Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Национален осигурителен институт (НОИ), подадена чрез пълномощник срещу решение № 696 от 07.02.2018 г. по адм. дело № 5362/2017 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Р. Демейра - в лично качество и като управител на "Солбуко" БВБА, регистрирано в Белгия, е отменено Решение № 9001-41-#2/27.03.2017 г. на главен юрисконсулт в отдел "Осигурително законодателство и договори", дирекция "Правна", упълномощен от касатора, с което е отказано да бъде предоставен достъп до обществена информация по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 9001-41/13.03.2017 г., а преписката е изпратена обратно за произнасяне съобразно мотивите в 14 дневен срок от влизане в сила на решението. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон.
Подадена е и частна жалба на НОИ срещу определение № 1702 от 14.03.2018 г., с което институтът е осъден да заплати на Р. Демейра - в лично качество и като управител на "Солбуко" БВБА сумата 1060 лева разноски.
О. Д не е взел становище по оспорването пред настоящата инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната и частната жалби.
Настоящият съдебен състав счита, че както касационната жалба, така и частната такава са допустими като подадени от надлежна страна и в срок, а разгледани по същество са основателни.
Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно по изложените от касатора доводи.
Правилни са изводите на съда, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в рамките на възложените му правомощия по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ), както и в предписаната от закона форма. Неправилно обаче е прието, че същият е немотивиран.
Установява се, че със заявление за достъп до обществена информация от 13.03.2017 г. адв.. К като пълномощник на Р. Демейра - в лично качество и като управител на „Солбуко“ БВБА, е поискал да му се предостави достъп до декларирания от „Павлов електрик солушънс“ ООД за периода от 01.03.2012 - 31.08.2012 г. социалноосигурителен статус на девет работника на същото, като информацията следва да съдържа: осигурителен доход, върху който са правени осигурителните вноски, вида осигурителни вноски и декларирана професия, длъжност, упражнявана от същите лица, както и тяхната месторабота.
С оспореното решение на НОИ правилно е отказан достъп до исканата със заявлението информация. Същият е мотивиран с обстоятелството, че исканите данни относно социалноосигурителния статус на физическите лица не са информация, свързана с обществения живот и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, а представляват лични данни, защитени от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД), поради което заявлението не отговаря на предвидените изисквания в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Между правните основания за постановяване на отказа е посочена и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, съгласно която този закон не се прилага за достъпа до лични данни.
Заявлението за достъп до обществена информация е мотивирано с обстоятелството, че исканата информация е необходима да послужи пред белгийските съдебни власти във връзка с защита интересите на „Солбуко“ БВБА. В подкрепа на това твърдение не са били приложени доказателства. В хода на съдебното производство е представено решение на Първоинстанционния съд на И. Ф, О. Г, Наказателни дела, от което е видно, че Р. Демейра е обвиняем по водено там дело. Това обстоятелство по безспорен начин сочи, че информацията е била поискана във връзка с изцяло частни интереси на заявителя - страна по наказателно дело, не е свързана с обществения живот в Р. Б и от нея не е възможно да бъде съставено мнение относно дейността на задължения по закон субект – НОИ, който е публична институция, управляваща държавното обществено осигуряване. За предоставяне на информация за нуждите на наказателно производство в друга държава е предвиден специален ред, а именно този на международното правно сътрудничество по наказателни дела.
По изложените съображения следва да се приеме, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени и да се отхвърли оспорването срещу процесното решение на НОИ за отказ да се предостави обществена информация. Същото се отнася и до определението в частта на разноските, обжалвано с частната жалба.
При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата 100 лева, платими от ответника по касация.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 696 от 07.02.2018 г. по адм. дело № 5362/2017 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Демейра, подадена в лично качество и като управител на "Солбуко" БВБА, регистрирано в Белгия, срещу Решение № 9001-41-#2/27.03.2017 г. на главен юрисконсулт в отдел "Осигурително законодателство и договори", дирекция "Правна", упълномощен от управителя на НОИ, с което е отказано да бъде предоставен достъп до обществена информация по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 9001-41/13.03.2017 г., а преписката е изпратена обратно за произнасяне съобразно мотивите в 14 дневен срок от влизане в сила на решението.
ОТМЕНЯ определение № 1702 от 14.03.2018 г. по адм. дело № 5362/2017 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Р. Демейра в лично качество и като управител на "Солбуко" БВБА, регистрирано в Белгия, да заплати на Национален осигурителен институт сумата 100 (сто) лева разноски. Решението е окончателно.