Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Д, чрез процесуалния му представител против решение № 7588/11.12.2017г., постановено по адм. д. № 10393/2016г. по описа на Административен съд – София-град, с което са отхвърлени предявените срещу Столична община искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, причинени от незаконосъобразно действие на служители на ответника – премахване на жилищна сграда на ул. „Кресна“ № 5 в гр. С..
Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът не е съобразил извършеното нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на поисканото обезщетение.
Ответната страна – Столична община не взема становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.
С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил исковете на И.Д срещу Столична община, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, причинени от незаконосъобразно действие на служители на ответника – премахване на жилищна сграда на ул. „Кресна“ № 5 в гр. С.. Установено е, че с Решение от 28.12.2007г. по гр. д. № 17092/2006г. по описа на Софийски районен съд, ГК, 24-ти състав, е унищожен по обективно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, предявени от И.Д, договор за продажба на недвижим имот, представляващ помещение – стая във вътрешната двуетажна жилищна сграда на ул. „Кресна“ 5, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена, както и мазе като са отменени нотариалните актове за продажбите. Решението е влязло в сила на 04.03.2008г.
От директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична община е издадена Заповед № РД-20-10/24.10.2013г., с която на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ е разпоредено на четири физически лица, сред които и синът на И.Д, като собственици по см. на чл. 195, ал. 1 ЗУТ на строеж „Двуетажна сграда“, находящ се в УПИ Х-17, кв. 24, м.“ГПЦ Зона В-17“ по плана на гр. С., с административен адрес ул. „Кресна“№5, да премахнат строежа за своя сметка като негоден за обитаване, вреден в санитарно-хигиенно отношение и представляващ непосредствена заплаха за здравето и живота на живущите и обитателите. Видно от мотивите на заповедта, сградата е в много рисково общо състояние – създава се непосредствена опасност от самосрутване поради намалена носимоспособност, с оглед което тя е негодна за ползване, не отговаря на санитарните и противопожарни норми. Състоянието на сградата е коментирано изрично в Решение № 6326 от 26.11.2012г. на АССГ по адм. дело 5408/2012г., в съдебния процес по който, с участието на същите страни, е установено, че процесната сграда е била опасна за обитателите си, за съседи и за случайно преминаващи и не е възможно да се поправи или заздрави.Поради това в мотивите си съдът е обърнал изрично внимание, че администрацията бездейства по задължението си да предприеме действия за опазване на човешкия живот и здраве и е изпратил незабавно преписи от решението си на кмета на СО, на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ и на регионално звено „Пожарна и аварийна безопасност“ при СО.
При извършената служебна проверка съдът е установил, че посочената заповед е обжалвана, включително от И.Д, като по жалбите им е образувано адм. д. № 3241/2013г. С Решение № 5730/30.08.2013г., постановено по това дело, жалбите срещу заповедта са отхвърлени, а решението е влязло в сила в деня на постановяването му, като неподлежащо на обжалване.
С Определение № 6108/11.11.2015г., постановено по адм. д. № 10893/2015г. по описа на Административен съд София-град, на основание чл. 272, ал. 2 АПК е дадено разрешение на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ на СО за влизане в посочената по-горе сграда без съгласието на обитателите, с цел осъществяване на принудително изпълнение на влязлата в сила Заповед № РД-20-10/24.10.2013г. Определението е оставено в сила с Определение № 849/27.01.2016г. по адм. д. № 13990/2015г. на ВАС, ІІ отд.
При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че премахването на сградата е следствие от принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед № РД-20-10/24.10.2013г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“, представляваща законосъобразен индивидуален административен акт. Поради това е счетено, че не е налице незаконосъобразно поведение на органи и длъжностни лица на Столична община, което е достатъчно основание за неоснователност на исковете. Съдът не е обсъждал възникнали ли са вреди и дали те са в причинна връзка със заповедта. Съдът е отказал изслушване на свидетелски показания за причинените на ищеца вреди.
Решението е правилно в частта за имуществените вреди. Административният съд е формирал в тази част правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В частта за неимуществените вреди, решението е недопустимо.
Производството е започнало по искова молба, предявена пред Софийски градски съд, в която е посочено, че на 30.05.2012г. част от сградата, собственост на ищеца и настойниците му, находяща се на ул. „Кресна“5, строена през 50-те години на ХХ век, се е срутила в частта, представляваща антре, баня и тоалетна. Срутването било в резултат на честите земетресения и наводнения. Ищците сочат, че кметът на Столична община и кметът на район Сердика не искали да им помогнат, а ги принуждавали да напуснат сградата и да я съборят; извършвали измамни действия, намесвали се в гражданскоправни отношения, заблуждавали съда. Неправилно била издадена заповед за премахване на цялата сграда, която е единствено жилище, като, въпреки че на ищците били предложени общински жилища, те смятат, че по този начин общината ги ограбва. Последвали са множество уточнения на исковата молба. В първото, от 11.08.2016г., обезщетението се претендира за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, които двете общини солидарно са му причинили в резултат на постоянен психически тормоз и 200000 лева за причинени имуществени вреди, в резултат на потъпкване на човешкото право и нарушаване спокойствието и мирното съществуване на ищеца, причиняване съвместно на психически тормоз, депресия, липса на сън, панически страх от това, че ще живее на улицата. След изпращане на делото по подсъдност на АССГ и в резултат на дадените от съда указания са последвали нови уточнения, включително от назначения служебен защитник на ищеца. В тях се сочи, че недвижимият имот, предмет на исковата молба, е пострадал сериозно при земетресението през 2012г., в резултат на което е паднала част от сградата, обхващаща антре, баня и тоалетна, при което самата сграда не е пострадала в степен, че да се е превърнала в необитаема. След намесата на районната администрация обаче и въз основа на нейните незаконосъобразни действия било уредено събарянето на цялата сграда във връзка с което били образувани преписки в Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ и Столична община /СО/. Посочено е, че се касае за незаконосъобразно действие – нерегламентирано събаряне на имота на ищеца, който той обитава заедно със семейството си, което ги лишава от място за пребиваване. В последващо уточнение от 07.08.2017г. се сочи, че вредите се претендират от незаконосъобразно действие – събаряне въз основа на заповед за премахване на общинската администрация; незаконосъобразните действия на районната администрация са породени от незаконосъобразните административни актове на същата администрация и по същество те са в причинна връзка; имуществените вреди в размер на 200 000 лева се изразяват в паричната стойност на съборената сграда – триетажна масивна сграда с РЗП около 300 кв. м; неимуществените вреди се изразяват в многобройните неприятни преживявания на ищеца и неговото семейство, проблемите, създадени от „наглото, варварско разрушаване“ на сградата без да им е дадена възможност да изнесат притежаваните документи и скъпи движими вещи.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че събарянето на сградата не представлява незаконосъобразно действие. Същото е извършено в изпълнение на влязъл в сила индивидуален административен акт, чиято законосъобразност е потвърдена от съда. Многократно в административни и съдебни производства, в които ищецът е участвал, е доказвано, че сградата е опасна за обитаване, опасна за преминаващите и че не може да се поправи и заздрави. Доколкото събарянето се е наложило за опазване на човешкия живот, здраве и сигурност, събарянето представлява пропорционална мярка, която попада в изключенията, допускащи намеса на държава в правата по чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. След като не е налице незаконосъобразно действие на администрацията, както се твърди в исковата молба, не е налице и една от предпоставките за основателност на исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция няма съмнение, че производството по премахване на сградата е причинило на касатора множество неудобства и душевни страдания, дори само поради това, че е премахнат домът му. Причината за това обаче е в лошото състояние на сградата, която не е могла да бъде поправена и заздравена. Следва да се отбележи, че към преписката липсват доказателства ищецът или неговите настойници да са искали предоставяне на помощ от Столична община за възстановяване или поправяне на сградата след земетресението през 2012г., но още към този момент са налице данни, че тя е била непоправимо компрометирана. Поради това искът за обезщетение в размер на 200 000 лв, представляващи имуществени вреди – стойността на сградата, правилно е бил отхвърлен като неоснователен. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Наведените в касационното производство доводи, че общината не е осигурила жилище на обитателите на сградата, включително на ищеца, като лице със специални потребности, не са включени в основанието на исковата молба. Напротив, в първоначалната искова молба ищецът твърди, че му е предложено общинско жилище и за това са налице данни по преписката. Независимо от това, обстоятелствата, които не са посочени като основание на исковата молба, не могат да бъдат и основание за отмяна на решението. Срещу такива незаконосъобразни действия на общината ищецът има възможността да се защити в отделно производство.
Решението следва да бъде обезсилено в частта за иска за неимуществени вреди.От уточнителната молба от 07.08.2017г., депозирана пред АССГ, става ясно, че те се претендират на две различни основания. От една страна, това са душевните страдания на ищеца по повод оставането му без жилище. От друга страна обаче, той, чрез процесуалния си представител твърди, че поради наглото варварско разрушаване на сградата и изваждането на живущите не е могъл да си изнесе личните вещи и документи, като те са били унищожени.Ангажирани са и твърдения, че по време на изпълнението на заповедта живущите в сградата са били заплашвани, бити и арестувани. В тази част искът се основава на незаконосъобразни действия на общинската администрация при изпълнение на заповедта, но исковата молба е останала нередовна. Съдът не е разграничил двете основания на иска, произнесъл се е общо с отхвърлителен диспозитив, при неуточнена и нередовна искова молба и по този начин е постановил недопустимо решение в частта за неиущественити вреди.
Поради това в разглежданата част решението следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане на друг състав на Административен съд София-град. При новото разглеждане съдът следва отново да остави без движение исковата молба, като изиска уточнение каква част от обезщетението за неимуществени вреди се претендира заради това, че сградата е съборена и каква част се претендира от незаконосъобразни действия по повод изпълнението на заповедта. Тези незаконосъобразни действия следва изрично да бъдат уточнение по вид, дата и място на извършване. След приемане на уточненията, съдът следва да даде подробни и конкретни указания по доказателствената тежест, включително за събиране на пълната преписка по изпълнението, наличните протоколи и описи по изпълнението. Свидетелски показания за вида и интензитета на вредите са допустими и относими към спора и следва да бъдат събрани. Експертни заключения при доказателствена необходимост могат да бъдат събирани и служебно.
С оглед изхода на спора и липсата на искания, разноски на този етах не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 7588/11.12.2017г., постановено по адм. д. № 10393/2016г. по описа на Административен съд – София-град, В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от И.Д срещу Столична община искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева.
ВРЪЩА делото в тази част на друг състав на Административен съд София–град за ново разглеждане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7588/11.12.2017г., постановено по адм. д. № 10393/2016г. по описа на Административен съд – София-град в останалата му част. Решението е окончателно.