Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 36 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), във вр. с чл. 230 от ЗСВ.

Образувано е по жалба на К.К – прокурор в Софийска градска прокуратура, против решението по т. 20 по протокол № 26 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 10.10.2018 г., с което жалбоподателят Кирилов е отстранен от длъжност на основание чл. 230, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗСВ във вр. с чл. 132 от Конституцията на Р. Б, до приключване на воденото срещу него наказателно производство по ДП № 65/2018 г. по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура.

Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречие с принципите по чл. 6, ал. 2 и 5 от АПК, нарушение на административнопроизводственото правило за мотивиране, неправилно прилагане на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ и несъответствие с целта на закона.

О. Пта колегия на Висшия съдебен съвет е оспорил жалбата в писмени становища.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за незаконосъобразност на оспорения акт.

За да се произнесе, Върховният административен съд, шесто отделение – тричленен състав, взе предвид следното: По допустимостта на жалбата:

Оспореното решение е взето от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ, който намира систематичното си място в глава девета Статут на съдиите, прокурорите и следователите, раздел шести Временно отстраняване от длъжност. Решението носи белезите на индивидуален административен акт, който засяга непосредствено отстранения магистрат и поражда неблагоприятни правни последици за него. При липса на изрична разпоредба относно съдебния контрол в този случай следва да се приеме, че решението на ВСС подлежи на оспорване от засегнатото лице по общия ред, установен от чл. 36,...