Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от члена на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) В.В, срещу решение № 5060 от 27.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1753/2018 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 31 състав, с което е прогласена нищожността на негово решение № ДОИ - 7 от 24.01.2018 г., и съдът е върнал делото като преписка за ново произнасяне.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото, че административният орган не се е произнесъл съобразно указанията на първоинстанционния съд и Върховния административен съд (ВАС), дадени в предходно отменително решение, съответно че са налице основанията на чл. 177, ал. 2 от АПК. Сочи се, че постановеното решение на КЕВР е съобразено с дадените от съда указания по всяка от точките на заявлението за достъп до обществена информация. В с. з. касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора юрисконсулт Петрова. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да бъде оставено в сила на решението на КЕВР. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника по касация адвокатски хонорар за касационното производство.
Ответникът - Б. В. А. (БВА), представлявана от председателя на надзорния съвет, чрез пълномощника адв.. А, в писмена защита, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови оспореното решение, АССГ подробно е обсъдил данните по делото и вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е, че административното производство е започнало по заявление вх. № ДОИ-14 от 17.11.2015 г. за предоставяне на достъп до обществена информация, подадено от Б. В. А. до КЕВР. Със заявлението е поискано предоставянето на: 1. Финансовите модели, използвани от КЕВР при определянето на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятър в Решение № Ц-13 от 28.06.2006 г., Решение № Ц-15 от 31.03.2008 г., Решение № Ц-4 от 30.03.2009 г., Решение № Ц-18 от 31.03.2010 г., Решение № Ц-10 от 30.03.3011 г., Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., Решение № Ц-18 от 28.06.2012 г., Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. и Решение № Ц-13 от 01.07.2014 г., всички постановени от КЕВР; 2. Копие от доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) до КЕВР, изготвен въз основа на извършени проверки от АДФИ на вятърни централи през 2015 г.; 3. Сравнение между размера на ценообразуващите фактори, заложени във финансовите модели по т. 1 и стойностите, установени при проверките на АДФИ.
КЕВР се е произнесла по искането с решение № ДОИ-7 от 28.07.2016 г., което е отменено с решение № 7539 от 30.11.2016 г., постановено по адм. дело № 8559/2016 г. АССГ, оставено в сила с решение № 13392 от 07.11.2017 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 1968/2017 г., като преписката е върната на задължения субект за ново произнасяне съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.
В решението на ВАС, с което е потвърдено решението на АССГ като са допълнени мотивите му, е посочено, че заявлението е било в достатъчна степен конкретизирано, поради което липсват основанията на чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ) за оставянето му без разглеждане, поради неуточняване на исканата информация, като посоченото е относимо и за използваното от заявителя понятие "финансов модел", за което е достатъчно ясно обяснено какво съдържание се влага и достъп до каква информация се иска. В решението на ВАС е прието също така, че в отменения административен акт не е спазено задължението по чл. 12, ал. 4 от ЗДОИ да се посочи къде и по какъв начин е обнародвана исканата информация по заявлението на Б. В. А..
В оспореното понастоящем решение на члена на КЕВР е посочено, че се издава в изпълнение на указанията на съда в цитираните решения на АССГ и ВАС. По т. 1 от заявлението, административният орган е указал на заявителя начина на достъпване на страницата на КЕВР, съответно на цитираните в заявлението решения за определяне преференциалните цени, като са изложени мотиви, че същите са определени при стриктно спазване на разпоредбите на действащото законодателство към момента на постановяването им, като няма изискване за определянето им да бъде изготвен финансов модел.
По т. 2 от заявлението е посочено, че на основание чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, с писмо изх. №ДОИ-14 /06.01.2016 г. е изискано от БВА да конкретизира искането си, като посочи номера и датата на доклада на АДФИ, до който се иска предоставяне на достъп. Прието е, че с отговора, обективиран в писмо с вх.№ ДОИ-14/03.02.2016 г., БВА не е уточнила това обстоятелство, поради което на основание чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ в тази част заявлението е оставено без разглеждане, съответно е оставено без разглеждане и искането по т. 3, като обусловено от т. 2 от заявлението, съответно неуточнено.
При така установените факти, от правна страна съдът е приел, че постановеното решение е нищожно, тъй като с него не са изпълнени указанията на съда в предходните отменителни решения. Това е така по отношение информацията по т. 1 от заявлението, тъй като от задължения субект е указан достъпа до интернет страницата му, на която са публикувани цитираните решения на КЕВР за определянето на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятър, но не това е поискано със заявлението за достъп до обществена информация. В него е поискано предоставяне на достъп до разработен въз основа на нормативната уредба финансов модел, представляващ формула, алгоритъм с включени в него параметри и тяхната тежест, прилаган при определянето на преференциалните цени за изкупуване на електроенергия, произведена от вятърни електроцентрали. За тази информация ВАС изрично е постановил, че заявителят достатъчно ясно е обяснил какво съдържание влага в понятието финансов модел и достъп до каква информация иска. Това не са решенията на КЕВР, за които е посочен начин на достъп на страницата на КЕВР. Липсва отговор има или не разработен финансов модел, въз основа на нормативната уредба, съответно ако има такъв, не са изложени съображения по съществото на искането за предоставяне на достъп до него.
По отношение оставянето без разглеждане на заявлението, в частта му по т. 2 и т. 3, на основание чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ, поради неуточняването му - непосочване на конкретен доклад на АДФИ, съдът е приел, че и в тази част административният акт не е съобразен с указанията в мотивите на решението на ВАС, в които е прието, че търсената информация по т. 2 от заявлението е достатъчно ясно конкретизирана. Съдът е приел, че посочените обстоятелства обосновават наличие на основанията по чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като оспорения административен акт е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение, поради което е прогласил нищожността на обжалваното решение и е върнал преписката за ново разглеждане, при което административният орган изрично да посочи разполага ли с исканата информация. Решението е правилно.
Правилна е преценката на АССГ, че обжалвания административен акт не е съобразен с дадените от АССГ и ВАС указания в решенията, с които е отменено предходното решение за отказ за предоставяне на исканата информация, съответно че са налице основанията на чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно който актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни.
С процесното решение по ЗДОИ административният орган е отказал достъп до обществената информация/оставил е без разглеждане искането, въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение, с което органът е бил задължен да предостави търсената обществена информация, в пълен обем по всяка от формулираните в заявлението точки.
В касационната жалба отново се твърди, че указанията на съда са изпълнени, като се има предвид посоченото в решението на АССГ, като напълно се игнорира обстоятелството, че в мотивите на решението на ВАС, с което е оставено в сила решението на АССГ са допълнени мотивите и са дадени конкретни и точни указания по всяка от точките на заявлението. Така в решение № 13392 от 07.11.2017 г., по адм. дело № 1968/2017 г. по описа на ВАС ясно и категорично е посочено, че правилно преписката е върната на административния орган, като заявлението отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ за реквизити и няма правна възможност за оставянето му без разглеждане, съответно за нова преценка за това от страна на административния орган. Вместо да се произнесе по съществото на искането, административният орган отново е оставил заявлението без разглеждане по т. 2 и 3 от същото. Аналогично, по отношение информацията по т. 1 от заявлението в решението на ВАС ясно е посочено, че липсата на легална дефиниция на понятието "финансов модел" не го прави неясно по съдържание, като заявителят ясно е обяснил какво съдържание влага и каква информация иска и това не са самите решения на КЕВР за определяне на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятър, а модела, формулата, методиката по която същите се определят.
В касационната жалба се сочи, че в решение № 13392 от 07.11.2017 г., по адм. дело № 1968/2017 г. по описа на ВАС съдът е изложил мотиви, че в предходното отменено решение на КЕВР, обективиращо отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, административният орган не е спазил задължението си по чл. 12, ал. 4 от ЗДОИ - да посочи къде и по какъв начин е обнародвана информацията по т. 1 от заявлението на БВА, което задължение понастоящем е изпълнено, т. е. не е налице неизпълнение на предходното решение на съда и неправилно с процесното понастоящем решение на АССГ административният акт е прогласен за нищожен.
Възражението е неоснователно. Както се посочи по-горе, водещите мотиви на ВАС са, че се дължи предоставяне на информацията, такава каквато е поискана, като същата е в достатъчна степен уточнена, докато в случая е предоставен достъп до решения на КЕВР, които не са предмет на заявлението. Мотивите на ВАС относно приложението на чл. 12, ал. 4 от ЗДОИ са развити само по повод възраженията в предходната касационната жалба, че отказът да бъде предоставен достъп до исканата информация е законосъобразен, тъй като информацията е обнародвана. Само по този повод съдът е посочил, първо място, че тези основания за отказ се сочат за първи път в касационната жалба, което представлява недопустима промяна на фактическите и правни основания за отказа и на второ място, че в случаите, в които се твърди обнародване на търсената информация, задълженият субект следва да изпълни и задължението си по чл. 12, ал. 4 от ЗДОИ.
Като е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 АПК - обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт на КЕВР, е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение и е прогласил неговата нищожност, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноските за касационното производство, която е своевременно заявена и е доказана от представения договор за правна помощ от 06.02.2018 г. и фактура от 21.05.2019 г. Следва да се присъди сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат, като се отхвърли като неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар. Същият е определен близо до минималния размер.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5060 от 27.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1753/2018 г. на Административен съд - София-град, Второ отделение, 31 състав.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Б. В. А. сумата от 600 (шестстотин) лева - разноски за касационната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.