето) решение на общото й събрание.

Оплакванията на касатора Т. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 236, ал. 2 ГПК/. Поради това Т. претендира отменяването му и присъждане на направените от него по водене на делото в трите инстанции съдебни разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие както със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановките на ТР № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК по дело № 1/2000 г. и на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., но така също и в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии: Решение № 160/6.ІІІ.2019 г. на І-во г. о. по гр. дело № 3454/2017 г., както и Р. № 45/16.VІІ.2012 г. на І-во т. о. по т. д. № 4/2011 г., по следния процесуалноправен въпрос:

„Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички възражения и доводи на страните, направени с въззивната жалба, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към неговия предмет, както и да изложи собствени мотиви към решението си?“

Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на Пловдивския апелативен съд с атакуваното решение по следните осем правни въпроса:

1./ „Кога приключва ликвидацията на Дружество/Кооперация – когато са уредени всички задължения и остатъкът от имущественото е разпределен или когато дружеството в ликвидация не притежава имущество?“;

2./ „А. Д/Кооперацията в ликвидация има висящ съдебен спор, но няма имущество, тъй като се е разпоредила с него в полза на трети лица, то има ли значение дали такава кооперация (в л-я) има кредитори, както и дали те са предявили своите вземания?“;

3./ „При наличие на кредитори с предявени срещу такава кооперация вземания, приключва ли производството по ликвидацията й поради невъзможност да бъде осъществена крайната му цел и трябва ли този търговец /по чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ/ да бъде заличен от ТР само на това основание?“;

4./ „Дали предявен съдебен иск за вземане срещу Дружество/Кооперация се погасява с приключване на ликвидацията, както е при несъстоятелността?“;

5./ „За да бъде поддържана правосубектността на търговското дружество/кооперация в ликвидация, необходимо ли е да съществува неразпределено имущество или неудовлетворено вземане или е достатъчно само да има висящ спор по такъв въпрос?“;

6./ „Висящият съдебен спор сам по себе си поддържа ли правосубектността на търговското дружество и след заличаването му?“;

7./ „В горния случай необходимо ли е да се иска, съгласно чл. 273, ал. 2 ТЗ, възобновяване на ликвидацията чрез назначаването на досегашния или на друг ликвидатор?“;

8./ „Дали, ако предявен иск срещу Дружество/Кооперация в ликвидация е непаричен, а не имуществен, може да се счита производството по ликвидация за приключило?“

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация заличена кооперация „Съгласие”-в ликвидация /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразила чрез своя ликвидатор Н. К. К., упълномощила двама процесуални представители на търговеца от АК отм. а З., както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар. Инвокиран е довод, че „поставените от касатора въпроси в изложението не дават основание да се приеме, че са налице условията за допускане на касационно обжалване“.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на Н. И. Т. от [населено място] баня, обл. Стара З., ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

При потвърждаване на решението на първостепенния съд за отхвърляне на установителния иск на Т. с правно основание по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ /във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК/, въззивната инстанция е приела, че съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 40, ал. 3 ЗК кооперацията се прекратява по решение на общото й събрание и се обявява в ликвидация, което решение се вписва в ТР – чл. 42 ЗК. Същевременно с разпоредбата на чл. 47 ЗК се предвижда, че - след окончателното разпределение на имуществото – ликвидаторът дава отчет пред общото събрание, което взема решение за заличаването й, а с нормата на чл. 47, ал. 2 ЗК ликвидаторът е задължен в 7-дневен срок от приемането на последното решение да поиска вписването му в търговския регистър /ТР/. Констатирано е било от въззивния съд, че „именно това е сторено в конкретния случай“, но също и че „няма данни въззиваемата кооперация да е имала кредитори, които да са предявили вземанията си в преклузивния срок по чл. 44, ал. 1 ЗК, а - видно от изготвения и приет от общото събрание неин баланс към датата на приключване на ликвидацията, активите и пасивите на този търговец /по см. на чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ/ са с нулеви стойности“. Въз основа на тези констатации са изградени решаващите правни изводи на Пловдивския апелативен съд досежно това, че:

1./ Претендираното от ищеца /настоящ касатор – бел. на ВКС/ притезание по евентуално позитивно за него решение по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е непарично, т. е заличаването на кооперация Съгласие от ТР не се основава на незавършен фактически състав;

2./ Щом към датата на подаване на заявлението за вписване на заличаването на кооперация „Съгласие“ (в л.) същата не притежава никаква имущество, ирелевантно е дали тя има кредитори, както и дали те са предявили своите вземания след надлежна покана за това, тъй като последните изобщо не биха могли да бъдат удовлетворени и в тази хипотеза производството по ликвидация приключва - предвид невъзможността да бъде постигната крайната му цел, а от това следва, че търговецът подлежи на заличаване.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият и вторият формулирани от касатора въпроси се отнасят до правилността на атакуваното решение на Пловдивския апелативен съд. Очевидно е обаче, че погрешното отъждествяване от касатора Т. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.

Що се отнася до останалите 7 правни въпроса, релевирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба /изцяло във връзка с поддържаното евентуално наличие на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/, може да се констатира, че нито един от тях не е бил включен в предмета на спора по конкретното дело и затова не би могъл да е обуславящ за неговия изход. Напротив и седемте са с изцяло хипотетичен характер, видно от препращането към текстове в Гл. ХVІІ на ТЗ /при наличието на специален закон, съдържащ ясни правила за производството по ликвидация на кооперация/. Следователно, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице е някоя от двете релевирани от касатора Т. допълнителни предпоставки за това – в случая тези по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст.

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното искане за това от ответната по касация страна, касаторът Т. ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на заличената кооперация „Съгласие“ /ЕИК[ЕИК]/ разноски, но само за възнаграждението на един неин адвокат от АС отм. а Загора, възлизащ на 300 лв. (триста лева), както това е видно от приложените към отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК пълномощно от 1.ІІ.2021 г. за двама процесуални представители и договор за правна защита и съдействие от същата дата.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260050 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-ви с-в, от 26.Х.2020 г., постановено по гр. дело № 292/2020 г.

О С Ъ Ж Д А касатора Н. И. Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответната по касация ЗАЛИЧЕНА кооперация „Съгласие /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [община] баня, обл. Стара З., представлявана от ликвидатора й Н. К. К., ЕГН [ЕГН], СУМА в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща изплатен хонорар З. Е. адвокат от АК отм. а З..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2