Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. А. ЧЛЕНОВЕ:Д. М. С. Х. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от председателяВ. А. по адм. дело № 9514/2021
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по касационната жалба на община Девин, представлявана от кмета З. И., чрез адв. Л. К. против решение № 233 от 30.06.2021 г., постановено по адм. дело № 43/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № РД-02-36-54/12.01.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 - 2020 г., обективиращо отказ за верификация и плащане на разходи в общ размер на 112 718.97 лева.
По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. Касаторът оспорва определеният от органа процент на енергийните спестявания за сградите, обект на въведените по проекта енергоефективни мерки (т. I от акта). Счита, че приложимата нормативна уредба допуска постигнатите икономии да се изчисляват както на база спестена първична енергия, така и на база спестена потребна енергия. Акцентира, че избраният от органа подход съобразно т. 2 от Насоките за кандидатстване е приложим само за обществените сгради. Твърди, че към проектното предложение на общината са приложени доклади за енергийно обследване, в които изчисленията са направени на база потребна енергия, като за жилищната сграда на [улица] се установяват 60.44 % енергийни спестявания. Касаторът не оспорва, че този индикатор не е постигнат за сградата, находяща се в гр. Девин, [улица], но извършените СМР са свързани с конструктивното укрепване на сградата и по тази причина се явяват допустими за финансиране дейности. Възразява срещу извода на органа по т. II от акта, възприет и от съда, за недопустимост на разходите, извършени за дейности, за които е прието, че не са реално изпълнени. Счита, че констатираните недостатъци не обосновават приложеното от органа основание за неверифициране на разходите. Претендира отмяна на съдебното решението и произнасяне по същество, с което оспореният индивидуален административен акт да бъде отменен, ведно с присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът - ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. (ОПРР), в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за частично основателна, по следните съображения:
С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на община Девин срещу описаното решение на УО на ОПРР, с което е отказана верификация на разходи в общ размер на 112 718.97 лева във връзка с подадено от бенефициера искане за плащане № 3/15.05.2019 г. (окончателно) по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOP001-2.001-0149-C04 и писма № BG16RFOP001-2.001-0149-C04-M132 от 15.12.2019 г., № BG16RFOP001-2.001-0149-C04-M138 от 28.08.2020 г. и № BG16RFOP001-2.001-0149-C04-M143 от 28.10.2020 г., постъпили във връзка с писма № BG16RFOP001-2.001-0149-C04-M121 от 17.07.2019 г., № BG16RFOP001-2.001-0149-C04-M134 от 07.01.2020 г. и № BG16RFOP001-2.001-0149-C04-M139 от 08.09.2020 г. на ръководителя на УО, от които: По т. I: Разходи в общ размер на 54 835.16 лв.
Като правно основание за отказа са цитирани разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 62, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ и чл. 82, ал. 1 и чл. 84 от Общите условия към АДПБФП. Посочено е, че съгласно Насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-2.001 Енергийна ефективност в периферните райони за жилищни сгради, студентски общежития и административни сгради на държавната и общинската администрация, за които с внедряване на предвидените енергийноспестяващи мерки (ЕСМ) не се постигат повече от 60% енергийни спестявания (отчитайки понижаването на годишното потребление на първична енергия от сградите), могат да бъдат финансирани единствено задължителните ЕСМ и задължителните мерки, свързани с конструктивното укрепване и мерките за осигуряване на достъпна архитектурна среда. Пояснено е, че СМР, които обхващат: ремонт на покрив; подмяна на асансьори; ремонт на стълбищна клетка, площадки, коридори, асансьори и др., могат да бъдат финансирани с БФП, само ако сградата постигне най-малко клас на енергопотребление С и минимум 60% енергийни спестявания. На тази основа са направени следните констатации:
1. За многофамилна жилищна сграда (МЖС) на [улица] са постигнати 45,39% енергийни спестявания след ЕСМ, т. е. под минималния за финансиране на съпътстващите дейности праг от 60 %. Прието е, че част от извършените СМР по приемо-предавателен протокол (ППП) от 28.04.2018 г. не са енергоспестяващи мерки и не са част от мерките по конструктивно възстановяване/усилване на сградата и поради това не са допустими за финансиране, като следва да останат за сметка на бенефициера. Недопустимият разход е изчислен в размер на общо 36 109.10 лв. без ДДС/43 330.92 лв. с ДДС.
2. За МЖС на [улица] са констатирани 32,94% енергийни спестявания. По аналогични съображения за конкретно посочени СМР от ППП от 30.04.2018 г. на обща стойност 9 586.87 лв. без ДДС/11 504.24 лв. с ДДС е прието, че не са част от задължителните ЕСМ и попадат сред мерките по конструктивно възстановяване/усилване на сградата, поради което разходите за тях са недопустими за финансиране. По т. II:
Разходи в общ размер на 56 976.54 лв., които са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 84 и чл. 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към АДПБФП. Отказът в тази част е мотивиран с констатациите за неизпълнени препоръки за извършване на дейности на следните обекти:
1. МЖС Блок В., [улица] – недопустими за верифициране разходи в общ размер на 1 135.51 лв. без ДДС/1 362,61 лв. с ДДС.
2. МЖС Военен блок, [улица] – недопустими разходи в общ размер на 50 304.33 лв.
3. МЖС Стара планина, [улица] – недопустими разходи в общ размер на 3 809.83 лв. без ДДС/4 571.80 лв. с ДДС.
4. МЖС Военен блок, [улица] – недопустми разходи в общ размер на 614.83 лв. без ДДС/737.80 лв. с ДДС.
По т. III:
Разходи в общ размер на 907,27 лв. Като правно основание за неверифицирането им са посочени чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 84 и чл. 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към АДПБФП и констатациите, че:
1. При извършената документална проверка на обект МЖС [улица] установено фактуриране на количества стоки и СМР, които не са реално изпълнени, т. к. съгласно заповедната книга за ап. 8, ет. 2, подлежащите на извършване дейности са подменени с други. Недопустимият разход е изчислен в размер на общо 306,06 лв. без ДДС/367.27 лв. с ДДС.
2. В сключения с изпълнителя И. Д. ЕООД договор са били заложени и платени 2 бр. аудио клипове, а в пакета документи са представени доказателства за изработен и излъчен само един брой аудио клип. Не е верифицирана стойността на един брой аудио клип на стойност 450 лв. без ДДС/540 лв. с ДДС по фактура № 0000006536/11.04.2019 г.
Общата стойност на неверифицираните по т. I, т. II и т. III от акта разходи е в размер на 112 718.97 лева.
За да обоснове извод за законосъобразност на постановения от органа отказ, първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен АДПБФП по процедура за директно предоставяне № BG16RFOP001-2.001 Енергийна ефективност в периферните райони с номер от ИСУН РД-02-37-257/ 15.11.2016 г. за реализацията на проект Въвеждане на енергийни мерки на жилищни сгради на територията на град Девин за следните обекти:
1) Жилищна сграда с адрес град Девин, [улица];
2) Жилищна сграда с адрес град Девин, [улица];
3) Жилищна сграда с адрес град Девин, [улица];
4) Жилищна сграда с адрес град Девин, [улица].
Във връзка с изпълнение на ангажиментите по проекта община Девин е сключила договори с изпълнителите И. Д. ЕООД, Пирс-Д ООД, Протектор БГ ЕООД и Партрейд ООД.
В съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ) със задачи, формулирани и от двете страни, свързани с изчисляване на постигнатите след ЕСМ енергийни спестявания на сградите; установяване на обективното наличие на СМР, разходите за които не са приети от УО за допустими; съотнасянето им към задължителните мерки за енергийна ефективност и тези, свързани с конструктивното укрепване на сградите.
Възприемайки изцяло неоспореното от страните заключение на вещото лице, първоинстанционният съд е концентрира спора по т. I от акта до процентното изражение на постигнатите за жилищните сгради на [улица] [улица] енергийни спестявания. Счел, че те са под необходимите за финансиране с БФП 60 % икономии на база понижаване на годишното потребление на първичната енергия, като за [улица] са постигнати 45.39%, а за [улица] - 32.94% енергийни икономии. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че подобен подход не е изрично предвиден в Насоките за кандидатстване. Обосновал се е с обстоятелството, че за тези обекти е предвидено условие да достигнат след въвеждане на ЕСМ клас на енергоспестяване минимум С, който се установява на база интегриран енергиен показател специфичен годишен разход на първична енергия в kWh/m. Поради това този енергиен показател следва да участва в изчисленията на нивото постигната енергийна икономия. След като минимумът от 60 % спестявания на сградите не е покрит, разходите за СМР, които не са задължителни ЕСМ и са съпътстващи конструктивното укрепване дейности, не се финансират и законосъобразно са възложени в тежест на бенефициера.
Заключението на съда за обоснованост на решението на УО по т. ІІ е мотивирано от констатациите в т. 6, 7 и 8 от заключението по СТЕ. Позовавайки се на регламентацията в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, съдът е потвърдил извода на органа за наличие на неизпълнени препоръки и неизвършени СМР, разходите за които не следва да се верифицират.
По идентичен начин, придържайки се към СТЕ, съдът е отхвърлил оспорването и срещу т. ІIІ от акта на УО, т. к. по договор с И. Д. ЕООД са извършени разходи за изработване и излъчване на два аудио клипа, а е изпълнен само един – обстоятелство, за което не са били наведени конкретни доводи за отмяна.
Така мотивиран, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло жалбата на община Девин.
Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон.
Уредбата на производството по верификация се съдържа в Глава пета, Раздел II Плащания, верифициране и сертифициране на разходи от ЗУСЕСИФ - чл. 60 – 68 от закона. Съгласно тези разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. По силата на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо.
Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от закона предвижда допустимост на разходите, ако са налице едновременно следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи.
В случая производството за верификация е по инициатива на бенефициера, който е депозирал пред административния орган искане за окончателно плащане на разходи за СМР, извършени във връзка с включени в техническото обследване на сградите енергийно спестяващи мероприятия.
Прилагайки предвидените в чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ способи за проверка, е постановен обжалваният пред АС – Смолян отказ за верификация по пера – т. I, т. II и т. III.
По отношение на разходите по т. I от акта:
Решението за отказ в тази част е мотивирано с несъответствие на дейностите с чл. 57, ал.1, т. 2 ЗУСЕСИФ и релевантното обстоятелство, че енергийното спестяване на сградите на [улица] [улица] след ЕСМ е под минималния праг от 60%, а съгласно Насоките в тази хипотеза могат да бъдат финансирани единствено задължителните ЕСМ и задължителните мерки, свързани с конструктивното укрепване и мерките за осигуряване на достъпна архитектурна среда на сградата. СМР, които обхващат: ремонт на покрив; подмяна на асансьори; ремонт на стълбищна клетка, площадки, коридори, асансьори и др., не се финансират с БФП, доколкото не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект категории разходи.
При тези изложени от органа мотиви правилно съдът е концентрирал спора до процентното изражение на постигнатите енергийни икономии, доколкото този въпрос е обуславящ преценката за допустимостта на изпълнените съпътстващи дейности.
Няма спор, че на база годишен разход на първична енергия обектите на [улица] [улица] не достигат изискващите се над 60 % енергийни спестявания - 45.39 % за МЖС на [улица] 32.94 % за сградата на [улица]. Именно на база първична енергия са и изчисленията, направени в СТЕ, които съдът неправилно е възприел.
Подобен подход за определяне на постигнати енергийни икономии на жилищните сгради не се съдържа изрично в Насоките за кандидатстване, които по аргумент от чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ са задължителни както за бенефициерите на БФП, така и за Управляващия орган.
В т. 2 от документа са дефинирани целите на процедурата, сред които: достигане най-малко клас на енергопотребление С в жилищния сектор и в публичната инфраструктура – сгради от културната, образователната и социалната инфраструктура и сгради на държавната и общинската администрация; намаляване на разходите за енергия на обществените и жилищните сгради; по-високо ниво на енергийната ефективност, което пряко да допринесе за намаляване на крайното енергийно потребление и косвено - за намаляване на емисиите на парникови газове в малките градове – опорни центрове на полицентричната система, подобряване на експлоатационните характеристики за удължаване на жизнения цикъл на сградите.
В същата точка са посочени индикаторите, посредством които се измерва постигането на поставените цели, включително идентификатор за изпълнение (продукт) - енергийна ефективност, който за обществените индикатори се измерва с понижаване на годишното потребление на първична енергия, а за жилищните сгради съобразно брой домакинства, преминали в по-горен клас на енергийно потребление. Идентично е съдържанието на Приложение Д към Насоките в част Документи за информация: Кодове и идентификатори по процедура BG16RFOP001-2.001 Енергийна ефективност в периферните райони.
Пояснено е в Насоките, че във формуляра за кандидатстване кандидатите следва да заложат и предоставят информация по посочените индикатори за продукт енергийна ефективност, приложими за съответното проектно предложение. Информацията за техните стойности следва да бъде взета от обследванията за енергийна ефективност на сградите съгласно Наредба № 16-1594 от 13 ноември 2013 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради.
В проектното предложение на община Девин е посочено, че към датата на кандидатстване в процедурата жилищните сгради на [улица] на [улица] притежават енергиен клас Е, като след изпълнение на ЕСМ е предвидено да достигнат енергиен клас В. Идентични данни за начален и достигнат след ЕСМ енергиен клас се съдържат в приложените по делото сертификати за енергийни характеристики. В експертните заключения за обследване на енергийната ефективност са изчислени стойности на енергийните спестявания след ЕСМ на база разход на потребна енергия. Сертификатите и енергийните обследвания са част от документацията към проектното предложение на общината. При релевантните данни за постигнат и за двете жилищни сгради по-висок енергиен клас, незаконосъобразно е прието от органа, че не са постигнати заложените по процедурата индикатори, а с това се явява безпредметно изследването дали СМР по приемо-предавателните протоколи, разходите за които не са верифицирани, представляват задължителни ЕСМ, респ. мерки по конструктивно възстановяване/усилване на сградите.
Извод за допустимост на разходите по т. I не следва от съдържанието на сочената от органа т. 4.4.6 Допустими дейности от Насоките, където е предвидено, че СМР на жилищни сгради, на административни сгради на държавната и общинската администрация и на общински публични сгради на образователната, културната и социалната инфраструктура (с изключение на сгради на социални институции за деца и възрастни хора извън националната политика за деинституционализация на този вид услуги), които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на сградата (покрив, стени, стълбищни клетки и площадки, коридори, асансьори и др.), могат да бъдат финансирани само ако с предложените мерки по проекта по ОПРР сградата постигне най-малко клас на енергопотребление С и повече от 60% енергийни спестявания. Изискването за повече от 60% енергийни спестявания следва задължително да се спазва, когато описаните СМР не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но тези СМР са предвидени в техническото обследване.
Дори условието за минимален енергиен клас да се прилага кумулативно с процентът енергийни спестявания, то неуточняването на базата на изчислението им в Насоките, не дава основание към жилищните сгради да се прилагат по аналогия условията за изпълнение, относими към обществените сгради. Регламентацията в Наредба № Е-РД-04-1 от 22.01.2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради сочи, че енергийните спестявания могат да бъдат определени както по спестявания на потребна, така и по спестявания на първична енергия. Това становище е възприето и в представеното по делото писмо изх. № РД-07-89/06.03.2018 г. на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
Съгласно чл. 15, ал. 6 от Наредба № Е-РД-04-1 от 22.01.2016 г. сертификатът за енергийни характеристики на сгради в експлоатация съдържа: т. 7. стойност на интегрираната енергийна характеристика на сградата на годишна база по потребна и по първична енергия в kWh/m2, специфичния разход на потребна енергия за отопление, вентилация и битово горещо водоснабдяване в kWh/m2, общия годишен разход на енергия в MWh, изразен като първична енергия, генерираните от сградата емисии СО2 към момента на издаване на сертификата, еквивалентни на годишния разход на потребна енергия; т. 8. разпределение в относителен дял на годишния разход на потребна енергия по компоненти на енергийния баланс на сградата, вкл. дял на енергията от възобновяеми източници; разпределението на годишния разход на потребна енергия по основни компоненти на енергийния баланс на сградата – специфичния годишен разход на потребна енергия за отопление, вентилация, охлаждане, гореща вода, осветление и уреди, потребяващи енергия, в kWh/m2 и kWh/год.; технически и икономически параметри на оценените за сградата единични енергоспестяващи мерки и групирането им в пакети, оценените инвестиции, спестена потребна енергия, спестени емисии СО2, разходноефективен пакет, избран от собственика на сградата измежду препоръчаните за изпълнение пакети, специфичен и общ годишен разход на потребна и на първична енергия след изпълнение на избрания пакет от енергоспестяващи мерки, генерирани емисии СО2 от сградата след изпълнение на мерките от избран пакет;
Съгласно чл. 13 от Наредба № Е-РД-04-2 от 22.01.2016 г. за показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите в случаите, когато отразява годишен разход на енергия или специфичен годишен разход на енергия, енергийната характеристика има смисъл на интегрирана енергийна характеристика и се определя със стойности на три нива: нетна енергия, потребна енергия и първична енергия. Дефиниции за нетна, потребна и първична енергия се съдържат в § 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради (Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.).
Цитираната нормативна уредба подкрепя тезата на касатора, че в приложимото национално законодателство липсва задължително изискване енергийните спестявания на сградите да се изчисляват на база първична енергия. Поради това, след като в Насоките за кандидатстване по процедурата този подход е предвиден единствено за обществените сгради, е недопустимо аналогичното му прилагане и по отношение енергийните икономии на жилищните сгради. За тях е предвиден идентификатор за изпълнение енергийна ефективност, който се измерва по „брой домакинства, преминали в по-горен клас на енергийно потребление“ в съответствие и с Приложение Д, част Документи за информация: Кодове и идентификатори по процедура BG16RFOP001-2.001 Енергийна ефективност в периферните райони. Страните не спорят, че след провеждане на предвидените ЕСМ сградите на [улица] на [улица] повишават първоначално определения си енергиен клас, съответно до В и С, поради което разходите за извършени СМР на МЖС [улица] по ППП от 28.04.2018 г. и по ППП 30.04.2018 г. за [улица], попадат в категорията допустими и следва да се верифицират. Соченото от административния орган основание за отказ по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Ето защо, намирайки обжалваният акт в тази част за законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение.
По отношение на т. II от акта:
В тази част отказът на УО е обусловен от извършените проверки на място и констатациите за неизпълнени препоръки, като е постановен на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 84 и чл. 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към АДПБФП, съгласно които разпоредби разходите се считат за недопустими, ако са платени за дейности, за които не се представени доказателства, че са реално извършени.
За обект МЖС Блок В., [улица], след извършена проверка на място и дадени предписания, е констатирано неизпълнение на отправена препоръка по Констатация 1.3 за полагане на нова шапка по масивни парапети на неостъклени балкони от марка М1, която следва да се довърши; неизпълнение на препоръка по Констатация 1.6 за съобразяване на вложените материали за капандура по позиция 15 от М2 от КСС, респ. демонтаж на стара и доставка и монтаж на нова капандура на покрив. Неизпълнението на отправените препоръки е установено и от вещото лице по назначената СТЕ. Констатирано е след проверка на място, че на пет броя тераси по фасади юг и запад не е завършена мазилката под налепения гранитогрес за первази/шапка на парапет. Посочено е, че по позиция 22 следва да се довърши полагане на нова шапка по масивни парапети на нестъклени балкони от М1 марка 1. При огледа експертът е установил, че изпълнените капандури се състоят от капак с ламаринено покритие, който е положен върху дървена основа. Установено е, че капакът не е трайно закрепен към основата и същият е подвижен. Връзката между капака и основата се осъществява посредством метален анкер, монтиран на дървената основа и металната дръжка, монтирана по средата на капака свързан със синджир. Посочено е, че капакът не прилепва плътно в основата.
За обектите Военен блок, [улица] Военен блок, [улица] констатирано неизпълнение на препоръки съответно по Констатация 2.5 и Констатация 4.4, касаещи отлепена и/или недобре залепена хидроизолация по бордовете на всички покриви, респ. влагане на материал без необходимите топлотехнически и изолационни качества. СТЕ е установила наличие на мехури и гънки, респ. отлепяне и свличане, по хидроизолацията към бордовете на плоския покрив, което не отговаря на изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 08.06.2016 г. за проектиране, изпълнение, контрол и приемане на хидроизолационни системи на строежите. Посочено е, че проникването на вода и влага води до постепенно разрушаване на отделните покривни пластове и на топлоизолацията, като оказва влияние върху експлоатационния им живот. Според заключението на експерта, влагата влияе пагубно върху механичните характеристики и дълготрайността, което влошава качеството на покритията.
За обект МЖС Стара планина, [улица] установено неизпълнение на препоръка по Констатация 3.2 по част ВиК - възможни течове по време на дъжд, неправилно отводняване, неподходящ материал, лошо изпълнена хидроизолация на кондензен отдушник на бани, находящ се в непосредствена близост до покривната воронка. Вещото лице е установило изронване на посипката. Потвърдено е констатираното от органа неправилно оттичане, поради това, че изводите на водосточните тръби от улуците на по-високото ниво на покрива не се заустяват във водостоците, от където следва да преминат във водосточните тръби, монтирани по фасадите на блока. Посочено е, че за коригиране на недобре положената хидроизолация около отдушника и воронката е положена хидроизолираща лента, включително по покрива на асансьорната шахта.
При констатациите за некачествено изпълнени СМР, законосъобразно административният орган е отказал да верифицира разходите за тяхното извършване. Неоснователни са опровергаващите доводи в касационната жалба. В противоречие с твърденията в нея, неточното изпълнение на препоръките от направените проверки на място се приравнява на пълно неизпълнение. Това обстоятелство е достатъчно да се приеме липсата на условието по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, обуславящо допустимостта на разходите. АС – Смолят е достигнал до същия правен извод, поради което в тази част обжалваното съдебно решение е правилно.
Що се отнася до съдебното решение, с което е потвърдена т. III от акта, в тази част не се сочат конкретни основания за отмяна по чл. 209 АПК. Касационната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не установява неправилно приложение на материалния закон. Отказът на УО е постановен на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 84 и чл. 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към АДПБФП – липса на доказателства за реално извършване на дейности, за които са осъществени разходи, чиято верификация е предмет на искането за плащане. Жалбоподателят не оспорва и не опровергава констатациите от извършената документална проверка на обект МЖС [улица], при която е установено фактуриране на количество стоки и СМР, които не са реално изпълнени. Не представя доказателства за реално изпълнени от И. Д. ЕООД 2 бр. аудио клипове. Ето защо изводът на съда за осъществени, недопустими разходи в общ размер на 907.27 лева е правилен.
С оглед изхода на спора и своевременно заявените от страните претенции за разноски, такива се дължат - в полза на жалбоподателя съобразно отменената част на акта (за сумата от 54 835.16 лв.) и в полза на ответника съобразно отхвърлената част на жалбата (разходи в размер на 57 883.81 лв.). Приложените разходо-оправдателни документи сочат осъществени от община Девин разходи за държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар, които са в общ размер на 7453.50 лв. От страна на МРРБ е извършен разход за депозит за вещо лице в размер на 250 лв. При това положение в полза на община Девин се следват разноски в размер на 5 609.69 лева, а на МРРБ следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 228.38 лв., включващи и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.4 АПК, вр. с чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.144 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 233 от 30.06.2021 г., постановено по адм. дело № 43/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян, в частта, с което е отхвърлена жалбата на община Девин срещу т. I от Решение № РД-02-36-54/12.01.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 - 2020 г., обективиращо отказ за верификация и плащане на разходи в общ размер на 54 835.16 лева, включително в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № РД-02-36-54/12.01.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 - 2020 г. в частта по т. I, с което не са верифицирани разходи в общ размер на 54 835.16 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 233 от 30.06.2021 г., постановено по адм. дело № 43/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян в останалата част.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. Св. св. Кирил и Методий №17-19, да заплати на община Девин направените в двете съдебни инстанции разноски в размер на 5 609.69 лева (пет хиляди шестстотин и девет лева и 0.69 ст.).
ОСЪЖДА община Девин да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. Св. св. Кирил и Методий № 17 - 19 разноски по делото разноски в размер на 228.38 лева (двеста двадесет и осем лева и 0.38 ст.).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Ваня Анчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Даниела Мавродиева
/п/ Станимир Христов