Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М. ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ЗЛАТКО. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 9551 / 2021 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „Наркооп -04“ ЕООД, гр.Ардино, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 146/23.07.2021 г., постановено по адм. дело № 139/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че дружеството не е осъществило състава на нарушението, за което е наложена процесната ПАМ. Намира, че установената положителна разлика в касовата наличност е само индиция, но не и главен факт, който да доказва деянието по чл. 186, ал.1, т.1, б. “а“ ЗДДС. Акцентира, че писмените обяснения на продавача в обекта не са съпоставени с факта, че е издаден касов бон при извършената от органа по приходите покупка. Счита, че след като не е установен съставомерният факт за нарушението по чл. 186, ал.1, т.1, б. “а“ ЗДДС, то не е налице основание за налагане на ПАМ. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски в първоинстанционното и касационното производство.
Ответникът по касационната жалба – Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП,чрез процесуален представител, в представен писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първостепенният съд е приел, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК- 143- 0015740 от 12.04.2021г. на Началник отдел "Оперативни дейности" –Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Преценил е, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на оспорения акт, както и, че същият е съобразен с целта на закона. Според решаващия състав, изложените в заповедта мотиви са съобразени с конкретната фактическа установеност и обосновават формираната воля за налагане на ПАМ за срок от 14 дни.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.1, б. "а" във вр. с ал. 3 ЗДДС законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, т.1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС, поради неиздаване на фискални касови бележка от ФУ. Неизпълнението на това задължение обаче не е констатирано пряко от органа по приходите при осъществената при проверката продажба в обекта, а е обосновано с установената положителна касова разлика и писмените обяснения на продавача. Според заявеното от З. Ф., положителната касова разлика се дължи на неиздаването на касови бележки, но при наличие на повече купувачи същите се издават в края на работния ден.
При тази фактическа установеност настоящият състав намира, че в случая не е установено основанието по чл. 186, ал.1, т.1, б“ а“ ЗДДС за прилагане на ПАМ. Доказателствената тежест за това лежи върху органа по приходите, които следва да установи главно и пълно елементите от фактическия състав на съответното нарушение, чието осъществяване обуславя налагането на процесната ПАМ. Независимо, че протоколът, съставен по време на проверката, се ползва с материалната доказателствена сила по чл. 50, ал.1 ДОПК, то в него липсват констатации за установяване на релевантния факт на неиздаване на фискална касова бележка от фискалното устройство (фискален бон) в обекта при осъществената при проверката продажба. Напротив, при контролната покупка от орган по приходите е издаден фискален бон за осъществената продажба, с оглед на което сама по себе си констатираната положителна касова разлика не доказва пряко осъществяването на фактическия състав на вмененото деяние. Действително, при констатирано нарушение положителната касова разлика е релевантна при преценката за продължителността на срока за налагане на ПАМ, но същата не доказва главно и пълно неиздаването на съответния документ за продажба по чл. 118 ЗДДС по смисъла на чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС.
Друго не следва и от писмените обяснения на продавача в обекта, ползващи се с доказателствената сила на извънсъдебно признание за неизгодни за страната факти. Заявеното от З. Ф. в своята съвкупност сочи към извод за несвоевременно издаване на фискални касови бележки, но не доказва с необходимата степен на убедителност релевантните факти на неиздаване на касови бележки от ФУ. Ето защо, първоинстанционният съд е следвало да приеме неустановените факти за неосъществени, а от там да достигне до извод, че не е налице основанието по чл. 186, ал.1, т.1, б“ а „ ЗДДС“ за прилагането на ПАМ.
Като не е съобразил горното, Административен съд – Кърджали е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорената заповед за налагане на ПАМ бъде отменена.
При този изход на спора, НАП следва да бъде осъдена да заплати на касатора адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и разноски за касационното производство в общ размер на 1970 лева.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 146/23.07.2021 г., постановено по адм. дело № 139/2021 г. на Административен съд – Кърджали
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК- 143- 0015740 от 12.04.2021г. на Началник отдел "Оперативни дейности" –Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП по жалба на „Наркооп-04“ ЕООД, гр. Ардино.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „Наркооп-04“ ЕООД, гр. Ардино сумата от 1970 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство и държавна такса за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. З. п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА