Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Т.П против решение № 2106/25.10.2019 г. по адм. д. № 1149/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че между отмененото наказателно постановление и претендираните вреди е налице причинно-следствена връзка, поради което претенцията му е основателна. Моли да бъде отменено решението и бъде уважен предявения иск.

Ответникът ОД на МВР – П., редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото, представено от гл. юрисконсулт Пенкова, оспорва касационната жалба и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима, по същество е неоснователна. Обоснован е изводът на съда, че искът е недоказан. Липсва връзка между отмененото НП, с което на ищеца са наложени две глоби за нарушения по ЗДвП и факта на оставането му без работа. В случая липсват два от елементите на посочения фактически състав – вреда и причинна връзка и правилно съдът е приел, че искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред административния съд е образувано по искова молба от Т.П против ОДМВР – П. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5700 лв., представляващи причинена вреда, настъпила вследствие на незаконосъобразно НП, отменено с решение на РС – Пловдив, и която според ищеца представлява възнаграждението, което би получавал ако можел да ходи на работа за период от 9 месеца, ведно с полагаем отпуск, ведно със законна лихва от датата на увреждането – 22.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е отхвърлил предявения иск. Приел...