Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. В. ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Тодор Мерджановизслуша докладваното от председателяТ. В. по адм. дело № 9516/2021 Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на Д. С. с адрес в [населено място], Благоевградска област, подадена чрез пълномощник, против решение №1021 от 8.06.2021 г. по адм. д. №313/2021 г. на Административен съд - Благоевград, с което съдът е отхвърлил неговата жалба срещу решение №1116р-682/4.02.2021 г. на началник-сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Благоевград за отказ да му бъде издадено българско свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Според касатора решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че за обстоятелството относно пребиваването му на вписания постоянен адрес в [населено място], Р. Б. е подал декларация, обстоятелствата по която не са оборени от административния орган. Според касатора деклараторът носи наказателна отговорност за декларираните обстоятелства и съдът не е съобразил релевантния факт, че към момента няма доказателства за оборването им, както и доказателства за неистинност на подадената декларация. Сочи, че органът не е мотивирал акта си с убедителни доводи за отсъствие на основанията за постановения отказ. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски за касационното производство.

Ответникът началникът на сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Благоевград оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

От доказателствата по делото е видно, че производството пред административния орган е образувано по подадено от Д. С. заявление за издаване на българско свидетелство за управление на МПС. Заявителят е приложил изискуемите документи ведно с копие на валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от Р. М. както и декларация по образец. В декларацията Стойчевски е посочил, че е установил обичайното си пребиваване в Р. Б. в [населено място], област Благоевград, Р. Б. и не притежава СУМПС, издадено от друга държава членка на ЕС. Съгласно представената декларация, Стойчевски е български гражданин и притежава български личен документ - лична карта №[номер], издадена от МВР - Благоевград на 13.08.2012 г., валидна до 13.08.2022 г.

След извършена проверка органът е установил, че на адреса, посочен от заявителя, лицето не е намерено, а кметът на селото е удостоверил, че Стойчевски живее в С. М. и само постоянната му адресна регистрация е в [населено място]. Според приложена справка от Гранична полиция за пътуванията на Стойчевски за периода от една година назад до датата на подаване на заявлението 14.12.2020 г., лицето е влязло в Р. Б. на 13.12.2020 г. в 20,40 часа и е напуснало страната на 14.12.2020 г. в 11.20 ч. Съгласно представена справка от Български документи за самоличност, Стойчевски е с настоящ адрес в С. М.

С оспореното пред първоинстанционния съд решение началникът на сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Благоевград е отказал издаването на българско СУМПС на заявителя поради това, че не е пребивавал повече от 185 дни в годината на посочения в декларацията постоянен адрес в [населено място], Р. Б. т. е. не е доказал обичайно пребиваване на територията на страната по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП и предвид чл.13, т. 6 от Наредба №I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата). Органът е мотивирал акта от правна страна и с чл. 162, ал. 6 ЗДвП във вр. с чл. 17, ал. 13, т. 3 от Наредбата, в прил. ред. ДВ, бр. 52 от 2017 г.

Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно.

Административният орган е сезиран с искане за признаване и подмяна на притежавано от Д. С. македонско свидетелство за управление на МПС с българско СУМПС.

Съгласно разпоредбата на чл.162, ал. 6 ЗДвП, на която се е позовал органът, свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на лице, което е установило обичайното си пребиваване в Р. Б. може да бъде заменено по негово искане с равностойно българско свидетелство за управление без полагане на изпит. Разпоредбата на чл.161, т. 5 ЗДвП сочи, че свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Р. Б. за категорията, за която е издадено свидетелството, когато е издадено от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от К. Ш. В конкретния случай е безспорно, че жалбоподателят не притежава чуждестранно СУМПС, издадено от друга държава членка на Европейския съюз, а от трета страна, поради което позоваването от органа на тази правна норма е неотносимо към установените факти.

Заявителят Д. С. като български гражданин притежава чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, издадено от държава, която не е член на Европейския съюз. Съгласно чл. 162, ал. 4 ЗДвП чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е член на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от К. Ш. се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията.

Заложеното законово изискване се съдържа и в чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба №I-157/01.10.2002 г., ред. ДВ, бр. 52 от 2017 г. Според ал. 2 на чл. 17 подмяната на свидетелството по ал. 1 се извършва въз основа на представеното чуждестранно свидетелство и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7 от Наредбата. В т. 6 е предвидено прилагането на декларация, че обичайното пребиваване на лицето не е в друга държава членка на ЕС и че не притежава друго валидно свидетелство, издадено от друга държава членка.

За да постанови оспорения отказ, органът се е позовал на чл. 17, ал. 13, т. 3 от Наредба №I-157/01.10.2002 г., ред. ДВ, бр. 52 от 2017 г., според който не се издава българско СУМПС, когато се установи, че лицето не е изпълнило или не отговаря на предвидените в законодателството изисквания за издаване на свидетелството за управление на МПС.

При тези констатации от фактическа и правна страна настоящият съдебен състав приема, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Издателят на акта не е извършил проверка на релевантните за спора факти и е достигнал до неправилен правен извод. Органът не е извършил проверка на изискванията на чл. 162, ал. 4 ЗДвП. Обстоятелството дали лицето е с установено обичайно пребиваване на територията на страната е ирелевантно в конкретния казус, доколкото Стойчевски е с придобито българско гражданство и с постоянен адрес в Р. Б. Той иска подмяна на чуждестранно валидно СУМПС, което не е издадено в друга държава членка на ЕС. Като гражданин на държава членка - РБългария, Стойчевски е представил декларация по чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/2002 г. за обстоятелството, че няма установено обичайно пребиваване в друга държава членка и не притежава СУМПС, издадено от друга държава членка. При тези факти административният орган е следвало да провери дали са изпълнени изискванията на чл. 162, ал. 4 ЗДвП, респективно чл. 17, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2 от Наредбата, доколкото заявителят е български гражданин, притежаващ валидно СУМПС, издадено в трета държава.

Предвид изложеното, като не е извършил проверка на релевантните факти и обстоятелства по подаденото от Стойчевски заявление и е издал отказа в противоречие с материалноправните разпоредби, началникът на сектор Пътна полиция при МВР - Благоевград е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като административното производство е образувано по искане на жалбоподателя, преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне предвид чл. 4, ал. 1 от Наредбата, вр. с чл. 51, ал. 1 ЗДвП.

При така приетите изводи наведените в касационната жалба възражения във връзка с подадената от лицето декларация са неотносими и не следва да бъдат обсъждани.

С оглед изхода на правния спор своевременно направеното от касатора искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция е основателно. Същото е доказано по размер. Предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие, на Д. С. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лв. Направеното от ответника в писмения отговор възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е неоснователно. В съдебно заседание същият не е представляван, поради което липсват каквито и да било конкретни мотиви за стореното възражение. В тази връзка съдът следва да посочи, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на касатора не надвишава значително определения в чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум при съобразяване с предмета на спора и процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателя.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1021 от 8.06.2021 г. по адм. д. № 313/2021 г. на Административен съд - Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение №1116р-682/ 4.02.2021 г. на началник-сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Благоевград и ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград, гр. Благоевград, [улица], да заплати на Д. С. с адрес в [населено място], Благоевградска област, [улица], направените по делото разноски в размер на 800 лв. (осемстотин лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Вачева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Г. п/ Юлия Раева