Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на В.К от [населено място] против решение № 29 от 27.03.2018г., постановено по адм. дело № 354/2017г. по описа на Административен съд-Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1051/02.11.2017г. на зам. кмета на О. С, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ "Сглобяема стопанска постройка" на един етаж от дървена конструкция, с дължина 25, 50м и ширина 4, 10м, находяща се в земл. на с. К..

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът зам. кмет на О. С оспорва жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за материалноправно законосъобразна. В мотивите липсват установявания относно времето на извършване на строежа, разпореден за премахване и наличието на условия по §16, ал. 1 ПР ЗУТ и по §127, ал. 1 П. З. З. .

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.

Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 ДР ЗУТ, стопанска постройка със стопанско предназначение по чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ (ползва се за съхранение на продукция и инвентар, кото функциите й са съвместими...