С решение № 500 / 29.11.2018 г. по адм. дело № 606 / 2018 г. Административен съд – В. Т е отменил писмена покана № 29 – 02 – 61 / 18 / 23.07.2018 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – В. Т в частите ѝ, с които във връзка с ИЗ № 0029 / 2018; ИЗ № 0021 / 2018; ИЗ № 0045 / 2018; ИЗ № 0039 / 2018; ИЗ № 0038 / 2018; ИЗ № 0018 / 2018; ИЗ № 0043 / 2018; ИЗ № 0019 / 2018; ИЗ № 0025 / 2018 и ИЗ № 0050 / 2018 г. са определени за възстановяване неоснователно получени суми в общ размер от 3756, 00 лева. Отхвърлил е жалбата на Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация „Минерални бани – П. Т“ ЕООД, гр. П. Т в останалата ѝ част. Разпределил е тежестта за разноски съобразно изхода на спора, произнасяйки се и с определение № 5 / 07.01.2019 г. по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Против съдебното решение са постъпили касационни жалби от директора на Районна здравноосигурителна каса – В. Т в отменителната му част и от Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация „Минерални бани – П. Т“ ЕООД, гр. П. Т в отхвърлителната му част.

Всяка от страните изразява становище за неоснователност по отношение на касационната жалба на насрещната страна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими.

По касационната жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – В. Т:

Поддържат се оплаквания за неправилност на решение № 500 / 29.11.2018 г. по адм. дело № 606 / 2018 г. на Административен съд – В. Т в частта му, с която е отменена писмена покана № 29 – 02 – 61 / 18 / 23.07.2018 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – В. Т във връзка с разпоредено възстановяване на суми досежно ИЗ № 0029 / 2018; ИЗ № 0021 / 2018; ИЗ № 0045 / 2018; ИЗ № 0039 / 2018; ИЗ № 0038 / 2018; ИЗ № 0018 / 2018; ИЗ № 0043 / 2018; ИЗ № 0019 / 2018; ИЗ № 0025 / 2018 и ИЗ № 0050 / 2018 г..

По делото е установено, че по посочените истории на заболяването здравноосигурените лица са били хоспитализирани по КП № 262 и КП № 265 в различни календарни години – съответно 2017 г. и 2018 г.. Вторите хоспитализации са били извършени през януари 2018 г., което е мотивирало административния орган да приеме, че те се явяват не първи такива за календарната година, а втори в рамките на действието на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (НРДМД - 2017). Констатациите са материализирани в констативен протокол БП № 206 / 19.03.2018 г., в който е посочено, че във връзка с чл. 283, ал. 2 НРДМД-2017 г. за остойностяване и заплащане на медицинската помощ определеният в диагностично-лечебния алгоритъм годишен брой на извършване на КП или АПр се отнася за срока на договора.

Не е изследван въпросът дали първите по време хоспитализации са били извършени в съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм, което би санирало формално вторите осъществени такива.

В посочените части от поканата досежно процесните десет хоспитализации не се съдържат данни и факти за това, че е извършена проверка по отчетените през м. януари на 2018 г. клинични пътеки. Правилно съдът е приел, че не може презумптивно да се приеме, че вторите хоспитализации са извършени неточно. В констатирани случаи е следвало да бъде извършен анализ на осъществените при първата хоспитализация медицински дейности и съответствието им с алгоритъма на клиничната пътека, на причините довели до повторна или трета хоспитализации, както и на обстоятелствата дали са били налице критериите за хоспитализация при това повторно или трето хоспитализиране за болнично лечение по същата клинична пътека. Отчитайки, че такъв анализ не е извършен административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че оспореният акт като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила следва да бъде отменен.

По касационната жалба на Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация „Минерални бани – П. Т“ ЕООД, гр. П. Т:

Поддържат се оплаквания за неправилност на решение № 500 / 29.11.2018 г. по адм. дело № 606 / 2018 г. на Административен съд – В. Т в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу писмена покана № 29 – 02 – 61 / 18 / 23.07.2018 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – В. Т.

В тази му част съдебното решение касае писмената покана досежно ИЗ № 0024 / 2018 г. за лечение по КП № 262 " "Физикална терапия и рехабилитация при болести на централната нервна система" като е установено, че липсва надлежна епикриза на ЗОЛ и при втората хоспитализация. В приложената такава не е отбелязано кога е настъпил инцидента, наложил хоспитализирането на ЗОЛ, а това е от съществено значение, защото според изискването на КП при диагнози с кодове I69 и G 35 касата заплаща двукратно годишно за лечение на един пациент до 24 месец от инцидента, доказано с епикриза. Обосновани са изводите на съда, че дори и да се приеме като дата на настъпването на инцидента посочената в ЕР на ТЕЛК, то проведеното лечение, установено с ИЗ № 0024 / 2018 г. е извън рамките на 24 месеца, посочени в алгоритъма.

По изложените съображения и в тази му част съдебното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Отчитайки, че тежестта за разноски е разпределена с оглед уважената част от претенцията същите следва да останат така както са присъдени от първоинстанционния съд.

Предвид неоснователността на двете касационни жалби разноските за касационната инстанция следва да останат в тежест на страните, така както са извършени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 500 / 29.11.2018 г. по адм. дело № 606 / 2018 г. на Административен съд – В. Т. РЕШЕНИЕТО е окончателно.