Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. В. при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение № 593 от 14.05.2020 г. по адм. дело № 1651/2018 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта с която по жалба на ЕТ „Д. Мехмед - Звезда“ е отменен Ревизионен акт № Р-03002717004866-091-001/23.02.2018 г. на органите по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 80/18.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури на „Карино“ ЕООД, „Исперих-лес“ ООД и „Псит-35“ ООД.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че за да приеме реалност на доставки на дървесина по фактури издадени от „Карино“ ЕООД, „Исперих-лес“ ООД, съдът неправилно кредитирал представените с жалбата на дружеството превозни билети и дневници за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали, заверени от РДГ – Шумен, без да отчете, че същите са с добавки и в нечетлив вид, както и че се различават по дата с издадените фактури. При липса на доказателства кой е осъществил транспорта и кои са лицата, участвали в пиремо – предаването, счита, че реалността на доставите не е доказана. Наред с това счита, че съдът неправилно е приел последавща реализация на стоките, при липса на счетоводни данни за калкулация на готова продукция по изделия, само въз основа на заключението по назначената ССчЕ, извършила съпоставка на количествата доставена дървесина и количествата продадена готова продукция. По отношение на фактурата, издадена от „Псит-35“ ООД, твърди, че съдът неправилно изградил изводите си за реалност на доставката само въз основа на заключение по назначената ССчЕ и показанията на един свидетел, без да съобрази, че не са ангажирани доказателства за предаване на стоките от доставчика на получателя. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и потвърждаване на ревизионния акт, в съответната му част. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът по жалбата ЕТ „Д. Мехмед - Звезда“, в писмен отговор чрез адв.. Г, оспорава жалбата и моли да се остави в сила решението на АС - Варна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледани по същество, касационната жалба е основателна.

С решението, в оспорената му част, АС – Варна е изменил Ревизионен акт (РА) № Р-03002717004866-091-001/23.02.2018 г. на органите по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 80/18.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, като е намалил установените задължения на ЕТ „Д. Мехмед - Звезда“ за ДДС, както следва: за месец септември 2015 г. от 2 099, 25 лв. на 229, 25 лв. и лихва от 503, 47 лв. на 54, 98 лв.; за месец октомври 2015 г. от 4 203, ЗЗ лв. на 1 068, ЗЗ лв. и лихва от 971, 84 лв. на 247 лв.; за месец декември 2015 г. от 4 762, 78 лв. на 384, 78 лв. и лихва от 1 020, 35 лв. на 82, 43 лв.; за месец януари 2016 г. от 603, 39 лв. на 458, 99 лв. и лихва от 124, 07 лв. на 94, 38 лв.; за месец април 2016 г. от 2 415, 94 лв. на 666, 94 лв. и лихва от 436, 28 лв. на 120, 44 лв.; за месец юни 2016 г. от 575, 54 лв. на 75, 54 лв. лихва от 94, 18 лв. на 12, 36 лв.; за месец август 2016 г. от 2 9ЗЗ, 08 лв. на 227, 08 лв. и лихва от 429, 41 лв. на ЗЗ, 25 лв.; за месец ноември 2016 г. от 1 039, 28 лв. на 203, 28 лв. и лихва от 137, ЗЗ лв. на 26, 86 лв.

За да постанови този резултат, АС – Варна е приел, че РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, в установената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон.

С РА, в отменената му част са установени задължения за ДДС на ЕТ „Д. Мехмед - Звезда“ в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури № 2112/13.07.2015 г.; № 2187/07.09.2015 г.; № 2280/27.10.2015 г.; № 2378/28.12.2015 г.; № 2498/08.04.2016 г. с доставчик "Карино" ЕООД; по фактури № 125/30.06.2016 г.; № 127/14.07.2016 г.; № 132/11.08.2016 г.; № 1ЗЗ/30.08.2016 г.; № 135/22.09.2016 г. с доставчик "Исперих лес" ЕООД с предмет – технологична дървесина и по фактура № 6365/14.01.2016 г. с доставчик "Псит–35" ООД с предмет - видеорекордер, 2 бр. камери за видеонаблюдение и монтаж.

Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 (липсва или не е представена счетоводна отчетност) ДОПК.

По делото не е било спорно, че в хода на ревизията ревизираното лице не е представило спорните фактури, поради което правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС.

Фактурите са представени при обжалване на ревизионния акт по административен ред, но поради липса на съпътстващи документи, горестоящия орган е приел липса на реални доставки по спорните фактури, поради което отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит е потвърден.

При съдебното обжалване от жалбоподателя ЕТ „Д. Мехмед - Звезда“ са представени превозни билети и дневници за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали, заверени от РДГ – Шумен. Въз основа на превозни билети с посочване на регистрационния номер на превозното средство, водача и количеството превозван материал, съдът е приел, че договореният по фактурите дървен материал е превозен от обектите на доставчиците "Карино" ЕООД и "Исперих лес" ООД до обекта на получателя и вписването на билетите в заверените от РДГ – Шумен дневници на обекта на постъпилото, преработено и експедирано количество дървен материал недвусмислено сочили на факта на предаване на стоката от доставчиците на получателя. За съществено е прието и обстоятелството, че цялата доставена стока е свързана непосредствено с осъществяваната по занятие от жалбоподателя дейност, като от заключението на ССчЕ съдът е приел, че след преработване готовата продукция е използвана от ревизираното лице за извършване на последващи облагаеми доставки.

Въз основа на заключение по назначена ССчЕ, констативен протокол ДООА № 001800/28.06.2017г., установяващ наличието на видеокамери в обекта и показанията на свидетеля И. Хамид, според които камерите са монтирани някъде в началото на 2016 г., съдът е приел за реална доставката по фактура № 6365/14.01.2016 г. с доставчик "Псит–35" ООД

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Основателни са доводите в касационната жалба за неправилност и необоснованост на съдебния акт, доколкото правните изводи на съда за реално извършени доставки не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки, данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки.

Необосновано на събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че реалността на процесните доставки е доказана.

Доставките по спорните фактури, издадени от "Карино" ЕООД и "Исперих лес" ЕООД са с предмет - технологична дървесина, които са родово определени вещи и по силата на чл. 24 от ЗЗД, собствеността върху които се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Следователно за реалността на доставките на стоките е необходимо установяването на основния правопораждащ факт, а именно прехвърлянето на собствеността върху тях. Настоящата инстанция счита, че при липса на приемо-предавателни протоколи и транспортни документи, предаването и транспортирането на стоките не е доказано. Неправилна е преценката на съда за доказателствената стойност на представените едва при съдебното обжалване превозни билети. Наличието на превозни билети на доставчика само по себе си не е достатъчно, за да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на конкретното фактическо твърдение относно реалността на процесните доставки, каквато е целта на пълното доказване. Превозният билет удостоверява единствено произхода и качеството на асортиментите дървесина и се издава за всяко отделно транспортно средство, преди извършване на транспорта. Той не може да докаже реалното предаване на дървесината на получателя по фактурата. Няма каквито и да е било данни, че транспорт е извършен, нито от доставчика, нито от получателя, нито от трето лице. Освен това в представените превозни билети, издадени от ДГС-Шумен и ДГС – Силистра, получатели на дървесния материал са различни физически лица, които не могат да бъдат обвързани с ревизираното лице. Наред с изложеното, различието между вписаните данни в превозните билети и фактурите относно количеството дървесина и дата на издаване на практика не позволяват конкретният превозен билет да бъде обвързан с дадена фактура, т. е. да е ясно към коя от спорните фактури следва да бъде отнесен, тъй като е налице голямо разминаване в датите на билетите, когато логично следва да е извършено реалното транспортиране на дървесината и предаването й на получателя с датите в процесните фактури. По какъв начин вещото лице е обвързало фактурите с превозните билети от заключението не се установява, поради което същото се преценява като необосновано. Извършената от вещото лице по назначената експертиза математическа съпоставка на количествата доставена дървесина по фактури и количествата продадена готова продукция по фактури, не е основаните да се приеме нито предаването на фактурираното количество дървесина по порцесните доставки, нито влагането на дървесината в последващи облагаеми доставки, при липса на счетоводни записвания по заприхождаване на стоките, данни за калкулация за готова продукция и изписването и по счетоводни сметки при ревизираното лице. В подкрепа на извода за нереалност на фактурираните доставки следва да се отчете и липсата на доказателства за плащане по фактурите.

Неправилен е извода на съда за реалност на доставката и по фактура № 6365/14.01.2016 г., издадена от "Псит–35" ООД с предмет - видеорекордер, 2 бр. камери за видеонаблюдение и монтаж, отново поради липса на писмени доказателства за предаване на стоките и извършване на услугата по монтаж. Наличието на стоките при ревизираното лице, отново не е основаните да се приеме, че същите са доставени, а услугата по монтаж е извършена от доставчика.

Доколкото ревизираното лице носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, то за тези факти са допустими множество и различни доказателства. Тези доказателства може да не изхождат от доставчика /съгласно установената съдебна практика, получателят не може да бъде държан отговорен за непредставяне на доказателства от неговия доставчик, свързани с реалното изпълнение на доставката/. Но за реално осъществените факти, при които е следвало да участва и ревизираното лице, е нормално да са оставени следи в обективната действителност, с които следи, материализирани в съответни документи, данъчно-задълженото лице следва да разполага и да ги ангажира за установяване на декларираните от него права.

По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че реалността на доставките по фактури № 2112/13.07.2015 г.; № 2187/07.09.2015 г.; № 2280/27.10.2015 г.; № 2378/28.12.2015 г.; № 2498/08.04.2016 г. с доставчик "Карино" ЕООД; по фактури № 125/30.06.2016 г.; № 127/14.07.2016 г.; № 132/11.08.2016 г.; № 1ЗЗ/30.08.2016 г.; № 135/22.09.2016 г. с доставчик "Исперих лес" ЕООД и по фактура № 6365/14.01.2016 г. с доставчик "Псит–35" ООД, не е доказана, а като е достигнал до други правни изводи, АС – Варна е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, в оспорената част, с която е изменен Ревизионен акт № Р-03002717004866-091-001/23.02.2018 г. на органите по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 80/18.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, като са намалени установените задължения на ЕТ „Д. Мехмед - Звезда“ за ДДС, както следва: за месец септември 2015 г. от 2 099, 25 лв. на 229, 25 лв. и лихва от 503, 47 лв. на 54, 98 лв.; за месец октомври 2015 г. от 4 203, ЗЗ лв. на 1 068, ЗЗ лв. и лихва от 971, 84 лв. на 247 лв.; за месец декември 2015 г. от 4 762, 78 лв. на 384, 78 лв. и лихва от 1 020, 35 лв. на 82, 43 лв.; за месец януари 2016 г. от 603, 39 лв. на 458, 99 лв. и лихва от 124, 07 лв. на 94, 38 лв.; за месец април 2016 г. от 2 415, 94 лв. на 666, 94 лв. и лихва от 436, 28 лв. на 120, 44 лв.; за месец юни 2016 г. от 575, 54 лв. на 75, 54 лв. лихва от 94, 18 лв. на 12, 36 лв.; за месец август 2016 г. от 2 9ЗЗ, 08 лв. на 227, 08 лв. и лихва от 429, 41 лв. на ЗЗ, 25 лв.; за месец ноември 2016 г. от 1 039, 28 лв. на 203, 28 лв. и лихва от 137, ЗЗ лв. на 26, 86 лв., като вместо него спора се реши по същество, като се отхвърли жалбата на ЕТ „Д. Мехмед - Звезда“ срещу РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури № 2112/13.07.2015 г.; № 2187/07.09.2015 г.; № 2280/27.10.2015 г.; № 2378/28.12.2015 г.; № 2498/08.04.2016 г. с доставчик "Карино" ЕООД; по фактури № 125/30.06.2016 г.; № 127/14.07.2016 г.; № 132/11.08.2016 г.; № 1ЗЗ/30.08.2016 г.; № 135/22.09.2016 г. с доставчик "Исперих лес" ЕООД и по фактура № 6365/14.01.2016 г. с доставчик [фирма].

При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за касационната инстанция, съобразно определения материален интерес в касационното производство -18 363, 63 лева, поради което и на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимите разноски за касационната инстанция се определят в размер на 1145 лева, от които 146, 92 лева за държавна такса и 998, 09 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 593 от 14.05.2020 г. по адм. дело № 1651/2018 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта с която по жалба на ЕТ „Д. Мехмед - Звезда“ е изменен Ревизионен акт № Р-03002717004866-091-001/23.02.2018 г. на органите по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 80/18.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, като са намалени установените задължения на ЕТ „Д. Мехмед - Звезда“ за ДДС, както следва: за месец септември 2015 г. от 2 099, 25 лв. на 229, 25 лв. и лихва от 503, 47 лв. на 54, 98 лв.; за месец октомври 2015 г. от 4 203, ЗЗ лв. на 1 068, ЗЗ лв. и лихва от 971, 84 лв. на 247 лв.; за месец декември 2015 г. от 4 762, 78 лв. на 384, 78 лв. и лихва от 1 020, 35 лв. на 82, 43 лв.; за месец януари 2016 г. от 603, 39 лв. на 458, 99 лв. и лихва от 124, 07 лв. на 94, 38 лв.; за месец април 2016 г. от 2 415, 94 лв. на 666, 94 лв. и лихва от 436, 28 лв. на 120, 44 лв.; за месец юни 2016 г. от 575, 54 лв. на 75, 54 лв. лихва от 94, 18 лв. на 12, 36 лв.; за месец август 2016 г. от 2 9ЗЗ, 08 лв. на 227, 08 лв. и лихва от 429, 41 лв. на ЗЗ, 25 лв.; за месец ноември 2016 г. от 1 039, 28 лв. на 203, 28 лв. и лихва от 137,ЗЗ лв. на 26, 86 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Д. Мехмед - Звезда“ за ДДС срещу Ревизионен акт № Р-03002717004866-091-001/23.02.2018 г. на органите по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 80/18.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, в частта на установени задължения за ДДС и лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури № 2112/13.07.2015 г.; № 2187/07.09.2015 г.; № 2280/27.10.2015 г.; № 2378/28.12.2015 г.; № 2498/08.04.2016 г. с доставчик "Карино" ЕООД; по фактури № 125/30.06.2016 г.; № 127/14.07.2016 г.; № 132/11.08.2016 г.; № 1ЗЗ/30.08.2016 г.; № 135/22.09.2016 г. с доставчик "Исперих лес" ЕООД и по фактура № 6365/14.01.2016 г. с доставчик "Псит - 35" ООД .

ОСЪЖДА Д. Мехмед, [ЕГН], да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 1 145(хиляда сто четиридесет и пет) лева, представляваща разноски в касационното производството.

Решението е окончателно.