Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, против решение №857/20.11.2018 г. по адм. дело № 775/2018 г. на Административен съд – гр. Х.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8д от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД), чл. 24б, ал. 4 и ал. 6 от Правилник за прилагане на Закон за семейните помощи за деца (ППЗСПД) и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – И.Г от [населено място] - изразява становище за неоснователност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Харманли е отменил заповед № ЗСПД/Д-Х-Х/1876 от 01.08.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, в частта ѝ относно началния момент на отпускане на месечната помощ по чл. 8д от ЗСПД. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно.

По делото е установено, че с ЕР № 857 / 25.03.2016 г.,...