Образувано е по касационна жалба на пълномощниците на Т.Р от [населено място] срещу решение № 15351 от 11.12.2018 г., постановено по адм. д. № 12351/2017 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът – Министър на вътрешните работи, чрез главен юрисконсулт Райкова, моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение № 15351 от 11.12.2018 г., постановено по адм. д. № 12351/2017 г., тричленният състав на Върховния административен съд, V отделение, е отхвърлил жалбата на Т.Р от [населено място] срещу заповед № 8121К-6548 от 14.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че решението е постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба, поради което е валидно и допустимо.
Противно на твърдяното от касатора, фактическата обстановка е била правилно възприета, с оглед приложимите правни норми. Изводите обосновано кореспондират със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност.
Въз основа на обясненията на Работова, П.П, Б.П, П.Д, А.Д, записи от охранителна камера и на телефони, протоколи за оглед на веществени доказателства и съдебно-медицинската експертиза на П.П е прието, че на 11.02.2017 г. в гр. Р., около 3.00 часа, в извънработно време, участвайки в пътното движение, Радулски принудително е спрял управлявания от А.Р лек автомобил, отишъл е при водачката, поискал е и неправомерно е взел документите й за правоуправление. Възникнал е скандал между държавния служител и намиращите се в колата П.П и Б.П, прераснал в сбиване, при което на П.П е скъсана фланелката и са му причинени наранявания, описани в медицинската експертиза. По делото няма данни Радулски да е претърпял травми. Същият е напуснал местопроизшествието, след намесата на други лица от намиращата се наблизо игрална зала и с шофьорската книжка е отишъл в РУМВР.
Поведението му там и впоследствие след напускането на управлението, когато е отказал да изпълни разпореждане да се яви отново, са установени не само от показанията на Панчеви, Работова и на П.Ба, но и от негови колеги, присъствали на място и от такива, участвали в двата автопатрула, които имали за задача да го намерят и доведат. След подадения на тел. 112 от П.П сигнал и пристигането на тримата младежи участвали в пътния инцидент в РУМВР за снемане на обяснения, жалбоподателят влязъл в кабинета на инспектор Василев и продължил да се разправя с тях, поради което бил помолен от същия инспектор да напусне кабинета. Но е останал в управлението, при което е употребил нецензурни и обидни думи по отношение на пристигналата там П.Ба - майка на П.П.Д ОДЧ докладвал случващото се на началника на управлението, който разпоредил Радулски да бъде изпробван за алкохол и задържан. Предвид напускането на държавния служител на РУМВР преди това, били изпратени два автопатрула, като младши инспектор Щерев двукратно призовал дисциплинарно наказаното лице да се яви в управлението, но то отказало. И. В се свързал с него по телефона и отново му разпоредил същото, но той отново отказал. По време на опитите на полицейските служители да се свържат с Радулски се обадил брат му, че пътуват към управлението, където пристигнали в 5.28 ч. и държавният служител бил изпробван с „Дрегер”, при което било установено наличие на алкохол в кръвта 1.47 промила. По-късно, след изследване на кръвна проба, това количество е 1.29 промила.
По следствено дело № 29/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - Пловдив, е била изготвена комплексна съдебно-медицинска и химико-токсикологична експертиза, която категорично опровергава твърдението му, че преди извършване на деянията не е употребил алкохол и че това е станало едва след тях, когато се е намирал при брат си. В цитираното писмено доказателство е посочено, че към 2.30 - 3.00 часа на 11.02.2017 г. Радулски е бил с концентрация на алкохол в кръвта в интервал 1.7 - 1.8 g/L, която отговаря на фаза на възбуда, изразяваща се в емоционална нестабилност, загуба на критична преценка, повлияване на възприятието, паметта и разбирането, понижен сензорен отговор, повишено реакционно време, намалена зрителна острота и периферно зрение, промени в акомодацията, сензорно-моторна некоординираност, нарушено равновесие, завалена реч и др.
Съдът е изложил мотивирани съображения защо не възприема показанията на свидетелите Изевков, Г.Р и Гешев. Първият е дългогодишен приятел на Радулски, вторият е негов брат, а третият не е присъствал на началото на първия скандал и на началото на сбиването, поради което не може да знае кой ги е предизвикал.
В мотивите към решението изрично е съобразено, че пътно-транспортната ситуация е причинена от Работова, че Панчеви са се държали предизвикателно. Но това не дава основание за последвалото поведение на полицая, нито оправдава нанесената на П.П лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в окосмената част на главата, охлузвания с кръвонасядане по шията, охлузване по ляво коляно, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето.
Дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено за дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗВМР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като в заповед № 8121К-6548 от 14.08.2017 г. изрично са посочени съответните текстове и с кое свое поведение Радулски е нарушил всеки текст. Прието е, че се касае за тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Последното обстоятелство е установено със съдържащите се по административната преписка медийни публикации.
В тази връзка оплакванията на касатора, че административният акт не установява броя на нарушенията и съответните наказанията, са неоснователни, тъй като не кореспондират със съдържанието на заповедта.
При издаване на заповедта са съобразени предходни награждавания на държавния служител, както и налагани преди това дисциплинарни наказания.
Правилен е и окончателният извод на тричленния състав на ВАС, че процесната заповед не страда от пороци по чл. 146 АПК, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна.
Предвид така изложените мотиви се приема, че постановеното съдебно решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15351 от 11.12.2018 г., постановено по адм. д. № 12351/2017 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.