Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Русе против Решение № 41 / 10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 378 / 2018 г. по описа на Административен съд Русе, с което съдът по жалба на П.П е отменил Решение № 2153 – 17 – 84 / 19.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, в частта, с която е изменe. Ре № 4021- 17 – 17 / 14.06.2018 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Русе, в частта му, в която лицето е задължено да възстанови неоснователно изплатената му сума за пенсия, като за периода от 01.01.2013 г. до 31.05.2018 г. е определена сума за плащане в общ размер на 1266, 71 лева, от които 969, 26 лева главница и лихва от 297, 45 лева, начислена към 14.06.2018 година. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето от АПК. Претендира се неговата отмяна, като съдът постанови друго, с което да отхвърли оспорването срещу административен акт.

Ответникът – П.П чрез адв. М.Б от Адвокатска колегия - гр. Р., изразява писмено становище за неоснователност на подадената касационната жалба и за правилност на решението на административния съд.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба, а решението като неправилно следва да бъде отменено.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие...