Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.М от [населено място] срещу Решение № 235 от 03.08.2018 г. по адм. дело № 214/2018 г. по описа на Административен съд – С. З, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 18-0375-000030 от 17.03.2018 г. на началник Районно управление (РУ) – Чирпан при Областна дирекция (ОД) на МВР – С. З, с която му е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е анализирал в цялост приложените по делото доказателства. Излага съображения за немотивираност на административния акт. Неправилно е прието, че мярката е законосъобразна, тъй като в заповедта не се сочи конкретното предложение на приложимата законова разпоредба. Иска се отмяната му и постановяване на решение за отмяна на административния акт.

Ответникът – началникът на Районно управление – Чирпан при Областна дирекция на МВР – С. З не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да отхвърли жалбата, административният съд е установил, че на 17.03.2018 г. автомобилът, собственост на жалбоподателя, е управляван в...