Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. А. ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА МАВРОД. Х. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателяВ. А. по адм. дело № 9514/2021

Производство по чл. 248, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпило е искане вх. № 2337/18.02.2022 г. от община Девин чрез адв. Л. К., САК, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 13223 от 23.12.2021 г., изменено в частта за разноските с Определение № 1099 от 07.02.2022 г. в частта, с която Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е осъдено да заплати в полза на община Девин направените в двете съдебни инстанции разноски в размер на 3 625,95 лв. (три хиляди шестстотин двадесет и пет лева и 95 стотинки).

Искателят твърди, че съдът е допуснал грешка в пресмятането на дължимите разноски на касатора община Девин, т. к. в общия размер на приетите за доказани разноски за двете инстанции, посочени в мотивите на решението, не е взето предвид заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, въпреки че с първоначално постановеното решение преди изменението му в частта за разноските по искане на ответника МРРБ, съдът е присъдил в полза на община Девин съответстващи на уважената част от оспорването разноски в общ размер от 5 609,69 лв. с оглед общия размер на действително сторените от общината разноски от 11 653,50 лв.

Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 - 2020 г. чрез пълномощника си юрисконсулт Л. Л., изразява становище за недопустимост на искането. Сочи, че по същността си искането на община Девин е такова по чл. 248, ал. 1 ГПК и не е своевременно с оглед датата на постановяване на съдебното решение. Не е налице грешка в пресмятането, т. к. размерът на присъдените в полза на община Девин разноски, съгласно Определение № 1099 от 07.02.2022 г., съответства на размера на приетите от съда за извършени от общината разноски, а именно – 7 453,50 лв.

С постановеното по настоящото дело Решение № 13223 от 23.12.2021 г. е отменено Решение № 233 от 30.06.2021 г. по адм. дело № 43/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян, в частта, с която е отхвърлена жалбата на община Девин срещу т. I от Решение № РД-02-36-54/12.01.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 - 2020 г., обективиращо отказ за верификация и плащане на разходи в общ размер на 54 835,16 лева, включително в частта за разноските. В останалата част първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила, което сочи, че оспорването на община Девин е отхвърлено за сумата от 57 883,81 лв. При този правен резултат касационният съд е приел за основателни своевременно заявените от страните претенции за разноски. Съобразил е, че такива се дължат - в полза на община Девин съобразно отменената част на акта - за сумата от 54 835,16 лв., което представлява 48,65% от общия размер на неверифицираната сума, и в полза на МРРБ - съобразно отхвърлената част от оспорването - разходи в размер на 57 883,81 лв., което представлява 51,35% от общия размер на неверифицираната сума. Приел е за доказани извършени разноски от страна на касатора община Девин в размер на 7 453,50 лв. Същевременно с диспозитива на решението си е осъдил МРРБ да заплати в полза на община Девин разноски в общ размер от 5 609,69 лв.

С Определение № 1099 от 07.02.2022 г. по искане с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 - 2020 г., съдът е изменил решението, като е намалил размера на присъдените в полза на община Девин разноски на 3 625,95 лв., с оглед приетия за доказан размер на сторените от същата такива и в съответствие с уважената част от оспорването.

Постановеното определение от 07.02.2022 г. е окончателно, не подлежи на инстанционен контрол и с него се приключва процедурата по произнасяне на съда в частта за разноските.

Сезиращият настоящото производство акт, макар формално да съдържа искане на остраняване на очевидна фактическа грешка, по своята същност е такъв за изменение на Определение № 1099 от 07.02.2022 г., респ. претендира се поредно произнасяне по въпрос, който е бил обсъден от съда, както в решението по делото, така и в определението по чл. 248, ал. 1 ГПК. С оглед доводите на искателя и данните по делото, не се касае за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, а за поредно изменение на съдебния акт в частта за разноските. В приложимите законови разпоредби такава правна възможност не е предвидена и това определение не подлежи на изменение или допълване по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (В същия смисъл виж: Определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г., ІІ г. о. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г., І г. о. на ВКС).

Разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК предвижда, че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Следователно, в закона не е уредена възможност постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение да се изменя/допълва отново на основание чл. 248 ГПК по искане на страна по делото. В същото време изрично е посочено, че определението подлежи на инстанционен контрол. Оттук следва, че то е неоттегляемо. С него се определя отговорността за разноските по делото, т. е. разрешава се материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. По тази причина защитата срещу неправилното определение по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските може да се постигне по реда на инстанционния контрол чрез обжалване, но не и чрез изменението му от същия съд.

Предвид изложеното, направеното искане за изменение на постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение от 07.02.2022 г. е недопустимо и следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното, Върховният административен съд, Седмо отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане вх. № 2337/18.02.2022 г. на община Девин за изменение на Определение № 1099 от 07.02.2022 г., постановено по адм. дело № 9514/2021 г. по описа на Върховния админиспативен съд и ПРЕКРАТЯВА производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петленен състав на Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Ваня Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. М. п/ Станимир Христов